САМО В ПИК! Емануил Йорданов за ревизията на приватизацията: За моралното осъждане няма пречки. Куфарът не може да бъде доказателство - проф. Ханке да каже поне едно име или факт, за да видим за каква корупция говори
Последвайте ни в Google News Showcase
Юристът и вътрешен министър в правителството на Иван Костов Емануил Йорданов коментира пред ПИК възможността да се осъществи идеята на „Атака“ за законови промени, така че да стане възможно да бъдат наказани закононарушителите след ревизията на приватизационните сделки, поискана от главния прокурор Иван Гешев. Той отговори и на въпроса: В куфарчето на проф. Стив Ханке ли се крие отговорът на репликата на президента Петър Стоянов към премиера Костов „Иване, кажи си!“
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
- Г-н Йорданов, вие сте политик, министър на вътрешните работи от сатанизирания приватизаторски кабинет на Иван Костов, но и водещ юрист. Как ще коментирате идеята за ревизия на приватизацията и възможно ли е да бъде избегнат момента с давността?
- При състава на това Народно събрание е възможно сякаш почти всичко. Включително и като имаме предвид кой е юрист №1 на управляващите. Но в крайна сметка мисля, че цялото това упражнение е обречено на неуспех, тъй като Наказателният кодекс, всички юристи знаят, е приет през 1968 година. Оттогава са последвали множество изменения. Само че тези изменения по никакъв начин не отговарят на новата икономическа действителност в държавата. Затова има много неща, които не намират място в самия НК.
Ние имаме някакви стари, класически текстове за подкуп, за престъпления по служба, за неизгодни сделки, но в крайна сметка, ако в продължение на толкова много години никой не е свършил никаква работа, въпреки че много хора се биха в гърдите… Имаше един главен прокурор, който много обича да казва какво било приватизацията, каква стойност имали активите, които били създадени по време на социализма, и за каква нищожна сума са били продадени, без обаче да отчете факта, че на практика става въпрос за едни предприятия, пълни с морално остаряла техника, задлъжнели до безкрайност – източвани и на входа, и на изхода. Предприятия с директори, които дълго време работеха, както преди, така и след 1989 година.
Имаше достатъчно време, ако е имало някакви престъпления, да се внесат обвинителни актове, виновните лица да бъдат осъдени. А на практика всичко се оказа много шум за нищо. И реално осъден човек няма.
- Темата очевидно е много болезнена за обществото, а и ревизията е свързана с нормативни рамки, които не могат да я поберат. Мислите ли, че търсеният ефект е морално осъждане, за да има все пак яснота в обществото за виновните?
- За моралното осъждане няма абсолютно никаква пречка, само че някой трябва да излезе и да назове конкретни факти, да посочи лицето, което трябва да бъде морално осъдено. Тук мога да ви припомня, че Сашо Божков, Бог да го прости, малоумните му измислиха прякора „Мистър 10 процента“.
А след като паднахме от власт, той работеше едновременно на три места, понеже взимал по 10% от всяко приватизирано предприятие. Така че е много хубаво човек, преди да говори, да мисли. И да говори за неща, които познава, а не да цитира някакви вестници, които е чел и не е разбрал какво е прочел точно.
- Колко важен в контекста на този разговор е куфарът на проф. Стив Ханке за корупцията от онова време, той ли е отговорът на репликата на президента Петър Стоянов към премиера Костов: „Иване, кажи си!“?
- Куфарът по своята същност не може да бъде доказателство. Хубаво беше проф. Ханке, който е уважаван учен, да каже поне едно име, един факт, за да видим за каква корупция говори, защото корупцията е журналистически термин.
В правото съществува терминът „подкуп“. Ако са давани подкупи на определени лица, кои са тези лица, кои са ангажирани с даването и получаването на въпросния подкуп? Иначе, след толкова години, изведнъж идваме с куфара и казваме: „Виж ми куфара, това е доказателство.“
Нещата не отговарят нито на ранга, нито на името на проф. Ханке.
