САМО В ПИК: Държавата и "Дънди" делят печалбите от новия рудник 1:3! Заради екологичен рекет изпускаме приходите от преработка - ще се намеси ли Борисов
Последвайте ни в Google News Showcase
Премиерът Борисов днес откри уникалното съоръжение за златодобив по открит метод в рудника Ада Тепе, Крумовград. Гигантската инвестиция от над четвърт милиард лева е на канадската компания Дънди Прешъс и е резултат от близо 20-годишни проучвания и подготовка.
Рудодобивът и златодобивът са традиционно чувствителна тема за българите, поради многот лъжи и заблуди, които през годините се изговориха по темата. Проверка на ПИК установи, обаче, че откритата от Борисов инвестиция ще е много печеливша за държавата.
Концесионният договор за рудника Ада Тепе предвижда концесионни възнаграждения, които са близки до тези в Челопеч като размер. Правим, обаче, уточнение, че формулите са различни, тъй като и законите са били променяни неколкокранто, но по наши изчисления крайната концесионна такса като съотношение към приходите и печалбата ще е почти същата.
ПИК публикуваме разходите на рудник Челопеч през 2017 година към държавата и държавните структури:
Общо всичките плащания по данък печалба, концесионна такса, социални осигуровки и дължимото на различни агенции е 27 000 000 лева. Печалбата на рудника след изплатените данъци е точно 85 000 000 лева при приходи около 400 000 000 лева.
Тоест, без да вложи нито лев инвестиция, държавата си дели с инвеститора печалбата в съотношение 1:3 като това не включва получените заплати на работниците (2100 лева средна при 95% местни работници) и програмата по рекултивация на терените, която се очаква да струва близо 50 милиона лева. На откриването в Крумовград присъства и икономистът Владимир Каролев, който в свой коментар отбеляза високото ниво на роботизация на сектора и факта, че Дънди наемат толкова много местни хора е забележителен. Според него, директорът на компанията Илия Гърков може да задвижи дори гъсеницата за пробиване на тунели в Челопеч през мобилния си телефон. Но компанията разбира чувствителността на местните хора към рудодобива и затова наема работници, дори за някои дейности, които могат да бъдат автоматизирани.
Подобно съотношение 1:3 за поделяне на печалбата между държавата и инвеститора се очаква да се формира и за рудника Ада Тепе като само концесионната такса без останалите данъци е прогнозирана да бъде в размер около 60 000 000 лева. В зависимост от цената на златото и медта, вероятно държавата ще спечели директни приходи (данъци, концесионна такса, и др.) от рудник Ада Тепе между 150 000 000 и 250 000 000 лева.
Важно е да се отбележи, че Дънди Прешъс са канадска компания, търгувана на канадската фондова борса и управителният съвет сам настоява всички приходи да се декларират в България, къдеот корпоративният данък е 10%, а данък дивидент – 5%. Канадската данъчна система е изключително сложна като общата данъчна ставка е 38% за корпоративния данък и 25% за данък дивидент, но след различни отстъпки и приспадания, корпоративният данък пада до около 15%. Все пак, това са значително по-високи нива от ставките в България и затова Дънди отчитат реалните си печалби у нас с внушителния марж около 25%.
Естеството на рудния бизнес диктува и големите печалби при открити запаси и залежи, тъй като компаниите влагат огромни средства в проучванията на потенциални находища, които обаче не връщат никакъв резултат. Така, например, по информация на ПИК Дънди от години са инвестирали десетки милиони левове в поне още 10 места в България, Македония и Сърбия, но без резултат засега. Тези инвестиции, които не се виждат в отчетите на българската компания, са за сметка на канадския холдинг и съответно трябва да бъдат върнати през печалбите, когато се открие едно перспективно за работа находище. Подобна е и ситуацията с дългогодишните процедури по набавяне на разрешителни режими, които в казуса на Ада Тепе са отнели две десетилетия. Поради тази причина, след започване на експлоатацията тя обикновено е интензивна и с висок марж.
За съжаление, откриването на високотехнологичната инвестиция в Ада Тепе не е и без своите типично български проблеми.
Агенция ПИК напомняме, че Дънди Прешъс още преди 15 години са изявили желание за изграждане на преработвателен металургичен завод на територията на България. Имайки предвид, че основните и бъдещите перспективни рудници на канадците са концентрирани на Балканите, те са изявили желание за затваряне на цикъла на територията на България. По този начин, златният концентрат след добива и преработката на българската златна руда би могъл разработен до краен продукт на територията на България и Европейския Съюз.
Типично по български, псевдо-зелени организации нападат канадската компания и след редица съдебни дела и натиск, тя се отказва да изгради завода на българска територия и закупува такъв в Намибия. Същите технологии, обаче, конкурентни рудодобивни компании използват в Румъния, където изглежда заплахите за природата изобщо не са толкова сериозни и никой не е пострадал досега? Още по-голям абсурд е и че точно тези организации са застъпници на фотоволтаичната и вятърна енергия, чиито генератори и батерии не могат да бъдат създадени без ценните и редки метали!
От ПИК призоваваме правителството да обърне внимание на рудодобивния и златодобивния сектор в България, тъй като е национален срам рудникът Ада Тепе да е единственият новораработен рудник за последните 40 години. Българското законодателство за проучвателни дейности и отдаване на парцели за концесии е доста остаряло и има нужда от осъвременяване. Темата беше подробно разработена от екипа на Business Quarterly през ноември 2018 г. и тезите бяха добре възприети от тогавашния вицепремиер Валери Симеонов. Многократно за подобряване на законодателната рамка и изясняване на проблема с популистките местни референдуми за подземни богатства, които са държавна, а не общинска собственост са призовавали водещи еколози, експерти и анализатори като Боян Рашев, Владимир Каролев, Георги Харизанов, Никола Филипов, Димитър Вучев, и други.
Тъй като залежите на ценни метали в по-голямата част на Европа са разработвани от хилядолетия, много от западноевропейските страни са с напълно изчерпани находища. Това дава исторически шанс на държавите от югоизточната и северна периферия, а именно Балканите и Скандинавия, да се превърнат в днешните европейски лидери на тази индутрия.
ПИК обръщаме внимание и на факта, че започналата трансформация на транспорта от двигатели с вътрешно гориво към електромобилност ще изисква огромни количества редки и ценни метали. Ето защо, рудодобивният сектор ще бъде не просто с потенциал да носи милиарди левове печалби, но и да има стратегическо значение за националната и регионална икономическа сигурност.
