ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изявлението на Владимир Путин при откриването на общото събрание на ООН беше очаквано от хората по целия свят с нетърпение – преди всичко поради самия факт на пътуването на руския лидер в Ню Йорк, в което едни наблюдатели видяха ход за демонстриране на публична активност, а други – реален опит за започване на урегулиране по някакъв начин на влошените отношения със Запада.
В основна сензация се превърна не речта от трибуната на ООН, а планираната закрита двустранна среща с Барак Обама, която съвсем неотдавна повечето аналитици смятаха за невъзможна. Двамата президенти в своите изявления не отстъпиха и на крачка от заявените си по-рано позиции по двата основни въпроса: Сирия и Украйна. Защо, в такъв случай, те отидоха на преговори? И какво се надяваха да постигнат? Наблюдателят на руската служба на Би Би Си Артьом Кречетников се обърна за коментар към експерти.
Татяна Пархалина, директор на центъра за европейска безопасност: Русия се опитва да излезе от украинския капан през сирийската врата. Доколкото Ислямска държава (ИД) и миграционната криза в Европа представляват реална опасност за САЩ и техните съюзници, страните могат, без да накърнят образа си, да се измъкнат от задънената улица в отношенията си. В продължение на година международна коалиция предприема различни действия в Сирия, но това не доведе до нищо.
Струва ми се, че западните лидери постепенно променят отношението си и искат да направят опит заедно с Русия. Неотдавнашното заявление на Дейвид Камерън, че проблемът с Асад може да почака до приключване на борбата с ИД, за мен е сериозен признак. Въпросът е в това, в състояние ли е Дамаск самостоятелно да се справи с ИД даже при хипотетично признаване от Запада и при доставка на руско оръжие. За сухопътна операция нкой засега не говори.
От страна на Русия, най-мащабното действие, което можем да си представим, ако заплахата ще се увеличава, е появяване на сирийските летища на наши самолети. струва ми се че освен борбата срещу ИД, се преследва и друга цел. Елитите на Русия и на Запада стигнаха до разбиране на дълбочината на капана, в който всички ние попаднахме във връзка с украинската криза. Отношенията трябва да бъдат възстановени, макар и само по един проблем, тъй като досега решаването на украинския проблем не се получава, а после може и да се получи.
Трябва да се изчака до срещата на „четворката от Нормандия “ на 2 октомври в Париж. Мисля, че не е случайно, че тя беше планирана по време на пътуването на Путин в Ню Йорк. Тогава ще разберем за какво са се договорили с Обама при закрити врата. Едва ли цялата тази дипломатическа активност се води изключително само с пропагандна цел. Андрей Кортунов, експерт по международни въпроси, председател на аналитичния фонд „Новая Евразия“: Нищо неочаквано не се случи. Бяха изразени традиционните позиции на Пусия за Близкия изток и по урегулирането на Украйна, беше дадена и също така традиционна оценка на действията от страна на Запада.
Но самият факт от срещата на Обама и Путин говори за наличието на някакви точки на контакт, в противен случай нито единият, нито другият лидер нямаше да губят политически капитал за нея. Обама вече е подлаган на критика от страна на републиканците, в Русия пък много хора изхождат от факта, че Обама вече е „куца патица“, трябва да се изчака до изборите през 2016 г. и да се направят опити за диалог с новия стопанин на Белия дом. Можем да се надяваме, че на фона на непримиримите изявления в някаква степен все пак ще бъде постигнато сближаване на позициите за Сирия, а даже и по украинския въпрос.
Само че най-вероятният сценария е формирането на две коалиции, действащи против ИД независимо една от друга. Вече е налице коалиция начело със САЩ, сега пред очите ни се появява нова, в която ще влязат най-вероятно Иран, възможно и Ирак и сегашното ръководство в Дамаск. Кой ще провежда сухопътни операции е друг въпрос, тъй като отсъствието на координиране на действията може да доведе до намаляване на ефективността.
