САМО В ПИК! Доц. Кехайов с горещи разкрития за имунизацията и ваксините
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Доц. д-р Андрей Кехайов е бивш председател на Българския лекарски съюз. Пред ПИК той коментира има ли забавяне на количествата ваксини за България и по чия вина е то. Как пациентът да направи избор, ако има възможност въобще, между продуктите на „Пфайзер-Бионтех“, „АстраЗенека“, „Модерна“ или други разрешени от Европейската комисия ваксини, коментира още Кехайов.
- Доц. Кехайов, ваксинирането е безспорно медицинската задача номер 1 в момента, но на какъв етап е то, няма ли забавяне на количествата и по чия вина е то?
- България е поръчала около 12 милиона дози ваксини от пет фирми производители, с които Европейската комисия има рамкови договори.Това е около една трета от полагащите ѝ се дози спрямо квотата от общите европейски поръчки. Ваксинацията върви по плана на Националния щаб. Проблемът със забавянето на планираните имунизации е свързан с неритмичните доставки на ваксините и той не засяга само България. Общото количество от 4,5 милиона ваксини ще бъде доставено в рамките на 7 месеца – това са разрешените до този момент от европейския регулаторен орган ваксини на Phizer/BioNTech, AstraZeneca и Moderna. Здравните власти не очакват обявеното от Pfizer/BioNTech и AstraZeneca забавяне на доставките на ваксината срещу коронавируса заради производствени проблеми да се отрази на ваксинационния план наБългария, който предвижда ваксинация на 2 – 2,5 милиона българи до края на 2021 г. Общо ваксинирани в България към 16 февруари са 77 000 души.
- Как пациентът да направи избор, ако има възможност въобще, между продуктите на „Пфайзер-Бионтех“, „АстраЗенека“, „Модерна“ или други разрешени от Европейската комисия ваксини?
- Ваксинационният процес е доброволен и всеки пациент има право на избор от коя ваксина да се имунизира. За съжаление, при липсата на достатъчни количества ваксина, това не е възможно. Докато други страни ограничават правото на избор между наличните към момента ваксини заради сложната логистика и риска от загуби на дози, българската държава гарантира правото на избор на всички групи, подлещащи на ваксинация, включително и на най-масовата приоритетна група - на възрастните и хронично болните. При отказ на пациент от ваксиниране с наличен вид ваксина, той не губи правото си на имунизация, просто ваксинацията му се отлага във времето.
- Какъв е алгоритъмът това да се случи през личните лекари?
- Масовата ваксинация на населението в България е предоставена на 4500-те общопрактикуващи лекари в страната, като се разчита на натрупания от години опит във ваксинирането срещу други болести. Подготвя се детайлно описание на процедурите, протоколът, който да защитава както пациентите, така и лекарите. На ваксинация ще подлежат и пациентите без здравни права. Масовата имунизация ще се осъществява не само от личните лекари, но в страната ще бъдат изградени и 318 имунизационни пункта в болници, поликлиники, здравни инспекции и други здравни учреждения, като всеки гражданин ще има право да избира къде да се ваксинира – при личния лекар или в пункта. Записването за имунизация в пункта ще се осъществява чрез специален електронен регистър, който се разработва от Информационно обслужване. За всяка поставена ваксина лекарите и сестрите ще получават по 10 лева, независимо от това къде е поставена ваксината. Стартирането на имунизацията при личните лекари и в пунктовете ще ускори процеса на имунизация в страната. През март се очаква да имаме налични около 500 000 броя ваксини, което означава имунизация поне на 250 000 души.
- Доколко са ефективни обаче ваксините при положение, че COVID-19 непрекъснато мутира?
- Вирусите мутират постоянно. Трудно е на този етап да бъде определена степента на опасност на новите мутации. Регистрираните мутации в Южна Великобритания и Южна Африка показват, че те се разпространяват по-бързо от досегашните варианти на COVID-19. Независимо от тези мутации вирусът не е по-опасен, а и откриването на
мутация не е нищо необичайно. Данните до този момент сочат, че най-опасното в британския вариант е по-бързото му разпространение. Мутациите от Великобритания и Южна Африка улесняват достъпа на вируса до определени рецептори, поради което той става по-лесно прилепчив. Ваксината на Pfizer/BioNTech е ефективна срещу новите щамове, както и срещу още 15 други възможни мутации на вируса и това го потвърждават направените до този момент научни изследвания. Категорични изводи относно мутациите ще могат да се правят чак след няколко месеца.
- Може ли реално до лятото да бъдат ваксинирани 2 милиона българи, за да има колективен имунитет, ако още толкова са преболедували, както твърдят от НОЩ?
- Теоретично българската здравна система има този капацитет. Въпрос е на баланс между вътрешни и външни фактори, който може да бъде намерен. Надявам се до средата на лятото това да се случи.
- Има ли надежда за лекарство, каквото обявиха от Израел?
- Повече от 150 различни лекарства се изследвани дотук в различни страни. Повечето са съществуващи медикаменти, разработени срещу други болести, които обаче може да се окажат ефективни и за COVID-19. Предимството им е, че те вече са минали изпитанията за безопасност, т.е ако се докаже, че са ефективни срещу COVID-19, могат веднага да влязат в употреба. Израелските лекарства са две: EXO-CD24и Allocetra и вече са преминали успешно първата фаза от клиничните проучвания. Лечението с тези препарати е все още експериментално. Необходимо е време, за да се докаже тяхната ефективност.
