САМО В ПИК! Отец Боян Саръев: В сърцето на всеки политик има алчност и прекомерно влечение към властта, което се превръща в патология, в тежък психически проблем. Никой не се обръща към Бога. А без него сме нищо
Последвайте ни в Google News Showcase
Боян Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и школата на МВР в София. По-късно започва работа в завод "Електрон". През 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата "Св. Успение Богородично" в Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Женен, има дъщеря и син. Саръев е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности по света.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
- Отец Саръев, с вас се чуваме по светли християнски празници, сега е Рождество, а изпращаме една неочаквано трудна и тежка година. На какво, според вас, ни научиха изпитанията? Знаем, че Бог ни дава изпитания, които можем да понесем. Ние справихме ли се с този наш кръст?
- Още при грехопадението на нашите праотци Адам и Ева и нататък - с нахлуването на греха в човешкото тяло и душа изпитанията и тежките времена са винаги съпровождали човечеството - от тогава до наши дни. Човекът е склонен към грях, защото грехът генетически е влязъл вече в него, в душата и тялото му. И на човека му е по-добре да живее в грях, по-интересно му е, по-забавно му е. Бог обаче никога не е оставял човеците без подкрепа, без това да ги наставлява, да ги ръководи бащински, да ги обича безкрайно много и да бъде милостив към човечеството. Но понякога Бог допуска - Бог не наказва, не дава наказание тук на Земята, защото Той е безкрайно милостив и наказанията ще бъдат на Второто пришествие и на Страшния съд. Но Бог допуска тук наказания, допуска и огън, и меч, и кръвопролития, и катаклизми - световни, социални, масови заболявания, масов мор и т.н., за да може по някакъв начин човек да бъде вразумен, да бъде насочен в правилния път. Така, както бащата може да се случи бащата да удари един шамар на непокорния и неразумен син, за да може да вкара в пътя. Но за съжаление, ние, човеците не разчитаме тези знаци като бащинско наставление. А напротив - озлобяваме се - ставаме по-жестоки, по-големи богоборци, освирепяваме към околния свят, към ближните, без да си даваме сметка, че всъщност с тези допуснати от Бога наказания и изпитания Бог ни казва: "Спри се, човече, опомни се! Дойди на себе си! Помири се с Бога! Заобичай ближния си! Заобичай Бога" Но за съжаление - няма - все повече и повече като че ли човечеството побеснява от алчност, от злоба, от омраза и ненавист към всичко, което ги заобикаля.
- Значи не сме си взели поука от изпитанието.
- В никакъв случай! В никакъв случай! Тази година не се различава кой знае колко от всички останали години - през хилядолетията, откакто съществува човечеството и откакто Бог промишлява над сътворения от Него по свой образ и подобие човек. А човечеството не се вразумява. То е прекарало какви ли не тежки изпитания. Това, което ние сега изпитваме и от което толкова много се оплакваме и в което сме се вторачили до безумие - в този вирус, всъщност по нищо не се различава от всички останали епидемии, чуми, болести и т.н., които са минавали през човеците, унищожавали са не хиляди, а милиони жертви. Но човечеството е твърдоглаво, не си взема поука и пак повтарям - вместо да се смирим, вместо да станем по-добри и по-милостиви, освирепяваме и се озверяваме. Има такава тенденция по принцип, периодичност, когато човечеството попада в тежки такива изпитания. Те се повтарят, но човечеството не иска да си вземе поука, за съжаление. Не иска да се смири.
- Намери ли българинът упование в този труден момент в Божия храм? Повече хора ли ви потърсиха за духовна помощ или негодуванието взе превес?
- В такива, както ги наричат, времена на изпитание и на подлагане на драматични преживявания на цели народи, на цели държави, даже на цялото човечество, човеците би трябвало да се обръщат повече към Бога, защото виждат и Бог им сочи с такива епидемии и такива изпитания, че човекът е нищо без бога, че човек сам по себе си, оставен на собствените си сили, е един червей, който може да бъде смачкан от обстоятелствата. Човеците обаче не си правят този извод, не си правят тази сметка. Напротив - даже човечеството продължава да вири носовете си и да бразди небето си тях, без да се смирява, без да си дава сметка за това.
- Вие "посрещате" и "изпращате" живота. Много ли хора изгубиха битката с коронавируса по вашия край?
- Аз не съм привърженик на конспиративните теории. Мисля, че този вирус реално съществува, както много други вируси. И знам, че се умира от този вирус, понякога от някои хора, които не могат да издържат. Както и всяка година умират хора от вируси. Не съм привърженик на конспиративните теории, но мисля, че прекалено много му отдаваме значение на този вирус. В такива времена на смъртност, на войни и на катаклизми, след като преминат и отминат, между хората има един прилив на нежност, на обич един към друг. Но това е временно. Това е резултат от страха, от уплахата. Не толкова от промяната в отношението към своя ближен и към Бога. Може би от март месец насам, ще станат десет месеца, десет човека не съм погребал в Кърджали от коронавирус. Макар че всеки ден съобщават за заразени. Но има, според мен, и злоупотреба с тази статистика. Защото зад тази статистика стоят пари и стоят интереси. Не може в някоя болница или здравно заведение никой да не е умрял от коронавирус, а пък те да искат и да предявяват претенции към допълнителна заплата и че са на първа линия в борбата с коронавируса. За жалост, статистиката комерсиализира ситуацията, за да се вземат финансови средства. Макар че, повтарям пак - не съм привърженик на конспиративните теории. От чисто човешка гледна точка - може би се злоупотребява.
