САМО В ПИК TV! Димитър Иванов в разтърсващо интервю: Поведението на човек с миналото на Стефан Цанев е лицемерно! И още - за ДС, "Мултигруп", Илия Павлов, истината за сарайско-библиотекарския кръг...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият шеф на Шесто управление на Държавна сигурност проф. Димитър Иванов проговори ексклузивно пред ПИК TV за скандала с поета Стефан Цанев, който отказа орден от министъра на културата Вежди Рашидов, заради него. Какво общо има Стефан Цанев с ДС, бил ли е репресиран, кои са измислените дисиденти и кои са доносниците сред българските интелектуалци, разкрива пред камерите ни Иванов.
Като бивш старши вицепрезидент на "Мултигруп" той разказва и кои родни интелектуалци са били спонсорирани от корпорацията, какви са отношенията на Илия Павлов с Вежди Рашидов.
Вижте цялото интервю само в ПИК TV!
Интервю на Звездомира Мастагаркова
- Г-н Иванов, преди дни именития български поет Стефан Цанев заяви, че не желае да получи орден „Златен век", тъй като и вие имате такъв. Защо името ви бе замесено от Стефан Цанев в поредния скандал с щампата „Държавна сигурност”? Познавате ли го лично?
- Правя уточнението, че досега по темата съм дал само едно кратко изявление пред ПИК и сега за втори път ще говоря пред ПИК TV, за да дам някои разяснения по случая.
Познавам Стефан Цанев, както го познават милиони българи от няколко поколение – чрез неговото творчество, поетическите изяви и драматургията му, и по-слабо, чрез историческите му хроники. Аз също съм изкушен от историята и си имам авторитети в тази област, така че не чета всичко, което излиза.
Но както и пред ПИК имах възможност да заявя, Стефан Цанев е изявен български автор и е авторитет и в моето семейство, което е доста голямо – синовете и снахите ми са негови почитатели. Даже и 12-годишният ми внук е чел една от историческите му хроники. Това показва значимостта на творчеството му.
Не го познавам в личен, физически план, тъй като не сме имали възможност нито преди 10 ноември, нито след това да се срещнем. Макар че има една тема, която ни сближава – аз съм изследовател на делото и на публицистиката на големия български държавник Стефан Стамболов. Стефан Цанев също има написани една или две драми с главен герой Стефан Стамболов, и това е симпатично от моя гледна точка.
- Творчески му симпатизирате, но след като не го познавате лично, защо ви поставя такава негативна оценка и ви замесва в този казус?
- В случая това е просто конкретния повод, чрез който да каже на Министерство на култура и министър Вежди Рашидов, а и на българското общество, някои неща, които вероятно са се натрупали в чувствителната му душа и търси повод да ги изкаже.
Не чух от негова страна да отправи обиди и обвинения към мен, прекалено общо поставя въпроса като фон, на който да изкаже тезата си.
- Основателна ли е обаче тази теза, след като той получи преди време орден „Стара планина", връчен му от друг агент на Държавна сигурност с името Гоце – Георги Първанов?
- В случая тезата на уважавания поет и драматург Стефан Цанев не издържа от никъде, дори от историческа гледна точка. Би трябвало да е прочел достатъчно исторически книги, за да знае, че историографски тезата му не е издържана.
Атакува в случая мен като лауреат на този ценен почетен знак в качеството ми на бивш служител на Държавна сигурност. Сам по себе си фактът, че някой е служител на службите за сигурност на една държава не е нито позорящ, нито незаконен, нито неморален.
Има такава професия – защитник на държавата, и всяка една държава от Римската империя насетне има свои щатни и назначени защитници на суверенитета, границите, спокойствието на обществото. Фактът, че някой може да бъде атакуван, че е работил в такива служби, а не заради извършено някакво персонално престъпление, показва силна неподготвеност и пристрастност, политизиране и в крайна сметка лицемерие.
- Конкретно вие знаете ли Стефан Цанев да е бил обект на Държавна сигурност и да е репресиран по някакъв начин, да е имало доноси срещу него?
- Като офицер на ДС в продължение на 15 години, които съвпадат с един много силен културен период за България и в който и Стефан Цанев е бил активен, зная много неща за този културен живот, за дейците. Това е информация, която тече не само в средите на интелигенцията. Това е видно от реакциите на хората и сега, включително и в социалните мрежи, и става ясно, че за него се знаят много неща от много хора.
Ще споделя добронамерено, че в последните дни на мен ми се обаждат много хора от бившите дейци – държавни, културни, стопански, които не одобряват поведението му и споделят с мен редица негови прояви, които не кореспондират с днешната му позиция. Неща от миналото, които сега, приписвайки ги на мен или на някой друг, всъщност проявява неискреност към себе си и собственото си поведение през онези години.
- За какво става дума? За поведение, което говори за споменатото лицемерие ли?
- Да, не бих искал да давам оценка, но си мисля, че не би трябвало човек с такава биография и такова минало и прояви толкова остро да се нахвърля, и то без конкретика.
- А каква е конкретиката – имал ли е отношения с Държавна сигурност?
