САМО В ПИК: Проф. Михаил Константинов ексклузивно пред медията ни - БСП са обречени в съюз с ДПС, но нямат друг вариант. Социалистите не могат да надскочат заветния 1 млн. избиратели
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Потърсихме политическия анализатор проф. Михаил Константинов за коментар по горещи теми като глобата от 77 млн. евро от Европейската комисия за БЕХ, ветото на президента за промените в Наказателния кодекс, идеята на държавния глава за камери в изборните секции, машинното и електронно гласуване, както и за атаките на Кристиан Вигенин срещу българското европредседателство.
ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ
- Проф. Константинов, след като стана ясно, че и опозицията, и управляващите са били единодушни по взимането на решение за това да не се раздържавява газопреносът, „Булгартрансгаз“ респективно, в резултат на което от Европейската комисия наложиха 77 млн. евро глоба за БЕХ, сега не са ли шизофренични опитите от БСП да вменяват някаква вина на ГЕРБ?
- Не бих го нарекъл шизофрения. Просто БСП в момента играе ролята на радикална опозиция и се опитва да захапва управлението по всеки възможен повод. Това е техен похват. А дали те печелят от това нещо, дали се увеличава общественото доверие към тях, е съвсем друг въпрос. Факт е, че понякога те леко преиграват. Друг факт е, че одобрението към БСП е достигнало някакъв максимум и те се задържат там.
- Мислите ли, че не може да бъде надскочен този процент на БСП според социологията, който се доближава до процента на ГЕРБ?
- По принцип всичко е възможно. Още повече че до едни парламентарни избори има още много време. Нали е съвършено ясно, че поне до европейските избори за парламентарни избори няма смисъл да се говори. Това е крайно глупаво. А дали ще има две в едно – европейски и парламентарни избори, също е въпрос. Така че, възможно е нещата да се променят, но има едно сакрално число. Това е 1 милион гласоподаватели и 1 млн. гласа. БСП се намира малко под това число, а ГЕРБ се намира малко над това число. Това е добре да го имат предвид всички политици. Проблемът на БСП не е само в това. Те си имат, да кажем, своя един милион. Въпросът е с кого ще управляват след това.
- Имате ли отговор на този въпрос?
- Тъй като те 121 депутати няма как да имат или поне изглежда много невероятно това нещо, те трябва да си измислят партньор и да започнат отсега да си го отглеждат. Говори се за един възможен партньор, но общо взето БСП има лош опит с него.
- Очевидно говорите за ДПС?
- Да, ама това веднага прави връзка с правителството на Пламен Орешарски. И там асоциациите не са много благоприятни. БСП трябва да се огледа за друга лява партия.
- Имате ли представа какво се крие зад поредното, дванайсето, вето на президента Румен Радев по отношение промените в Наказателния кодекс за неинформираното задържане от 48 часа. Не се ли крие зад това опит за популизъм, за изземане на говоренето в лявото опозиционно пространство, още повече че всъщност тези промени в НК не са нищо друго освен транспониране на една европейска директива, целяща превенция на тероризма?
- Тези промени, за които говорим, предизвикаха голям дебат в обществото, но не трябва да забравяме, че над Народното събрание има още две инстанции. Едната е временна инстанция – това е отлагателното вето на президента, която общо взето се преодолява лесно, но над всичко това стои Конституционният съд. Ако някой смята, че тези поправки са противоконституционни, има право да ги обжалва пред Конституционния съд на Република България. Така че аз мисля, че в крайна сметка ще се стигне дотам – след решението на Конституционния съд споровете да се прекратят. Защото решенията на КС имат силата на конституционни текстове. Те стават част от Конституцията. И аз мисля, че там нещата ще се финализират и споровете ще бъдат разрешени.
- С обявяването финала на министерството ни по европедседателството се появиха нападки и опити за ревизия, що за искане е това на Кристиан Вигенин, който бе и председател точно на тази комисия в парламента, която също, поне първоначално, се произнесе със суперлативи за свършеното от наша страна?
- Всеки има право да иска най-различни работи. Ние сме демократична държава и всеки може да прави каквото иска в рамките на законите и Конституцията. Аз съм от хората, които смятат, че европредседателството беше много успешно. Има други хора, които очевидно не смятат точно така. А това, че има трети хора, които си променят мнението, също е факт. Не мога да отговарям за становището на други хора.
- Категоричен експерт сте в технологията на произвеждането на избори, защо отново на дневен ред излезе темата за машинното и електронно гласуване и защо като че ли тези два механизма на вот май няма да се случат в България?
- Аз ще отговоря с един контра въпрос. Къде в Европа има машинно гласуване? Никъде няма. В Белгия има нещо като полумашинно гласуване, но и то не е точно това, което ние си представяме. С една дума – в Европа го няма. Втори въпрос: Къде в Европа има интернет гласуване или дистанционно електронно гласуване? Само в Естония и в три кантона в Швейцария при 40 държави в Европа. След като си отговорихме на този въпрос, можем да започнем дискусия защо в Европа го няма, но това вече е тема на друг разговор.
- Възприемате ли идеята на президента Радев за камери в секциите и то в момента, в който се броят бюлетините, още повече че самият държавен глава е избран по закона, в който има застъпници и наблюдатели, какво ще се случи с тях, ако се въведе видеоконтролът?
- Застъпниците и наблюдателите си остават. Ако вкарването на камери на този етап, за който говорите, при преброяването на бюлетините, ще повиши доверието в изборния процес, то окей, нека ги вкарат. Това е практика, която се среща в някои държави. Не е масово, но се среща. Това, доколкото разбирам, е предложение и на партия „Воля“. Няма лошо. Всяка мярка, която повишава доверието в изборния процес, е добре дошла.
