САМО В ПИК! Георги Марков по казуса с искането на Гешев до КС за разследване на Радев: Главният прокурор постъпва много коректно - в мотивите посочва решение на Конституционния съд по повод Желю Желев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият конституционен съдия и депутат от ГЕРБ в 44-ото Народно събрание Георги Марков коментира пред ПИК какво означава като правно действие искането на главния прокурор Иван Гешев Конституционният съд да тълкува случаите, при които президентът може да бъде разследван и да бъде свален имунитетът му.
- Г-н Марков, разбирам, че сте в Унгария. Чухте ли, че главният прокурор Иван Гешев е направил искане за тълкуване на Конституцията, свързано с това кога държавният глава е извършил нарушение на Конституцията, държавна измяна и какво става, ако срещу него има предварително производство?
- Да, в Унгария съм. От сутринта са ме подлудили от различни телевизии и радиостанции. Чух и видях, че има такова искане.
Това, което мога да кажа е следното: Конституционният съд с Решение 25 по Конституционно дело 27 от декември месец, колкото си спомням, 1995 година се произнесе по въпроса кога държавният глава извършва нарушаване на Конституцията.
В диспозитива на тълкувателното си решение тогава, в което участвах и аз, Конституционният съд прие, че не му е работа с тълкувателни решения да описва случаите, когато държавният глава нарушава Конституцията. Тогава Конституционният съд прие, че въпросът – има ли нарушение на Конституцията от държавния глава, може да се реши само в случаите на производство по чл. 103 от Конституцията, а именно – когато две трети от народните представители внесат в Конституционния съд искане за импийчмънт.
Тогава във всеки конкретен случай Конституционният съд ще се произнася дали има, или няма. Не му е работа, казва съдът, тълкувателно решение да описва всички случаи, които са възможни в живота един държавен глава да наруши Конституцията, тъй като дейността, казва Конституционният съд, е сложна и многообразна. И Конституцията е възложила Конституционният съд да решава всеки конкретен случай, доколкото такъв възникне при него.
- Е, добре, какво ще прави сега Конституционният съд?
- По този въпрос – кога президентът нарушава Конституцията, Конституционният съд се е произнесъл, че не му е работа да го тълкува. Така че сегашният състав на Конституционният съд е обвързан. Или ще прекратят делото в тази част, или просто ще препишат това, което ние сме казали. Държа да отбележа, че в Конституционния съд имаше изключителни юристи тогава начело с председателя на състава Асен Манов, най-добрият върховен съдия на България през последните 50 години, който не е известен в обществото, защото не беше суетен и държеше на това, че съдиите говорят с решенията си, а не лапацотеше по телевизиите. В делото участваха трима професори – Тодор Тодоров, Пенчо Пенев и Милчо Костов. Също така съдиите от Страсбург Димитър Гочев, Александър Арабаджиев, който сега е съдия в Европейския съд в Люксембург. Т.е. по този въпрос Конституционният съд се е произнесъл.
По въпроса за това, че държавният глава има абсолютен имунитет и какво става с предварителните разследвания, за които главният прокурор пита, това е въпрос, на който Конституционният съд ще трябва да отговори.
Главният прокурор постъпва много коректно. В самите мотиви той посочва, че знае за това решение на Конституционния съд, но все пак отбелязва, че то е направено по конкретен повод. Тогава наистина д-р Желев беше дал едно политическо изявление, което накара депутатите на БСП да сезират Конституционния съд с тълкуването.
Главният прокурор пита по принцип, но Конституционният съд не се интересува от поводите, по които е сезиран, а той си гледа Конституцията. Все му е тая кой по какви причини е отправил искане до него, щом е в кръга на субектите, които имат право да го сезират.
Ако в съда дойте дело за импийчмънт, тогава ще се решава всеки отделен случай сам за себе си. Това решение е задължително за всички в тази част, включително и за този Конституционен съд.
- Гешев все пак казва, че има конкретен повод, знаете ли за какво става дума?
- Да. Излиза, че пак е по конкретен повод, но дали има конкретен повод, или няма – Конституционният съд не се интересува.
Главният прокурор има право да задава питания на Конституционния съд – каквито намери за добре, когато намери за добре – с повод и без повод. Това не е въпрос по съществото на делото.
Всеки случай за нарушаване на Конституцията или държавна измяна ще се преценява от Конституционния съд, ако до него дойде искане за импийчмънт от две трети от народните представители.
- Какво е вашето лично мнение за конституционната жалба, която може да подава всеки гражданин?
- Ако бях професор, щях да кажа, че тя е крачка напред в развитието на конституционното правосъдие. Както и ако бях юрист на НПО, защото щях да пиша жалби и да взема някоя кинта. Но понеже не съм нито едното, нито другото, считам, че всичко е Мара втасала, само КС жалба не е подала. Ако баба Мара отвори Конституцията, ще и избоде очите текстът, че сме социална държава. И тогава ще реши да обжалва пред Конституционния съд пенсията си от 125 евро. Защото противоречи на Конституцията.
Но в Конституционния съд ще има филтър, който ще и върне жалбата.
- Ами какво ще каже тогава баба Мара?
- Че конституционната жалба е пунта Мара.
