САМО В ПИК: Как дерогацията на "Лукойл" скара сглобката, кой спечели и кой загуби, и защо САЩ притисна Денков до стената
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако през 2023 г. имаше тема, която периодично изтъняваше чупливия мир в сглобката, то това бе дерогацията на "Лукойл". Изключението за внос на руски петрол, което правителството "Петков" поднесе на тепсия на руската компания, на няколко пъти сериозно застраши бъдещето на ротационния кабинет "Денков-Габриел", многократно предизвика ожесточени престрелки между ГЕРБ-СДС и ППДБ, даже и ултиматуми за оставката на академика-премиер.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Ембаргото за внос на руски нефт бе въведено от Европейската комисия през март 2022 г., с цел да се ограничат приходите на Кремъл, с които финансира войната срещу Украйна. България обаче поиска изключение до края на 2024 г. със следния мотив: невъзможността на "Лукойл Нефтохим" да работи с неруски петрол. Тогавашният и настоящ министър на финансите Асен Василев дори заплаши да наложи вето на санкционния пакет на ЕС, ако на България не й се позволи да внася руски нефт до края на 2024 г.
След началото на инвазията в Украйна руският петрол започна да се търгува с отстъпки от 30-40%. Тоест много по-евтин от останалия петрол, предлаган в света. Очакванията това да доведе до спад на цените на горивата по бензиностанциите у нас не се оправдаха. Заради което ГЕРБ изработи Закон за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива. Той трябваше да задължи "Лукойл" да внася 70 на сто от свръхпечалбата си във фонд "Сигурност на електроенергийната система", след което средствата да се върнат обратно при хората като компенсация за скъпите горива. Макар да бе приет в началото на 2023 г., този закон така и не влезе в сила през двете служебни правителства на Гълъб Донев, както и в това на сглобката.
Точно това през втората половина на годината настрои една срещу друга двете управляващи коалиции - ГЕРБ-СДС и ППДБ, заради съмненията, че дерогацията не е нищо друго освен мост, по който милиони долари постъпват в Кремъл, въпреки санкциите на Европейския съюз, или по швейцарските сметки на "Лукойл".
Така се стигна до 9 ноември, когато съмненията, че зад дерогацията се случва нещо нередно прескочиха границите на България. Международното издание "Политико" публикува материал, основан на доклад от съвместно разследване на неправителствената организация "Глобал Уитнес", Центъра за изследване на демокрацията в България (ЦИД) и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух "Креа", според което "Лукойл" е използвал вратички в нормативната уредба, за да нарушава европейското ембарго, използвайки България като посредник за продажба на горива по целия свят, вкл. САЩ, а Кремъл е използвал допълнителните приходи от продажбата на нефт за финансиране на войната.
Според разследването Кремъл се е облагодетелствал от уникално изключение в забраната на ЕС, като България е изнасяла милиони барели горива, произведени от преработката на руски нефт за страни от ЕС и трети държави. Пропускът в текста на дерогацията, от която "Лукойл" се е възползвал, казва, че компанията може да изнася в трети страни горива, произведени от руски петрол, ако се застрашава екологичната сигурност на региона. Подобни доказателства, въпреки изискванията на ЕС, правителството така и не представи.
Мозъчният тръст, следил месеци наред съмнителни доставки в международни води за трансфери от типа "ship-to-ship" (STS) - от кораб на кораб и по-нататъшен износ към страни извън ЕС, излезе и с второ разследване в началото на този месец, също публикувано от "Политико".
На база на двете задълбочените проучвания на ЦИД, "Глобал Уитнес" и "Креа", ето приблизително как изглежда в цифри дерогацията, която Асен Василев издейства за "Лукойл" и чиято отмяна кабинетът "Денков" месеци наред се мъчи да удължи максимално:
Дерогацията в цифри
- От март 2022 г. или след руската инвазия в Украйна, свръхпечалба на "Лукойл" се изчислява на около 3 млрд долара, а печалбата за "Лукойл" от началото на дерогацията - 700 милиона долара.
- Само през 2023 г. в рафинерията на "Нефтохим" в Бургас са били преработени 4,5 млн. тона руски суров петрол през първите 9 месеца на годината, които са генерирали приблизително 1 милиард евро в бюджета на Кремъл като приходи от преки данъци.
- Общо са внесени поне 40 милиона барела руски суров петрол до началото на декември.
- Само за 4 месеца - от август до края на октомври цената за барел на руски нефт, внесен в България, нараства от 60 долара на над 85 долара на барел. Това е генерирало над 690 млн. долара допълнителни приходи за Русия или около 460 млн. долара са влезли директно в хазната на Кремъл.
- За една година от влизането в сила на европейските санкции срещу руския нефт 822 кораба, превозващи руски суров петрол, са прехвърлили товара си на други кораби в териториални води на ЕС - гръцки, малтийски, испански, румънски и италиански, откакто петролните санкции действат. По този начин потенциално Русия успява да избегне санкциите върху около 400 000 барела дневно, използвайки тази схема. Чрез подобно прехвърляне на горива от кораб на кораб се е възползвал и "Лукойл", като е продал над 3.5 милиона барела в Открито море. Поне 1/3 от тези количества са били изнесени за САЩ.
- За капак: очертава се допълнителни приходи за "Лукойл" от пробойни в приетия само преди дни Закон за отпадането на дерогацията в размер на $360 милиона.
В решението на депутатите за предсрочното прекратяване на дерогацията от 1 март 2024 г., експертите от Центъра за изследване на демокрацията съзряха две ключови пробойни, които ще компенсират "Лукойл" за премахването на изключението. Според тях първата пробойна ще позволи на "Лукойл" да превърне по-големите запаси в размер на 4-5 милиона барела в горива и да ги продаде в страната и за износ, когато поиска, през 2024 г. През другия пропуск може да се стигне до там "Лукойл" да си възстанови авансово внесен в бюджета данък печалба за 400 милиона лева.
Как така в приетите законови промени, които уж бяха гласувани, за да затворят "вратичките", от които "Лукойл" се възползва, отново се появиха спорни текстове?
Този въпрос развълнува и Комисията по външните работи на Камарата на представителите на САЩ. Както ПИК съобщи, нейният председател конгресмен Майкъл Маккол отправи официално запитване до посолството ни във Вашингтон с молба да получи разяснение относно последните законодателни мерки на българския парламент по отношение на руския петрол.
Спешната нота от посолството е адресирана до кабинета на премиера Денков, Министерството на външните работи, Министерството на енергетиката и до още няколко места.
Нотата е получена в София на 19 декември, ден след като депутатите гласуваха за отмяна на дерогацията от 1 март. Вече повече от 10 дни обаче от правителството нито съобщават за нея, нито пък коментират каква са я надробили с пробойните, яхнали вълната на скандалните промени в Конституцията и Шенген.
