САМО В ПИК! Никола Филчев РАЗБИВАЩО пред Колтуклиева: Промените на Конституцията са писани от фирмата "Бойкикев и секретарки". За генерал Наско да не говорим. По-спокойно, товарищи болшевики, вие дори не сте влизали в съд...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Никола Филчев отдавна не е в светлината на прожекторите. Но остава търсен събеседник по най-важните правни въпроси, касаещи бъдещето на държавата.
Бившият главен прокурор, съдия във Върховния касационен съд и професор по наказателно право проговори пред топ журналистката Соня Колтуклиева за отзвука от промените в Конституцията, гласувани от мнозинството на "сглобката" в 49-ия парламент. Филчев подложи на безпощадна критика противоконституционалността на деянието, поругало Основния закон на страната.
- Господин Филчев, как оценявате новите промени на Конституцията?
- Моето мнение няма никакво значение. Но специалистите по конституционно право, тежката артилерия - проф. Георги Близнашки, проф. Емилия Друмева, проф. Пламен Киров, председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова, председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, председателят на Висшия адвокатския съвет д-р Ивайло Дерменджиев, редица професионални и неправителствени организации, както и видни юристи смятат, че някои промени са противоконституционни.
- В какво се изразява противоконституционността на промените?
- Противоречието на Конституцията може да се изрази в две форми – противоречие на съдържанието на Конституцията и противоречие на процедурата за изменение на Конституцията. Повечето юристи смятат, че извършените промени (разделянето на Висшия съдебен съвет на два съвета, намаляването на мандата на главния прокурор, отнемането на правомощия на президента и др.) не са от компетентността на обикновено Народно събрание и могат да се извършат само от Велико народно събрание – съгласно чл. 158, т. 3 от Конституцията и тълкувателно решение №3/2003 г. на Конституционния съд.
- За какво се отнася прословутото решение № 3/2003 г. на КС?
- По времето на Костов и на Кобурга крадливите политици също искаха да закрият прокуратурата и да я превърнат в агенция към Министерския съвет. Те бяха много недоволни от усилията на прокуратурата да търси отговорност от виновните за бандитската приватизация.
Освен това царистите искаха да махнат Първанов и да направят Кобурга президент. Не липсваха мераклии и за длъжността главен прокурор средновоизлюпените монархисти – бивши бекаписти. Лично мен се опитаха се да ме набутат в Конституционния съд, като ме съблазнят с председателското място на КС.
Това стана на мила среща в резиденцията в Бояна и вкусна баница, приготвена от НСО. Удариха на камък. Тогава имаше същият натиск от чужди сили, като и сега. А днешните „демократи“ току що прохождаха в кариерата си на платени блюдолизци.
За да предотвратя разрушаването на държавата през 2002 г., - като главен прокурор, - отправих искане до Конституционния съд за тълкуване на разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Конституцията относно правомощията на Великото народно събрание. Искането бе да се отговори на въпроса, – кога са налице „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“, които промени могат да се извършат само от Велико народно събрание.
С решение № 3 от 10 април 2003 г. по конституционно дело № 22 от 2002 г. (ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Конституционният съд възприе тълкуването на Конституцията, което предложих.
Съгласно решението на КС „формата на държавно управление“ по чл. 158, т. 3 от Конституцията включва: Първо, системата от органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт (съд, прокуратура, следствие), която е изградена от Великото народно събрание. Второ, статутът на тези органи – „тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им“.
И трето, правомощията на конституционно установените органи, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях.
Това решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд играе важна роля в обществено-политическия живот на България през последния четвърт век. То не позволява на политическите партии, когато са на власт, да променят произволно конституционния модел на държавата в зависимост от конюнктурните си партийни интереси и да теглят чергата към себе си, според това, къде имат свои хора.
- Кой стои зад тези промени на Конституцията ? Все пак те са писани от видни наши юристи: ексминистърът на правосъдието Христо Иванов, ексминистърът на правосъдието Надежда Йорданова (екссекретарка на Х. Иванов), министърът на правосъдието Атанас Славов (екссъветник на Х. Иванов), ексначалникът на Националната служба за сигурност милиционерски генерал Атанас Атанасов и други подобни.
- Проф. Г. Близнашки отговори ясно на този въпрос в интервюто си по Българското национално радио от 11.12.2023. Правилно посочихте, че промените на Конституцията са писани от фирмата „Бойкикев и секретарки“.
Тия хора са с много лица, но винаги със силните на деня. По-рано бяха „товарищи“, а днес са „мистър и мисис“. Единият е болшевик до девето коляно – родата му политемигранти, политзатворници, интербригадисти, служители на съветското разузнаване. Другият - роден в Усогорск или Усурийск, вероятно съветски гражданин. Третият - министър на правосъдието също от номенклатурата – бивша секретарка на Поземлената комисия в Кубрат, но много кадърна. За генерал Наско да не говорим. Той е особен случай.
По-рано искаха от нас да уважаваме комунистическата идея и болшевишката им рода. Те бяха наместници тук на„големия брат“. След 90-та година се обърнаха пак по посока на вятъра. Днес искат да уважаваме „техните евроатлантически ценности“. И пак сапълномощници на новия „голям брат“ за нашата територия. По-рано строяха комунизма, днес го рушат. И така се прехранват. А за нас с гайдите остава само да им ръкопляскаме.
