САМО В ПИК! Имунологът доц. Влади Манев: Настъпването на по-силно слънцегреене ще отслаби вирулентността на коронавируса! Тезите "бавни" и бързи" тестове не се противопоставят
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Доц. д-р Влади Манев е специалист от Клиниката по остри отравяния в "Пирогов", Катедра по епидемиология, микробиология и вирусология. Председател е на програмен консултативен съвет за имунопрофилактика и имунотерапия на рака към здравна фондация "Контрол на придобитите имунни дефицити, свързани с промени в околната среда". Полковник е от резерва.
Пред ПИК водещият учен разви тезата си защо няма колизия между т.нар. "бързи" и "бавни" тестове за COVID-19.
- Доц. Манев, в обществото се вихри полемика за нуждата от т.нар. "бързи" тестове за диагностициране на COVID-19. Има ли въобще база за противопоставяне на този метод с по-сигурното "бавно" лабораторно доказване?
- Вземам отношение по темата в качеството си на имунолог с две хабилитации по тази специалност, първата диплома у нас по специалността "Имунология", както и с 50 години, посветени на тази специалност, в частност имунология на туморите и имунотерапия на рака.
- Да, разбира се, едва ли някой може да оспори авторитета ви. Каква е вашата теза?
- Чувствам се длъжен да споделя сега точно своето експертно професионално мнение по темата "за и против т.нар. "бързи" и "бавни" тестове за COVID-19". Тя в момента е обект на спор с широко медийно отразяване. По темата вече внесох предложение до председателя на оперативния щаб към Министерския съвет генерал-майор Венцислав Мутафчийски и до председателя на мултидисциплинарния Медицински съвет проф. Коста Костов.
- Какво конкретно им предлагате, какво им написахте?
- Двете тези за т.нар. "бавни" и т.нар. "бързи тестове" нямат никъде пресечна точка. Те не се противопоставят по никакъв начин и за това няма място за спор, за никакъв спор. Първите т.нар. "бавни тестове" са задължителни за болниците, за да има точно и дефинитивно изключване на носителство на вируса.
В случая генерал-майор проф. Венцислав Мутафличйиски е прав в тази част от спора, че влезе ли болен в болница, той не може да излезе с риск да бъде носител на вируса. Следователно следва да се използва т.нар."бавен тест" с генетично тестуване присъствие или отсъствие на COVID-19. Този тест има възможно най-голямата достоверност и надеждност над 95%. Неговата употреба в болниците е безспорна, задължителна и няма алтернатива.
- А какво представляват "бързите" тестове, какъв е смисълът от тях?
- От друга страна, т.нар. "бързи" тестове следва да са предназначени не за поставянето на диагноза „болен или здрав от COVID-19", а следва да са предназначени за провеждането на широк скрининг. Респективно за провеждане на мащабно епидемиологично проучване на най-рисковите клинично здрави групи в различните региони на страната. Те са нужни за създаване на прогнозите за скритите процеси на епидемията в обществото. Без тези прогнози държавното ръководство на страната няма да може да получава правилни предложения и да прави правилни разчети за борба с епидемията.
Епидемиологичното проучване е не само необходимо, но е задължително като предварително разузнаване при клинично здравите, най-рискови контингенти. То следва да се прави не само на хора с някакви леки признаци за катарални явления на горните дихателни пътища и тези, завърнали се от чужбина, но и без изключение трябва да се изследват представителни групи от т.нар. високо рискови контингенти. При тях може да се очаква в различна степен придобит имунен дефицит във връзка с условията на околната среда, респективно висок риск от заразяване и боледуване. Това са групите с професионали вредности с най-висок здравен риск.
- Кои са те, бихте ли ги маркирали?
- Учители след влизането им в класните стаи, аптекарите, работещите в социалните служби и социалния патронаж, полицаите, летците, техническият персонал на летищата - с особено внимание на тези, които работят в радарните станции.
- Те пък защо?
- Преди повече от 20 години бе защитена дисертация във ВМА, че работещите повече от 10 години в радарните станции имат значими отклонения в НК клетките, които са отговорни за противовирусния и противотуморня имунетет.
- Има ли други рискови групи?
- Да, военнослужещи, хората от търговския флот, шофьорите на тирове - особено тези от межународния транспорт, кондукторите в железницата, шофьорите и кондукторите в градския транспорт.
- Добре, каква роля играят при тях "бързите" тестове?
- "Бързите" тестове са необходими още и защото при позитивирането им ще може се карантинират за 14 дни много повече хора. Така ще се предпазва обществото от разпространението на епидемията. Ако при рисковите контингенти бъдат примерно изследвани в страната 1000 клинично зрави хора, то тогава ще могат да се откриват ежедневно и карантинират по няколко стотин клинично здрави хора. Това се нарича провеждане на ефективна профилактика срещу разпространението на епидемията.
- Това е доста сложна за широката аудитория материя, струва ми се, но какво е посланието ви към вашите колеги, какво трябва да разберат те?
- Не мога да не изразя безпокойство, че се правят понякога свободни интерпретации в медиите за имунния отговор за резултатите при т.нар. "бързи" тестове от безспорни специалисти в своята област, но не ми е известно те да са специалисти имунолози. Твърди се, че когато тестът регистрира, че позитивен за ИгМ антитела, то означава, че има не само носителство на вируса, но изследваният е вече болен, а като се появят ИгГ антителата, означавало, че вече изследваният е здрав.