Борис Шмельов, ръководител на Центъра за политически изследвания при Института по икономика на Руската академия на науките: Според мен изявлението беше достатъчно балансирано, конкретно и не беше агресивно. Общото впечатление е положително, макар Владимир Владимирович да не каза нищо ново. И все пак представи руската гледна точка от първа ръка пред лидерите от целия свят. Позицията на Путин за Сирия е, че трябва да се води борба не против Асад, а заедно с него да бъде постигната концентрация в борбата срещу ИД, представляваща много по-голяма злина.
С нея можете да сте съгласни или не, но е ясна, вътрешно логична и в нея няма нищо неясно. Струва ми се, че Путин се ръководи не от желанието да докаже нещо някому, а от разбирането на действителната заплаха. Ако ИД победи в Близкия изток, ще последва Русия и да се води борба срещу нея ще се наложи вече не в Сирия, а на собствена земя. А след това ще дойде ред и на Европа. За Путин съществува възможност при лична среща с Обама да отложи проблема с Асад за в бъдеще. Или русия ще действа сама и то както смята за необходимо. Изявленията и на двамата президенти още веднъж показаха, че разногласията са принципни. Просто да се промени политическия пейзаж в двете страни е много сложно.
И освен това сама по себе си срещата има голямо значение. Значи и Обама, и Путин все пак търсят възможност за предоляване на сегашната студена война. Възможен ли е сензационен пробив? Естествено, ме не е . Но в хода на закритите преговори, без оглед на пресата, за насърчаване, на необходимостта да се печелят точки във всяка от страните, най-малко те ще разберат по-добре логиката на действията си един на друг.
Що се отнася до Украйна, мисля, че е възможно договарянето на административна, бюджетна и културно-езикова автономия на т. нар. ДНР и ЛНР и недопускането на Украйна в НАТО. А когато става дума за нейното присъединяване към ЕС, Русия може да се примири с това, още повече, че пълното членство на Украйна не е възможно в близките години. Сергей Димченко, експерт по Близкия изток на Института за стратегически оценки и анализи:
Влазимир Путин се опитва да се върне като равноправен партньор в световната общност поради ситуацията с ИД. В речта си той сравни предложеният му съюз с антихитлеристката коалиция. Бях уверен, че той ще каже това. Успешен ход. Макар че по мащаб глобално-историческата заплаха от ИД не може и да се сравнява с Хитлер. Ислямистите също се стремят към световно господство, но на това не трябва да се гледа сериозно, защото и за самите тях е важен процесът, а не резултатът. Естествено, коалиция е необходима. Уверен съм, че за това мислят и във Вашингтон, и в Москва.
Пречи коренното им разминаване: ние смятаме, че Башар Асад трябва да остане, и точно това е условие за стабилност в сирия и победа над ИД; САЩ, напротив, са уверени, че в момента, в който той се оттегли, ситуацията ще започне да се подобрява. При това никой не разполага с достатъчно лостове за въздействие. Ние също не можем да победим ИД, даже и с оказването на политическа и военна поддръжка на Асад. По суша могат да воюват сирийски части, кюрди и иракската армия при подкрепата на шиитското опълчение.
Но е необходим единен център на ръководство на операцията, а кой ще бъде в този център е абсолютно непонятно. Как може да бъдат впрегнати в една каруца Асад, който се мисли за господар на кюрдите, които не се подчиняват на никого,и не могат да понасят Асад, иракската армия и Хизбула? Въпреки това не мисля, че Обама и Путин се срещнаха с единствената цел да демонстрират добра воля, а след това да се обвиняват един друг в липсата на резултати. На американците е необходимо да правят нещо срещу ИД, а Русия е в сложно икономическо положение.
Спадането на доходите на населението е много сериозен удар по имиджа на президента и , искаш или не, но трябва да започнеш да получаваш инвестиции. Преговорите едва ли ще дадат веднага резултат, но служат като знак за готовността да бъде търсен компромис. Една среща, втора и ще започнем да излизаме. Крим – това е константа за дълги години, никой няма да се откаже от своите позиции, но по всички останали въпроси трябва да се търсят допирни точки.