- Никакви отношения не е имал. Нито е бил репресиран, нито задържан. Може би някое стихотворение или пиеса не е поставена точно в момента, когато е била готова. Но къде по света се одобряват всички сценарии за филми или пиеси?
Има други дейци, които са комунисти, емблематични фигури като Иван Радоев и Кольо Георгиев, на които това не им е послужило като основание да плюят срещу цял исторически период на българската държавност.
- Имало ли е наистина хора от интелигенцията, които са били репресирани и сега имат право да се обявяват за дисиденти и кои са те?
- С днешна дата се опитваме на обясняваме събития от преди половин век, когато е съществувала друга световна архитектура. Отварянето на досиетата дава възможност на хора, които не познават нещата, да им дават оценка.
Практиката на репресии спрямо инакомислещите хора има стара история, без това да служи за оправдание на тогавашните управляващи. Като изследовател и съм издал няколко книги по темата, ще кажа, че в България дисидентите са 3 или 5 човека, с част от емиграцията сигурно са колкото пръстите на двете ми ръце. Например – Желю Желев, Блага Димитрова, Петър Дертлиев. Всичко останало е абсолютна измислица.
Самият Стефан Цанев тази сутрин каза, че не е бил репресиран, нито арестуван, но духовно се чувствал несвободен.
- Дава ли това основание да се заклеймяват хора, част от които безспорно за работили за сигурността на страната?
- Въпрос на човешка съвест и ценности. Имаме ли ценности или само се прикриваме зад изкуствено привнесени, каквито са евроатлантическите.
- Става ли дума наистина за лицемерие и двоен стандарт? Чуха се и такива мнения по адрес на Стефан Цанев, тъй като в обкръжението му има близки хора, с които общува, които също са осветлени като агенти с принадлежност към ДС, но това не пречи на комуникацията му – дългогодишният му издател Иван Гранитски, например, Кеворк Кеворкян…
- Не можем да делим хората на такива с принадлежност и такива без принадлежност. Дори този термин е абсурден. Има такава професия – защитник на държавата и родината. Формите в продължение на 2000 години са или чрез открита война – оръжие, смърт и война, или чрез неявни средства, какъвто е инструментариумът на службите.
Терминът доносник е измислен термин, който имплицитно съдържа в себе си обвинителен уклон, като развратник или крадец. Няма такава категория доносник. Тя е само в битовия живот, когато някой идва при шефа и казва какво правят трети лица в битов план или дава лични оценки.
С това не се е занимавала Държавна сигурност – с бита и личните слабости на този или онзи, а относно прояви, които са в нарушение на законодателството.
Не оправдавам нито един акт на репресии, но в годините, в които аз съм работил, не е имало такива неща, с изключение на възродителния процес и отношението на държавата към неформалните организации, които възникнаха 1988 г. Те са отречени и от самата Държавна сигурност.
Вероятно хора като творците, които са емоционално раними, за тях репресия може да е и извикване в районното управление и сега да го раздуват, като огромен балон.
- Има ли в момента представители на културните среди, които да са агенти на ДАНС или службите?
- Ако няма, е лошо. Иначе тези служби не могат да си вършат работата. Виждаме какво става с тероризма и безсилието и на чуждите служби. Това е поради нарушаване на технологичния процес на работа на службите, което изисква наличието на секретни сътрудници. Това беше мероприятие, което беше планирано и беше необходимо на световната либерална класа България да бъде разграден двор.
- Част от този процес ли е лустрацията и доводите, че не бива хора с агентурно минало да имат достъп до медии и да бъдат държавни служители?
- Това е огледален образ на класово-партийния подход след 9-и септември 1944 г., когато не можеш да постъпиш на работа в държавна служба, радио или вестник, защото имаш лош произход. Това е парадоксално.
По онова време при ниското ниво на образованост на управляващия елит, са допустими такива неграмотни изяви, но при сегашната претенция на управляващия елит, да проявяваш такава малограмотност и парадокс. Човекът с добър произход, но без качества, е по-вреден от този с качества.
Лустрацията е просто начин за намаляване на конкуренцията, за да вземат новодошлите сладките постове.
- По същия начин като клеймо в последните години има и друга мода – да се причисляват обществени фигури към някакви кръгове – кръгът Монтерей, Капитал и какви ли не още. Вас сега ви причисляват към т.нар. Библиотекарски кръг. За какво става дума? Наистина ли има този кръг такова силно влияние в политиката?
- Защото вече се амортизира темата с БКП и ДС и сега се търси нещо ново. Подходът и принципът са едни и същи.
Да употребяваш в негативен смисъл понятието „библиотека” на първо четене показва малокултурие. Това са приказки на хора, които са небиблиотечни.
Според мен го измисли Атанас Атанасов от ДСБ, който е бивш директор на НСС и е завършил полувисше в Железопътен институт със специалност „Локомотивен машинист” в младостта си, когато е трябвало да ходи по библиотеки и да чете книги. Затова вероятно на него с лекота му идва да употребява този термин в негативен смисъл.
