Руските партньори на Цветан Василев от ВТБ отричат за парите на Башар Асад
Еврокомисията, ДАНС и прокуратурата отказват информация, казва редакторът на Биволъ Атанас Чобанов пред ПИК
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Руската държавна банка Внешторгбанк (ВТБ) официално отрече информацията, че в трезорите й са депозирани парите на сирийския президент Башар Асад и на други чиновници от върхушката на управляващите в Дамаск.
Само преди дни четирима американски сенатори наред с министъра на финансите Джейкъб Лю алармираха, че партньорът на Корпоративна търговска банка (КТБ) на олигарха Цветан Василев помага „да се перат парите“ на Башар Асад. Тогава сенаторите поискаха от президента Барак Обама да наложи санкции на руски банки, помагали на режима на Асад. Освен ВТБ, бяха споменати още „Внешекономбанк“ (ВЕШ) и дори „Газпромбанк“ на едноименния руски енергиен монополист.
В писмо, адресирано до министъра на отбраната на САЩ, се казва, че „според многобройни съобщения такива руски банки като ВТБ, ВЕБ и Газпромбанк правят бизнес с властите в Дамаск и по този начин нарушават санкциите, наложени им от САЩ, Европейския съюз и ООН”. Писмото е подписано от американския министър на финансите Джейкъб Лю, сенаторите-демократи Ричард Блументал и Джин Шахин, а също така и от републиканците Джон Корнин и Кели Айът, припомня РИА Новости.
Българският клон на руската банка ВТБ, която според сайта за разследващата журналистика „Биволъ“ е наричана в Русия "банката на КГБ", се управлява от бившия финансов министър Милен Велчев и ексзаместника му в кабинета „Сакскобургготски“ Красимир Катев. ВТБ, чрез лондонския си инвестиционен фонд VTB Capital, е стратегически партньор на КТБ (Цветан Василев е мажоритарен акционер и председател на Надзорния съвет на банката). Самият банкер пък е неин консултант. Двете финансови институции заедно придобиха БТК (Vivacom/“Виваком“) и „Булгартабак холдинг“.
Само преди година (на 19 септември 2012) сайтът "Биволъ" публикува разследването си, озаглавено „Милиардите на Асад – депозирани при руския партньор на КТБ“. Тогава за пръв път беше огласена изтекла кореспонденция между официални лица от Сирийската централна банка и ВТБ. В нея се твърди, че Сирийската централна банка има депозит от над 2 млрд. долара във ВТБ и дори „възнамерява да го увеличи“. Потърсен за коментар Сергей Аваков от ръководството на ВТБ не отрече автентичността на съобщението.
„Посещавал ли е Делян Пеевски Сирия през последните години и колко пъти? Ако не в българските медии и служби, то в американското посолство някой може да обърне внимание на този съвсем неслучаен въпрос“, коментира специално за ПИК редакторът на сайта Биволъ Атанас Чобанов, който следи отблизо темата с парите на КТБ и ВТБ. Според него досега няма отговор нито от ДАНС, нито от Прокуратурата, нито от Европейската комисия (ЕК) на въпросите на Биволъ за парите на ВТБ у нас.
Всъщност множество потвърждения за топла връзка между сирийския режим и руските банки има във водещите американски бизнес всекидневници The Financial Times („Файненшъл таймс“) и The Wall Street Journal („Уолстрийт джърнъл“). Към тях се добавят и думите на руския външен министър Сергей Лавров, казани във Владивосток на 10 септември 2012 г. След среща с американския му колега Джон Кери, Лавров се оплака, че санкциите, наложени на Сирия от САЩ и Русия „вредят на руския бизнес“. Тогава той призна, че „руските банки са особено засегнати“.
„Думите на четиримата американски сенатори представляват разпространяване на очевидно недостоверна информация. В групата ВТБ няма сметки на ръководството на Сирия. Ние възприемаме думите на сенаторите като провокационен опит да се заблуди обществеността в САЩ“, гласи лаконичното и оповестено днес прессъобщение на водещата руска банка, цитирана от руската служба на BBC (Би Би Си).
Агенция ПИК обръща внимание на още един любопитен факт - "Газпромбанк“, която се споменава наред с ВТБ и ВЕБ, е заинтересувана директно от всички българо-руски енергийни проекти у нас. Освен че предоставя средства за газопровода „Южен поток“, банката на „Газпром“ е и собственик на един от заводите, в които се произвеждат резервни части за ядрения реактор на АЕЦ „Белене“, покрай която България е на път да загуби 1 млрд. евро. Освен това свързаната с нея чрез общия им собственик „Газпромнефт“ е сред едрите акционери в спрения от ексминистъра на финансите Симеон Дянков проект за петролопровода „Бургас – Александруполис“.
