САМО В ПИК: Георги Атанасов категоричен: Успехът на Кубрат е чудесен, а ЦСКА начело с Гриша Ганчев...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Острото перо - Георги Атанасов, направи горещ коментар относно словесни стрели, осъществени на най-високо ръководно ниво във водещите 3 отбора в класирането на шампионата. В продължението на ексклузивното интервю, с известния спортен журналист и публицист пред ПИК, водещи теми са ЦСКА с благодетел Гриша Ганчев и представянето на боксьора Кубрат Пулев.
- Г-н Атанасов, в медийна изява наскоро г-н Гриша Ганчев беше запитан за това, че огромна част от настоящите национали на България в различни периоди са се подвизавали за Литекс Ловеч, с него като благодетел на клуба. Ганчев намекна, че изпитва удовлетворение от въпросния факт, но не и на 100 процента, защото визираните футболисти не стигат на клубно ниво до топ европейски грандове.
Сега Гриша Ганчев е в ЦСКА. Може ли да се твърди на база на неговите успехи в исторически значително по-малкия отбор в Ловеч и въз основа на невероятната история на "армейците", че ще дойде момент, в който "червени" кадри отново да са водещи фигури в колоси като Барселона, Байерн Мюнхен, Манчестър Юнайтед, Атлетико Мадрид? Има ли надежда таланти тръгнали за голямата игра от "Армията" в бъдеще да са основни фактори в спорт номер 1 в света?
- Надежда винаги има. Освен това по тази тема аз съм оптимист, защото както не веднъж съм споменавал и пред вашата авторитетна медия Гриша Ганчев има навика да спазва своите обещания, да следва непоколебимо целите си и да ги реализира рано или късно. Не случайно този човек направи абсолютно всичко, което заяви като перспектива, когато пое ЦСКА през лятото на 2015-а година. Т.е. - за три години Гриша Ганчев изпълни на 100 процента и отгоре поетия ангажимент към "червената" общност.
И това е най-силният аргумент за моя оптимизъм, че след като бяха постигнати най-важните цели извън терена, а именно дългосрочна концесия за историческата база на "армейците", друг е въпросът защо само ЦСКА плаща, а останалите получиха имотите си безплатно или на вересия, но за това следващ път.
Реши се казусът с "червените" исторически обекти. Емблемата и активите се завърнаха в своя дом. Клубът беше стабилизиран организационно, професионално, структурно. Школата бе реанимирана. Така, че за един малък, незначителен срок за историята като 3 години, прашинка в машината на времето, за този изключително кратък срок - бяха направени толкова много неща.
И съм сигурен, че в следващите години рестартът на ЦСКА като професионален клуб изграден по европейски модел от А до Я, така както Гриша Ганчев умее, ще започне да дава резултати и като подготовката на талантливи футболисти и за "армейския" тим, и за националните формации. Сега на дневен ред е изключително талантливият Антов, около него може да наредим Тонислав Йорданов и Лясков, които са малко по-големи. В школата също има 2-3 имена, но не искам да ги споменавам, за да не стават спекулации и свръхочаквания.
Защото знаем колко деликатна тема е прескачането на един талант от терените при юношите към мъжкия професионален футбол. Сигурен съм, че тези натрупвания - структурни, материални, организационни, кадрови, които Гриша Ганчев методично осъществява в ЦСКА от три години насам, в рамките на близките няколко кампании, ще дадат и сериозни резултати що се отнася до селектирането, подготовката, възпитаването, изграждането на качествени играчи за националните отбори.
Тук не бива да забравяме субективния, ирационален понякога, личностен фактор. Даже бих казал и генетичен, и биологичен, и психологически. Т.е. много е важно да имаш добър човешки материал, както се казва. Да имаш поколение. Защото каквото и да си говорим - най-големият успех на представителния ни тим - четвъртото място в САЩ'94 преди близо четвърт век нямаше да бъде възможно, ако България не разполагаше към онзи момент с поколение и половина, защото заедно бяха и футболисти около 25-26-27-28 годишна възраст и Наско Сираков, който беше по онова време на 32 ако не ме лъже паметта.
България в този период разполагаше с поколение и половина или почти 2 поколения много силни играчи, подвизаващи се в елитни отбори в Европа. И наличието на този много благоприятен генетичен фактор по онова време предопредели четвъртото място. Защото каквото и да е треньорското умение, каквато и организация да има, каквато и подготовка да се води, няма ли талант, няма ли го субективния фактор, нищо не може да се получи в спорта и живота.
- Въпрос за кадър на ЦСКА, но не във футбола, а в бойните спортове. Кубрат Пулев тръгва за големия ринг от "армейския" клуб, наскоро Пулев победи Хюи Фюри.
