САМО В ПИК И "РЕТРО": Емо Чолаков скъса джоба, вози се в градския транспорт
Последвайте ни в Google News Showcase
Напусналият Би Ти Ви след 13-годишен стаж в прогнозата за времето Емил Чолаков изпитвал финансови затруднения само месец след като си тръгнал доброволно от телевизията. Най-колоритният синоптик в родния ефир е останал без личен автомобил и вече се придвижва до новото си работно място със столичния градски транспорт, доверяват очевидци.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Трансферът на Емо от Би Ти Ви към екипа метеоролози на летище София се отразил на джоба му и той гледал да пести от каквото може. Чолаков пресметнал, че му излизало много по-евтино да ходи до летището с метро, отколкото да дава луди пари за гориво на автомобила си. Затова решил да се лиши от него. След напускането му се заговори, че бившият синоптик решил да смени амплоато именно заради по-високото възнаграждение, което му предложили за новата му позиция, но всъщност в това твърдение нямало и доза истина. Като шеф на времето в телевизията Чолаков вземал двойно. Женските интриги в колектива, които през последните му месеци стаж в медията го тормозели, го накарали да абдикира и единственият му ход бил да си подаде молбата за напускане. Макар да свалил стандарта, Емо бил доволен, че отишъл на по-спокойно място, където всички колеги го приели с отворени обятия.
Запознати разкриват, че имало и още една причина веселякът да не иска да сяда зад волана, а именно шокът от зверската катастрофа, която той причини преди 2 години в родния си град Гоце Делчев. Тогава Емил профучал с несъобразена скорост, досущ като изпечен джигит, по централен булевард в града и едва не убил млад мъж от гоцеделчевското село Брезница. Инцидентът станал в близост до голям супермаркет, който бил опасан с камери, и надеждите на Чолаков подробностите около тежкото ПТП да не се раздухат се изпариха. Заради пътния инцидент зевзекът остана за известен период без книжка, която обаче наскоро му била върната и пак имал право да управлява возилото си, но страхът зловещата случка да не се повтори още го преследвал.
