САМО В ПИК: Знамето на съдебната реформа Румяна Ченалова и прогнилото правосъдие по случая „Соло“
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-накрая шанс за справедливост за смъртта на двама младежи, убити до Съдебната палата в София
Тъжен е днешният ден за една бивша съдийка, чието име се свързва с повече образувани срещу нея разследвания, отколкото с решени дела. Спомняте ли се Румяна Ченалова - „гнилата ябълка“, както през 2014 година я определи не кой да е, а тогавашният френски посланик у нас Ксавие Лапер дьо Кабан.
Защо денят на Ченалова е тъжен? 12 години, след като съдия Румяна Ченалова (тогава магистрат в Софийски градски съд) пусна двойния убиец Илиян Тодоров, известен като „убиецът от Соло“, да избяга от правосъдието, днес се разбра, че той е заловен в Узбекистан. Почти сигурно е, че след приключване на процедурите по неговото екстрадиране, Тодоров най-накрая ще влезе в затвора. За смъртта на двама млади мъже, убити без вина на улицата.
Справедливостта, макар и закъсняла, все пак ще възтържествува. Близките на загиналите младежи ще въздъхнат с облекчение, а жертвите, дай боже, да имат покой в един друг, по-добър свят.
В края 2012 г. Ченалова прави „подарък“ за навършващия тогава 25 години Илиян Тодоров – той неочаквано е оправдан за смъртоносното наръгване с нож на Васил Александров и Кирил Въжаров и за опит за убийство на още едно момче и дори е пуснат на свобода срещу „подписка“. Решението събужда обществено недоволство и спорове, но все пак следващите две инстанции поправят грешката. Този път присъдата е сурова и Тодоров получава доживотен затвор. Но не влиза зад решетките, защото вече си е плюл на петите и е напуснал страната.
Румяна Ченалова междувременно се мести от наказателната колегия на съда в търговската и скоро си спечелва прозвището „гнилата ябълка“ на българското правосъдие. По-късно тя принудително напуска съдебната система. Но разкаяние поне за случая „Соло“ няма. Напротив, „гнилата ябълка“ се превръща в едно от остриетата на войната срещу прокуратурата и обвинител №1. Докато се прави на анализатор, експерт, мъченик и дори кандидат за депутат тя атакува Цацаров, после Гешев. За своя морал не говори.
Враговете на правосъдието много бързо я припознават и започват да я ухажват. Дори Христо Иванов, който днес отново се готви да щурмува поста на обвинител №1, изведнъж изостави тезата, че Ченалова е „гнила ябълка“, и тръгна в друга удобна посоча - че все пак Ченалова трябва да бъде чута, да й се даде „втори шанс“, че тя, видите ли, може да е полезна за реформата на правосъдието.
Докато периодично сипе огън и жупел срещу прокуратурата, Ченалова брани дори осъдените на три съдебни инстанции за корупция Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Сигурно така щеше да брани и Илиян Тодоров, когото първо оправда, а после пусна да избяга и да се укрива цяла една декада.
Е, днес, справедливостта е на страната на истината, на закона, на човешкия живот, при това на два човешки живота. Защото, макар и късно, възмездие има.
Разбира се, никой не очаква Ченалова да се покае или поне да се извини. Нищо, че един двоен убиец, очевидно укриващ се от закона, е продължил да върши престъпления. Показва го и ситуацията, при която е задържан - при опит да измами летищните власти в Узбекистан, представяйки фалшив задграничен паспорт.
Остава процедурите по екстрадиция на осъдения да бъдат доведени докрай, да видим как Илиян Тодоров влиза в затвора, за да кажем, че правосъдието още е възможно и у нас.
Ако един ден Тодоров бъде прибран да излежи доживотната си присъда в затвора, това ще е благодарение на свършената работата от прокуратурата.
Въпреки всичките атаки срещу магистратурата и особено срещу обвинител №1.
