САМО В ПИК TV! Вечният велик Радой Ралин в очите на сина му Кин Стоянов и издателство "Милениум" (ВИДЕО)
Последвайте ни в Google News Showcase
Вечният велик Радой Ралин в очите на сина му Кин Стоянов и книгата на издателство "Милениум" по случай 100-годишнината от рождението му.
"Нека отбележа, че преди да излезе тази книга със събраната лирика на Радой Ралин, на практика предишният сборник с лирика, ти беше съставител", обърна се Кин Стоянов към журналистката Ива Николова и добави: "Баща ми тогава сложи заглавието "Радой Ралин - недочакани възкресения" и той настояваше ти да бъдеш съставител на лириката и беше изключително доволен".
"Имаше нещо съдбовно, че на практика това томче, което по твое съставителство излезе, то излезе от печатницата на 21 юли 2004 г. - денят, когато баща ми почина", сподели синът на Радой Ралин.
Той допълни, че му е много мъчно, че до него не е брат му Стефан: "Тази постсоциалистическа, пострадоевска го отпрати да бъде гастарбайтер в Нидерландия. Ние така си казвахме - "татко-братко".
"За българската държава мисля, че баща ми беше една изключителна "ваксина". Тъкмо поради тази причина, че докато беше той като сатирик, не като поет, неговите сатири бяха насочени срещу целия държавен политически елит. И като най-голям, саркастичен критик той като че ли ги възпираше да не се разпасват толкова, колкото се разпасаха след неговата кончина. И ако наблюдаваме каква деградация настъпи сред българския политически елит след 2004 г. насам, можем да си представим от какво той пазеше българската държава като сатирик", отбеляза Кин Стоянов.
Той разкри, че най-близък до сърцето му от българските политици е бил президентът Петър Стоянов: "Може би поради тази причина, че той го познаваше още като студент. Бях още гимназист, когато слушах тази прочута песен на Петър Стоянов за денонощния магазин... В крайна сметка там имаше една изключително енигматична и очарователна млада жена, която беше студентка и около която се въртеше цялата студентска компания и покрай нея се увлече и Радой. И поради тази причина ("Майчето" й беше прозвището на тази изключително енигматична млада дама) - тя се познаваше с Петър Стоянов. А баща ми по-късно го подкрепяше. И въпреки че не беше чак толкова доволен от политическото поведение на Желю, продължаваше да общува с него. Но от двамата той повече подкрепяше Петър Стоянов".
"Той мечтаеше да заживее в общество, което дава възможност на всеки един индивид да се развива според своите способности, според това, с което е дошъл на белия свят, според своя талант или своята дарба. И тъкмо поради тази причина, когато на два пъти в неговия живот българското общество се промени радикално, той умря много тъжен", разказа още Кин Стоянов.
Той допълни, че има теми, които не иска да коментира. Една от тях е ролята на майка му Грозданка, връзката с която била провалена от "много глупава житейска история". "Вечерта преди той да отлети нагоре, бяхме с майка ми в стаята във Военна болница, където беше настанен. И той каза: "Абе ние с тебе, Грозданке, защо се разведохме. Я вземи едно такси и си ме води у нас". Това му бяха едни от последните думи. И поради тази причина тази малко сапунена мелодрама не искам да я коментирам. Много е лична", сподели синът на Радой Ралин.
"Той очакваше демокрацията да доведе до едно общество, което е по-справедливо към всеки свой индивид. И тъкмо поради тази причина той имаше много ярък усет, много тънък инстинкт към злото. Той първи провидя олигарсите в България. Само че не ги наричаше олигарси, а "плутократи". Той първи провидя тази изключително негативна роля на Андрей Луканов за българското общество. Луканов също е покойник, няма какво паметта му да безпокоя. Но за баща ми той беше една от най-опасните фигури на българския преход. Дано там гора да са се разбрали. Това не беше разочарование, беше ужасно опасение, прозрение за всичките тези задкулисни неща, които Андрей Луканов правеше в жилището на Николай Хайтов на улица "Латинка". И баща ми беше наясно с тази работа и той провидя, че българското общество тръгна по един ужасен път в своята промяна", разкри Кин Стоянов.
