ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Навръх Нова година имах странно премеждие насред центъра на София. В 1.30 ч през нощта, когато небето трещеше от фойерверки и пиратки, излязох да взема нещо от колата, паркирана на бул. „Мадрид“ в участъка на парка „Заимов“.
Небето светеше, а улиците бяха абсолютно пусти. Българинът обича да шуми, но не и да излиза да празнува заедно на улицата. Походих из мъртвия град и изведнъж насред бул. „Мадрид“ бях наобиколен от 10-ина бежанци. Бяха от 15-годишни до батковци около 30-годишни. Всичките облечени в тъжни дрехи. Попитаха къде е парламента. Не знаеха английски само ръкомахаха. Започнах да соча в посока паметника Левски, но те сякаш не разбираха. Един от тях изговори нова дума - „Дискотека“.
Замислих се и пак натам ги насочих. Около парламента са и чалга баровете. Така е у нас. Потеглиха мълчаливо натам – цяла сюрия младежи, нито едно момиче – сами в нощна и уж празнична София. Ами ако бях пиян и се бях закачил нещо с тях, какво ли щеше да стане. Факт е, че нямаше кой да ми помогне.
Дали тази мрачна среща навръх Нова година не е знамение за бъдещето ни?
Валентин Станев, София