Имал е предвид нашия университет, който е бившия Държавен библиотекарски институт, който е създал над 15 хиляди кадри – всички библиотекари в България. В последните години се нарича Университет по библиотекознание и информационни технологии и ректор е проф. Стоян Денчев, а председател на общото събрание съм аз.
Това в очите на хора като Атанас Атанасов, Николай Слатински и други, които нищо не разбират от специални служби им звучи доста подозрително, защото там работят в катедрата по национална сигурност много изтъкнати имена като бившия началник на Военната академия генерал Манев, вицеадмирал Люцканов, бившия вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, бившия председател на ДАНС Константин Казаков, да не говорим за такава зловеща фигура като моята.
Няколко пъти съм канил нашите критици да дойдат да слушат, ако искат да представят курс за четене и ще им дадем възможност да кажат, щом имат нещо, на аудиторията. Но те не искат. За тях е много по-лесно зад ъгъла, в гръб да атакуват и да измислят Сарайско-библиотекарски кръг, защото видите ли преди 20 години проф. Стоян Денчев е бил депутат от квотата на ДПС.
ДПС се асоциира с Ахмед Доган, който живее в сараите в Бояна и от тези сараи се спускат като от ЦК на БКП някакви указания към нашия университет, ние ги обличаме в наукообразна форма и произвеждаме кадри, които връщаме в държавната администрация да управляват. Това е тезата им.
- Имате ли такава власт?
- Ако имахме, щяхме да се възползваме и да подобрим редица неща от държавното управление, но очевидно нямаме. Даже като председател на общото събрание винаги казвам на колегите, че нашата политика е да не участваме в политиката.
- Има още един кръг, с който сте свързван – кръгът „Мултигруп”, към който е причисляван и министър Вежди Рашидов, с когото спори сега Стефан Цанев. Наистина ли той като творец е произведение на тази корпорация, заради което го наричат „мултак”?
- Ние с проф. Денчев като вицепрезиденти на „Мултигруп” и хора, които сме се занимавали с управлението на структурите на корпорацията, можем да кажем, че Вежди Рашидов никога не е бил служител на „Мултигруп”. Преди да стане министър изобщо нямам спомен да е бил служител на каквото и да е. Той е свободен артист, космополитен, той е един турчин с лъвско българско сърце и смел мъж, принципен човек.
Не е справедливо да бъде обвиняван, че е дал награда на човек като мен. Той не е дал награда на Държавна сигурност, а на Димитър Иванов. Зад предложението за нея стоят 4-5 творчески съюза, на трите основни национални музеи, на университет и много известни интелектуалци. Те не са видели нищо ненормално в това, че след 40 години дейност в опазването на културно-историческото наследство, с която аз съм известен, мога да бъда отличен и то по юбилеен повод.
Според мен Стефан Цанев си търсеше повод да изрази недоволство от Министерство на културата и Вежди Рашидов заради други неща и намери този повод. Вежди пък се почувства засегнат, защото несправедливо го обвиняват в принадлежност към Държавна сигурност, „Мултигруп”.
- Какви отношения е имал той с Илия Павлов и на него ли наистина дължи кариерата си?
- Няма такова нещо. Вежди имаше много силни изяви, включително международни, още по времето на социализма и преди да възникне „Мултигруп”. Илия Павлов и аз като старши вицепрезидент ценяхме Вежди като творец. Редовно бяхме клиенти на твореца Вежди Рашидов, лично аз също съм си купувал. Поръчахме му да построи фигура на лъв за пред офис сградата на „Мултигруп”, ползвахме го при аранжирането на офисите с картини. Отношенията му са били на творец с негови клиенти и почитатели.
- Само с Вежди Рашидов ли е имал такива отношения Илия Павлов, за да се фиксират така върху него сега?
- Не, не е вярно. В периода 1993 до 1996 г. си спомням, че бюджетът на „Мулгигруп” за меценатство, обучение и подпомагане на болни беше около 500 хил. долара годишно. Отговарял съм за тези дейности и съм внасял за одобрение такива разходи. Имахме много стипендианти студенти, които сега дори са на държавни постове.
- Кажете имена?
- Например първия трудов договор на Ивайло Московски, който се е министър на транспорта, съм го подписал аз – в плевенския клон на застрахователната компания „София инс". Той завърши с отличие и беше стипендиант, кандидатства и започна работа при нас. Шефът на БДЖ в момента също беше наш стипендиант.
Подпомагали сме БНТ, филми. Севда Шишманова замина за Италия при Берлускони, проф. Иван Маразов направи един филм, който спонсорирахме. На Божидар Димитров сме помагали за историческите му разработки, на Аксиния Джурова, всякакви културни дейности и не е само Вежди Рашидов.
Това са приказки на хора, които нямат нормални аргументи и не могат да спорят лице в лице и хвърлят реплики към пространството.
- Казахте, че вашите синове и снахи са почитатели на Стефан Цанев. Как те реагираха на това, че ви замесва в този скандал?
- Беше неприятна изненада, доста неприятна. Но ми казаха да не се занимавам, тъй като сме различни хора и всеки си има своята дейност, която е различна.
