САМО В ПИК! Дует "Ритон" след турнето в Германия: На нашите песни пламва любов и се раждат деца! (СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди броени дни Катя и Здравко от "Ритон" се завърнаха от гастрол в Германия. В три поредни вечери дуетът изнесе концерти пред българите във Франкфурт, Мюнхен и Нюрнберг. С какви емоции се върна от турнето си, музикалното семейство разкрива пред Агенция ПИК:
- "Ритон", добре дошли в София! Как премина турнето в Германия?
Катя: - Добре заварили! Турнето мина повече от успешно. Първият ни концерт бе във Франкфурт, а публиката - много емоционална, остана във възторг. Изкараха ни на три биса, наложи да се удължим концерта, защото буквално не ни пуснаха да слезем от сцената. Хората, дошли да ни слушат, бяха не само от Франкфурт, но и от няколко съседни града. Плачеха на песните ни, особено на "Моето детство ме вика".
По същия емоционален начин преминаха и другите концерти в Мюнхен и Нюрнберг, където пък бяхме в клуб, който е копие на този на Алис Купър във Финикс - в него пяхме по време на американското ни турне преди време. В Нюрнберг гастролът ни бе със съдействието на Сдружение "Златен век" - група от българи, които пядат българщината и ни посрещнаха изключително гостоприемно.
И на трите концерта имаше предимно българи, но и немци - съпрузи или съпруги на нашите братя. В този в Мюнхен се запознахме със семейство, дошли от 500 км, чак от Прага. Имаше и българи от Кьолн, където по принцип имаме идея да гостуваме в близко бъдеще. Те обаче, за да се застраховат, защото не били сигурни дали ще отидем в техния град, дошли в Мюнхен. Наистина емоцията за българите в Германия, но и за самите нас, бе огромна. Направи ни впечатление, че публиката ни беше предимно от млади хора, повечето от които са се раждали години, след като ние сме започнали да пеем.
- Доколкото ви познавам, предполагам, че концертите са преминавали в дълги срещи с публиката?
Катя: - О, да, и трите концерта повече от час отделихме на нашите сънародници и почитатели, разговаряхме с тях, снимахме се, раздавахме автографи. Получихме много цветя, сувенири от Германия, плюшени играчки...
Здравко: - Искам да ви разкажа историята, която дълбоко трогна и мен, и Катя. Разказа ни я жена на около 30 години, който дойде при нас в гримьорната след концерта в Мюнхен. Преди години, родителите на нейния баща били против брака му с майка й. Една вечер пътували с кола таткото й и дядо й. От радиото зазвучала нашага песен "Някога, но не сега", в която пеем "Има недолюбени толкова момичета... ". Дядото рекъл: "Ето, виждаш ли, бе сине, има толкова жени, къде си тръгнал на тия години да се жениш толкова млад, 19-годишен?!... " Този разговор и нашата песен по радиото обаче са били преломния момент, по време на който момчето решава, че въпреки родителското брожение, ще се ожени. Така се ражда момичето, което ни разказа тази история. Милата, разплака се...
- Наистина, много трогателно... Вярна ли е сумата, което се тиражираше из нашите медии, че сте се върнали от Германия с 30 хил. лева по-богати?
Катя: - На вас, журналистите, това винаги ви е най-интересната тема, но не взимате под внимание редица други фактори. Искам да ви кажа, че за едно подобно турне разходите са много големи, тук няма спонсор, който да ги поеме. Пяхме в зали, чийто наеми бяха доста скъпи и не само това, има редица други разходи... Но нашата мениджърка за чужбината Петя Романова се беше погрижила да се чувстваме като истински звезди, за което й благодарим.
Здравко: - Наистина удоволствие е да се работи с Петя, организацията беше перфектна. Ние за нищо друго не мислехме, освен за работата. В Мюнхен ни посрещнаха в единствения български ресторант, чията клиантела не е само българска, по-големият процент са немци. Кулинарията е изкуство, а това момче, което държи ресторанта, Наско, популяризира в Германия българщината. Заведението се казва "Рила" и е култово в Мюнхен.
- Ние в ПИК вече писахме, че тръгвате на турне със семейния джип, заради фобията на Здравко за лети със самолети, и ще си направите освен турне, и нова разходка из Европа. Ти, Кате, си падаш по шопинга, с колко куфара нови тоалети се върна?
Катя: - Този път с нито един. Направихме шопинг само в Прага, купих си няколко нови шапки. Но иначе нямахме много време за пазаруване, предпочетохме да го оползотворим в разглеждане на местните забележителности, в Германия специално. На отиване минахме през Австрия и Унгария, а на връщане през Прага и Нови Сад. От соц време не бяхме ходили в Прага. Между другото навремето в бившата Чехословакия сме снимали една телевизионна програма. Освен това, през 1983 г., част от епизодите на "Денят не си личи по заранта", съм го снимала именно в Прага. Даже сега минахме покрай заведението, в което бяха част от снимките, но вече е с друго име.
- Здравко, ти си герой! Направи изключително тежък преход с автомобил. Колко километра навъртя?
- Наистина толкова километри за толкова кратко време не бях изминавал. Смятахме ги - отиване и връщане, и обиколките из градовете, се събират между 4000 и 5000 км. за десетина дни. Обичаме да пътуваме с нашия джип, това ни позволява да спираме, да не сме зависими от полети, беше прекрасно. Общо взето в един студен и неприятен период пътувахме, но се върнахме с топли чувства и настроение.
След концертите много държахме да минем през Прага, която е един от крайъгълните камъни на нашата кариера. Ние съвсем млади от там започнахме с първите си телевизионни снимки. Толкова сме очаровани от града - коспомолитен, но същевременно уютен. Спомените избледняват, но ми се струваше, че съм бил вчера там. Миналата година, когато си направихме разходка из Европа, по същия начин се чувстхме развълнувани в Унгария, защото градове, в които не сме били 20 години, и сега ги виждаме отново - чувствата са неописуми. Тези държави - Полша, Чехия, Унгария, са ни на сърце, защото от тях тръгна нашата кариера.
- Какво стана с жълтата ви плоча "Ритон в ритъма латино"? Вече готова ли е?
Катя: - Да, с известно забяване, най-накрая и тя е факт след червения винил "Пътят към твоето сърце". И новата също бе произведена в Италия като първата. Тъкмо тръгнахме с колата за Германия и ни се обадиха от куриерската фирма, че плочата е пристигнала в София. За жалост не успяхме да я занесем на нашите сънародници в Германия.
Интервю на Елиана ВАСИЛЕВА