- А след тези мерки, които ни бяха наложени и които очевидно бяха неизбежни - станахме ли по-дисциплинирани и по-отговорни един към друг?
- Аз виждам, че хората носят масово маски - и на улиците, и в учебните заведения, и в магазини и т.н. И мисля, че това нещо се спазва не толкова от чувство за дисциплинираност и отговорност, отколкото от страх и паника - да не би нещо да им се случи, на тях лично - не на обществото и не на ближните.
- По-скоро егото е водещо, отколкото алтруизмът.
- Да, да.
- А научи ли ни бедата на човечност и съпричастност?
- Вижте, аз не мисля, че кой знае какво се е случило. Не са чак толкова страшни времената, макар че са времена на изпитания. Но пак повтарям - човечеството винаги е живяло в драматични времена и времена на изпитания. Ако тези изпитания не са в обществото, в държавата, то човек изживява лични драми. Човек не може безметежно нито в обществото, нито вътре в самия себе си да живее и да съществува. Така че ако не обществени, то поне лични драми човек преживява непрекъснато, които обаче не го променят, а го карат, пак повтарям, да се озлобява, да завижда: "Защо аз? Защо на мен? Другите по-добри ли са от мен?". Вместо да си каже: "Да, Бог допусна до мен драматични преживявания, материален недоимък, допусна болести, допусна смърт поради моите човешки грехове или поради греховете на тези, които съм наследил. Защото, както в един род, в едно семейство се наследява от децата материалното състояние на родителите, по същия начин се наследява и грехът. Децата наследяват греха на родителите си, на праотците си. И този грях, генетически предаван от поколение на поколение, е фактически е вроден грях, потомствен. А има и друг грях - личен грях, който вършим лично ние. И не си даваме сметка, че всичкото това допускане е за изкупуване на греховете, за пречистване на душата от греха. Не си даваме тази сметка, а започваме да търсим сметка на обществото, семейството, колегите си. Дори в определени моменти ставаме хулители на бога.
- Като заговорихме за греха - гордостта е една много ярка негова проява. Всеки сам интерпретира премеждията, през които е минал, но се сещам за един много ярък скорошен пример. Как политиците яхат буквално бедата и правят пиар от нея. Сещам се за Корнелия Нинова как влезе като доброволец-санитар в ковид отделение. Това си беше чист пиар. Защо човек, въпреки трагичната ситуация, гледа пак себе си да изтъкне?
- Политиците ни, за съжаление, живеят от избор до избор. И живеят не с българския народ, не с ближните си, а сред електората, сред гласоподавателите. И това използване и поголовно и масово от всички политици от всички цветове на политическите дъги. А се използва, защото в сърцето на всеки политик е заложена алчност и прекомерно влечение към властта. У всеки политик, рано или късно, този стремеж се превръща в патология, в тежък психически и интелектуален проблем. Така или иначе, политиците - от най-малкия до най-големия са болни хора на тази тема. Егото им е твърде голямо, готови са на всичко да бъдат не повърхността, да са яхнали гребена на вълната. Готови са да продадат, както всъщност и става, да продадат и майка си, и баща си - само и само да се докопат до властта. А у нас властта е средство за забогатяване, разбогатяване,за вършене на беззакония, на своеволия и т.н. А не, както обикновено се случва в нормалните държави - някой се стреми към властта, за да подобри не собственото си положение и положението на своите наследници, а да покаже в обществото, че той наистина обича хората, обича отечеството си, обича държавата си и прави своя принос. Ние знаем - от нашето минало, че много държавници, политици, които изведоха държавата ни за съвсем кратко време - от възстановяването на Третото българско царство я изведоха до европейско ниво, управляваха, разпореждаха се в обществото и държавата, и си отидоха в крайна бедност. Докато сега, включително и квесторите в парламента, и портиерите в президентството и в министерски съвет - си излизат с някаква облага.
- Може да не им се удаде такъв случай занапред и затова бързат да бръкнат в кацата с меда по-дълбоко.
- Да, но те не си облизват пръстите, те лапат и гребат с шепи.
- Оптимист ли се все пак - ще преодолеем ли и тази "горчива чаша"?
- Да кажа, че България и човечеството са преживявали по-тежки моменти, ще бъде твърде банално и шаблонно. Ще отмине всичко. Разбира се, че ще отмине. С определена цена, с определена смърт, с ограничения и т.н. Но наистина, когато се касае за живота и здравето на човеците, оправдано е в морално и юридическо отношение да се ограничават човешките права. Временно, разбира се. Временно! Само да не се злоупотребява с това ограничаване.
Знам, че всичко ще отмине. Минавали са чуми, епидемии, вирусни епидемии и т.н. Но просто ще трябва да почакаме и да си направим изводите. - Без Бога сме нищо и около Бога трябва да се обединяваме не само в трудно моменти, но винаги. Когато сме в беда, да молим помощ от Бога. Когато сме в благоденствие - здравословно и материално, да му благодарим. Да живеем с неговото име на уста и тогава наистина животът ни ще бъде по-лек. И да не вторачваме толкова много в материалното, в земното. Защото Господ Иисус Христос казва: "Не само с хляб ще живеете, но и с всяко слово, което излиза из Божиите уста". И да нямаме чак толкова много привързаност към материалните неща. Защото колкото по-богат е човек в материален план, колкото повече е натрупал имот, колкото повече е алчен човек и иска да удовлетвори своите инстинкти - телесни и стомахът му да се засити... Колкото повече е привързан човек към тези неща, толкова по-трудно един ден, в ограниченото му от Бога време, ще трябва да напусне Земята. По-трудно става.