Но пак добре - като не са отворили лагерите за инакомислещи. То бива двуличие и алчност, ама чак пък толкоз?! И още нещо – като говорят за противниците си, чак се разтреперват от злоба. По-спокойно, товарищи. Това ли са евроатлантическите ви ценности. Народът очаква от народните избраници да му служат, а не да обслужват чужди господари.
Що се отнася до юридическата компетентност на тези новоизлюпени демократи – конституционалисти, стана ясно, че не са влизали в съд. Ама реформират съдебната система. Бих им препоръчал да станат младши съдия или младши адвокат, макар че не са първа младост. И както са повратливи може да се издигнат и до районен съдия в края на кариерата си. Но те не щат да работят. Искат да министерстват. Най-малкото – да пишат Конституция. Изглежда, че там платата е по-добра.
- Излиза, че ако бъдат атакувани промените пред Конституционния съд, той ще ги отмени?
- Това е малко вероятно. Очевидно има връзка между предстоящото избиране на двама конституционни съдии от Народното събрание и предстоящото разглеждане на промените в Конституционния съд. Трудно ще се събере мнозинство в КС за отмяна на промените като противоконституционни.
А ако възникне такава опасност, то подходящите хора ще бъдат мотивирани по подходящ начин. Има членове на Конституционния съд, които през 90-те години бяха изхвърлени от Окръжния съд за корупция.
- Но милиционерски генерал Атанас Атанасов е много подходящ за нов конституционен съдия?
- Да, като се има предвид неговата специалност. Вероятно Конституционният съд ще бъде двойно окабелен. От него по-подходящ е само Цецо (Цветан Цветанов).
- Какво ще стане, ако Конституционният съд все пак отмени някои от приетите промени на Конституцията?
- Ако Конституционния съд отмени някои от новоприетите разпоредби на Конституцията, има опасност тя да стане на дупки и да заприлича на швейцарско сирене, както сполучливо се изрази професор Пламен Киров. Причината за това се крие в решението от преди три години № 3 от 2020 г. на Конституционния съд. Това решение е взето под председателството и по доклад на Борис Велчев. В него се разглежда въпросът за действието на решенията на Конституционния съд във времето.
Поначало решенията на Конституционния съд действат занапред - чл. 151, ал. 2 от Конституцията. Това разбиране е аргументирано от видните конституционалисти проф. Борис Спасов, проф. Нено Неновски и проф. Живко Сталев.
През 1995 г. Конституционният съд изрично се произнесе по въпроса какви са правните последици от решението на Конституционния съд, с което той обявява за противоконституционен даден закон, който изменя или отменя действащ закон и постанови: „Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението.“ (решение № 22 от 1995 г. на Конституционния съд, съдия-докладчик Младен Данаилов).
В продължение на тридесет години Конституционния съд се ръководеше последователно от това разбиране. То гарантира правната сигурност и не позволи да възникнат проблеми в държавното строителство, свързани със законодателния процес.
- Тогава защо смятате, че в конкретния случай ще възникнат проблеми?
- Защото през 2020 г. Конституционният съд под председателството на Борис Велчев и по негов доклад „изостави“ правилното разбиране и прие обратното с решение № 3 от 2020 г., което гласи : „Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.“ Докладчик по делото е Борис Велчев в съучастие с Константин Пенчев. Мотивите са, че „имало нови вееяния в правото“, които налагали нови, прагматични решения.
В конкретния случай това означава, че ако Конституционният съд отмени дадена новоприета норма на Конституцията, то не се възстановява предишната норма на Конституцията, а възниква празнина в правото. С други думи въпросът остава неуреден и е необходимо Народното събрание отново да допълни Конституцията и да уреди останалото бяло поле в конституционната уредба, т.е. да запълни празнината. При сегашната политическа реалност в България може да се стигне до блокиране на работата на съдебната система, на правителството и дори на Народното събрание. През 2020 г., когато се приемаше това спорно решение № 3 на Конституционния съд, предупредих за тази абстрактна опасност. Днес опасността от срив на държавата е вече реална. Тя е факт.
Срещу спорното решение № 3 от 2020 г. на Конституционния съд има и друго сериозно възражение.
- Какво е това възражение?
- С решение № 3 от 2020 г. (взето под председателството и по доклад на Борис Велчев) Конституционният съд „изоставя“ едно свое тълкуване на Конституцията и приема точно обратното тълкуване. Това е недопустимо.
Тълкувателните решения на Конституционния съд имат нормативен характер и са задължителни за всички, както самата Конституция, която те тълкуват. Само че тълкувателното решение е вторичен източник на конституционно право. След като тълкувателното решение бъде издадено, - пише проф. Ж. Сталев, - то се слива с Конституцията и образува заедно с нея едно нормативно единство (Проблеми на конституционното правосъдие. С. Сиела, 2002, с. 153).
Тълкувателното решение на КС е продължение, конкретизация на конституционната норма. Поради това Конституционният съд не може да „изоставя“ едно тълкуване на Конституцията и да приема друго. Бъде ли изтълкувана веднъж Конституцията, тя придобива такова съдържание, каквото е приел Конституционният съд в решението си. Това съдържание на Конституцията не може после да се променя от КС. За да се измени тълкувателното решението, трябва да се измени преди това самата конституционна норма, която КС тълкува.
И друг аргумент. Един от основните принципи на правовата държава е принципът за правна сигурност. Принципът за правна сигурност в случая означава, че Конституционният съд не може повратливо да променя тълкуването си и да приема различни тълкувания на Конституцията, с цел да угоди на всеки нов властник. Поради това решение № 3 от 2020 г. на Конституционния съд е грешка.