Преди мача редица известни платформи за спортни предвиждания сочеха шансовете за успех на българина и на великобританеца за почти и изцяло равни. В последствие Кубрат обаче записа категоричен триумф и е претендент номер 1 за шампионския пояс на IBF.
Остават обаче впечатления, че някак се подценяват успехите на Кубрат Пулев на ринга, вашето мнение?
- Аз не съм специалист в бокса, макар че от половин век следя успехите на българските момчета между въжетата. Като почнем от великия боксьор и треньор на ЦСКА от близкото минало Стоян Пиличев, преминем после първия олимпийски шампион Георги Костадинов, който също носеше "армейската" фланелка, Цачо Андрейковски също "армеец", Петър Лесов също олимпийски шампион и "армеец", Георги Стоименов, Мишо Таков много години боксьор и треньор на ЦСКА и така стигнем до братята Пулеви - Кубрат и Тервел също тръгнали от "армейския" боксов клуб.
Разбира се великият танцьор на ринга Ивайло Маринов от Варна, Серафим Тодоров от Славия, Чупренски също от "бялата" боксова школа, да не забравяме - "сините" също са дали силни боксьори като започнем от легендарния Георги Юнаков. Така, че българският бокс без да съм специалист и негов пръв любител винаги съм бил най-малкото на медийно равнище, на равнище на зрител и човек от медиите близо до него.
Няма как да не приветствам и да не се чувствам щастлив от всяка победа на ринга, както и на всеки роден успех на спортните арени, когато звучи "Мила Родино" и когато нашето знаме и нашият герб се издигат нависоко.
Смятам, че това са излишни приказки - колко е бил силен Фюри, дали е бил той, дали е бил братовчед му и т.н. И каква е стойността? Важното е, че български боксьор и то на професионалния ринг, нещо което беше екзотика за нас от по-старите поколения преди години, българин побеждава представител на една велика сила - геополитическа и спортна като Великобритания. Това е.
По-нататък дали ще стигне до Джошуа, дали няма да стигне, каква е процедурата, защото не ми е толкова ясно и не е най-важното... Знам, че американската маркетингова-боксова система е превърнала този спорт в нещо подобно на НБА.
- Какво имате предвид?
- В някакъв безкраен, рекламен панаир. И аз да ти кажа право, колкото и да обичам баскетбола, веднага след футбола, хиляди пъти предпочитам Евролигата пред Националната баскетболна асоциация. Просто защото в НБА мачовете нямат край от реклами, от спирки, от най-различни маркетингови трикове. Публиката е като на театър, там няма клубна принадлежност, гледа се забивките, никой не следи резултата. Докато в европейския баскетбол все пак има клубна, емоционална, национална естествено тръпка.
Така, че правя тези разходки напред-назад в историята на спорта и настоящето, за да аргументирам своята проста и ясна теза - чудесен е успехът на Кубрат. Да е жив и здрав и неговият брат. Да продължават все така.
И да не изпадаме в някакъв особен нашенски нихилизъм, и да си дадем сметка къде сме в момента в олимпийската йерархия. Преди 30 години точно - България беше в шестицата на световния спорт по време на Олимпиадата в Сеул. С 10 златни медала, 12 сребърни и 13 бронзови, ако не ме лъже паметта. При 2 анулирани титли за допинг на щангистите, ако всичко беше наред щяхме да имаме 12 олимпийски шампиони.
Деляхме ринг и тепих, и писта, и зала със Съветския съюз - велика империя, със САЩ - настояща империя, с Великобритания, с Франция, със суперсилите, Германия - тогава ГДР и ФРГ, огромна сила разделена на две и т.н. И тогава 9-милионна България, защото тогава България беше 9, а не 6 милиона, защото "демокрацията" ни струва 3 милиона, та 9-милионна България тогава беше сред 6-те, 7-те най-силни нации на света.
Оттогава минаха години както се казва и на последната Олимпиада България вече не 9, а 6 милиона както споменах, стопена от геноцида на псевдодемокрацията подчертавам, стигна до 60-о място - редом до острови, резервати, протекторати, доскорошни колонии от 4-ия и 5-ия свят.
Е, откъде-накъде сега ще теглим на везните с някаква особено чувствителна теглилка, ще решаваме дали има стойност, или не и до каква степен е значим успехът на Кубрат Пулев? Значим е разбира се, както и всеки триумф на български спортист на всякакво ниво, защото ние сме се докарали подчертавам го отново - до просешка тояга в спорта. Всеки може да си обясни защо.
