САМО В ПИК И "РЕТРО"! Георги Харизанов с горещ коментар - президентът Радев получи звучен дипломатически шамар, София на Борисов стана Брюксел на Балканите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За срещата на върха в София ще се говори след още много години. Не само защото на нея се случиха няколко твърде знакови от дипломатическа гледна точка събития, като срещата Хашим Тачи – Александър Вучич, поставила на ново равнище отношенията Сърбия-Косово, както и срещата Алексис Ципрас – Зоран Заев, след която се заговори за решение на проблема с името на Македония. И които срещи бяха огромна заслуга на българската страна домакин.
Интеграцията на Западните Балкани и превантивната политика към мир и добросъседство е ключова за България в степен, която само преживелите ужаса на войните в бивша Югославия могат да осъзнаят. Може би за българските граждани тази тема звучи абстрактна и твърде отдалечена от бита им, но той – битът, зависи най-вече от това да има мир и спокойствие. А тази интеграция преследва именно това. Както и преодоляването на оформящите се огромни разлики в развитието на обществата и на жизнените стандарти в отделните държави, които в бъдеще биха могли да катализират и конфликти, и икономическа миграция, и обезлюдяване на региони, и поставяне под въпрос на демокрацията и свободата в изоставащите страни.
А това, уважаеми читатели, са проблеми, които не искате на границата си. Бъдете сигурни.
И това, уважаеми читатели, е всъщност основната мотивация на премиера Борисов и на европейските лидери, които взеха участие в този ключов за бъдещето на ЕС форум. На който форум, за ужас на критиците, бяха договорени и конкретни ангажименти – 10 млрд. евро за проектиране и изграждане на инфраструктурата, която чрез свързаността на отделните държави да допринесе за развитие на икономическите процеси и развитие на отношенията между народите и бизнесите на отделните държави в региона.
Да, проблеми има и те никак не са лесни за решаване, но никой освен България не се е ангажирал с цялостната регионална роля на лидер и на страна в отношенията между ЕС и държавите от тази част на континента. А това е повод, освен за гордост, и за трезва оценка на позицията, в която страната ни се намира. Която позиция далеч не се изчерпва с предстоящия край на ротационното председателство на Съвета на ЕС, а има много по-солидни фундаменти благодарение на устойчивата политика на страната ни и кризите и несигурността, с които са затрупани нашите съседи. И това, уважаеми читатели, са обективни обстоятелства. И повод да сме оптимисти.
Ролята на регионален лидер далеч не се изчерпва с образа на Бойко Борисов като човек, който е способен да прави дипломация на най-високо европейско равнище и да покани на една маса европейските лидери и Ердоган, косовари и сърби, гърци и македонци и лидерите на европейските държави заедно с „излизащата“ Тереза Мей. Ролята на регионален лидер дава на България коренно различна позиция при договарянето на бъдещата кохезионна политика на ЕС, при разговорите за обща европейска отбрана и обща европейска политика по охрана на външните граници на Съюза. И не само това. Отпорът на социалистическите „реформи“ на Макрон даде ясен сигнал, че Европа на двойните аршини няма бъдеще. Което скоро ще доведе и до съвсем различно отношение към България по отношение на членството ни в Шенген и кандидатстването за механизма ERM II, предшестващ членството в еврозоната.
Важността на интеграцията, конвергенцията, устойчивостта на демократичните управления и развитието на демократичните процеси в обществата, намиращи се в изоставаща фаза на развитие спрямо водещите европейски държави, не търпи нито критика, нито негативни коментари, нито отлагане напред във времето. България все ще попада в тази категория страни – страни, в които има нужда от повече демокрация, повече развитие, повече реформи и по-висок стандарт на живот. И осъзнаването на неизбежността на повече Европа в нашия регион, чиято алтернатива са нестабилността и конфликтите, ще остави двойните аршини на заден план. Ще остави на заден план евтиния шовинизъм на няколко западни държави, евтиния социализъм и протекционизъм на французите и евтиния евроскептицизъм на излизащите англичани.
А това, уважаеми читатели, ще предопределя живота на всеки един от нас в следващите години.
И тук всъщност е голямата заслуга лично на Борисов. За това, че формалното ротационно председателство на Съвета на ЕС не остана формално. За това, че чрез темата със Западните Балкани беше демонстрирано колко вредна, неефективна и опасна би била Европа на двойните аршини, на различните скорости и лицемерните отношения. За това, че за пореден път България затвърди ролята си на „Брюксел на Балканите“ и на страна, която вече има качествено нова роля в ЕС, в Източна Европа и в региона на Балканите. Роля, за която системно допринасят постиженията на управленията на Борисов от последните години като охраната на външната граница на ЕС с Турция, спирането на балканския маршрут на бежанците и договора за добросъседство с Македония.
И тук, на фона на всичко това, изпъква голямата липса. Липсата на президент.
Президент, който призовавайки за повече светлина, отново остана на тъмно. Получавайки ясна оценка и звучен дипломатически шамар от всички, повтарям - всички, европейски лидери, никой от които не пожела да се срещне с българския президент.
Изключително обидна ситуация, която за пореден път показва оценката на Европа за пробитите от чужди влияния президентски служители, за пробитите от чужд лобизъм президентски кръгове и за пробитите от кух популизъм президентски политики, целящи да позиционират Радев като, видите ли, единствена алтернатива на властта. Забравяйки, че функцията на президента не е да бъде опозиция, а да бъде обединител. Функцията на президента не е да бъде критик, а да бъде съзидател. Функцията на президента не е да задава въпроси, а да предлага решения. Да бъде мъдрец, а не критикар. Да бъде визионер, а не коментатор на злободневието.
И когато следващия път глашатаите на Радев започнат пак да говорят за неоснователни критики и страх от рейтинга на институцията, попитайте ги за този звучен и категоричен дипломатически шамар. Защото нито на Меркел, нито на Макрон, нито на Мей им пука за рейтинга на Румен Радев. За тях, за лидерите на свободна и демократична Европа, такъв политик просто не съществува.
А това, уважаеми читатели, е обидно за нас като българи. И то много.