Това може да е така, но и може невинаги да е така. Знае се и е доказано от фундаменталната и клинична имунология, че от 4-7-ия ден започват да се появяват ИгМ антитела, а ИгГ се появяват в два основни пика от 7-14-я ден и от 14-21 ден. От това следва, че е напълно възможно да има на 7-я до 14 ден едновременно както ИгМ антитела, така и ИгГ антитела. При една добра имунна система, както е при по-младите хора, но така и при променен имунен отговор, както е при тези с придобити имунни дефицити -възрастни с придружаващи заболявания, клиничното появяване на болестта може да закъснее и тогава да се прояви както до 14-я ден, така и след 14-я ден при позитивно само ИгГ.
Следователно не може да е вярна интерпетацията, че при наличието само на ИгГ антитела това винаги означава, че човекът е преболедувал и вече е здрав. Възможно е да закъснее появата на клинична изява на болестта и затова, има ли позитевен тест, независимо дали е само с ИгМ, или едновременно и с ИгГ, а при симтоматика дори само с ИгГ, пак следва да се каратинира за 14 дни. Затова този тест не е за поставяне на окончателна диагноза, респективно дали изследваният е болен, или здрав, както може да се прави с генетичния т.нар. "бавен" тест, а е необходив само за провеждане на широкомащабно епидемиологично разузнаване като скрининг за най-рисковите контингенти. Тук могат да бъда много полезни работещите лекари с придобита специалност по инфекциозна имунология, клиничните имунолози, работещи в специализираните лабораториите по клинична имунология, микробиолозите и вирусолозите.
- Какво предлагате да се направи?
- В тази връзка възниква важен орагнизационен въпрос: кой и къде, респективно с какви сили и средства, ще извършва тези противоепидемични мерки, след като тези тестове няма да се правят в болниците. Отговорът на този въпрос може да се даде от противоепидемичните служби и звена в страната, както и с участието и включването на противоепидемичните звена в армията. Това ще го реши и е в компетенциите на генерал-майор Венцислав Мутафчийски. Тези звена са оборудвани с подвижни лаборатории и е нужно много малко, за да се дооборудват за целите на противоепидемичното изследване при рисковите контингенти и не само в армията, полицията и така изборените рискови групи.
- Ще ни стигне ли ресурсът за това и действително колко е целесъобразно и оправдано?
- От изключителна полза за обществото, за най-рисковите контингенти, би било добре, ако имаше у нас разкрит и действащ специализиран институт за имунопрофилактика и имунотерапия на рака и възстановяване след химиотерапия или поне една специализирана иновативна клиника за имунотерапия и имунопрофилактика и иновации. Повече от 25 години говорим и пишем за необходимостта от такава специализирана структура, където да може да се установяват и профилактират придобитите имунни дефицити (без ХИВ) не само при онкоболните. Сега, като дойде проблемът с епидемията, се оказахме неподготвени и не само за онкоболните. Те са една от най-рисковите и уязвими групи, особено при провеждане на химиотерапия и след това.
- Защо все пак вирусът атакува най-вече възрастните хора?
- Високата смъртност и тежкото протичане предимно при възрастни хора в напредала възраст се дължат най-вероятно на придобит средно тежък неманифестиран клинично или тежък имунен дефицит (ТПИД), възникнали поради съчетаване на два основни фактора: неблагоприятни промени в околната среда в регионален и планетарен мащаб и настъпваща инволуция (атрофия) на тимусната жлеза при хора в напреднала възраст.
- Каква е прогнозата ви за отслабване на вируса и преминаване на пика в Европа и в света?
- Коронавирусите причиняват епидемии избирателно в есенно-зимния период и ранната пролет. Тази закономернст е свързана с намаленото слънцегреене в есенно-зимния период, ранна пролет, респективно намаленото количество на ултравиолетови лъчи. Те са убийствените за вирусите, бактериите и други микроорганизми. Настъпването на по-силно и продължително слънцегреене постепенно ще се отслаби вирулентността, заразността и трансмисивността на този вирус от въздействието на слънцето. Провежданите противоепидемични мерки в държавата целят да се печели време. С тази тактика за отлагане и недопускане на епидемичен врив ще се даде плацдарм от време да се получи постепенно по-добър естествен колективен имунитет особено при по-младите хора, тези в средна възраст и в напреднала възраст, без да са преболедували тежко.
Ако се постигнат поставените противоепидемични цели, заедно с настъпването и разгръщането на пролетния сезон, би могло да се очаква, че през втората половина на април, след Великден, бихме могли да очакваме в по-оптимистичния вариант епидемията да бъде овладяна, да не се стигне до неконтролируем епидемичен взрив. Нужно е сега обединение на целия национален потенциал от учени в областта на медицинската наука и практика, така ще се справим.
- Вие сте полковник от резерва, имате ли свое предложение към генерал Мутафчийски и щаба?
- Да се премине от пасивна отбрана за търсене на болни и заразени с COVID-19 към тактиката на активна отбрана с мащабно активно провеждане на епидемиологично разузнаване при рисковите групи за търсене на позитивни здрави заразоносители с наличните възможности, колкото и несъвършени да са. За сега.
На този етап е важно да не се интересуваме толкова от лъжливо негативни резултати, а по-важното е колко позитивни ще бъдат открити извън болниците при т.нар. "бързи" тестове. С този подход и прилагане на тактика на активна отбрана ще е по-добре дневно да можем да карантиираме по 100 позитивни, околкото да ги оставяме да заразяват още по 100 и още по 100 здрави хора. Надявам се да бъде прието и разбрано предложението ми, защото при този агресивен вирус и пандемия не можем да чакама със седмици и месеци по-съвършени тестове. Сега времето е решаващият фактор в тази война с невидимия враг. Време за губене няма!
