САМО В ПИК! Топ хирургът д-р Димитър Цанков: Нацията ни е подложена на геноцид!
Живеем в бутафорна държава с бутафорно здравеопазване, заявява медикът
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Д-р Димитър Цанков е завеждащ отделение "Хирургия" към плевенската МБАЛ "Св. Марина". Завършва МУ-Плевен през 1983 г. Има призната специалност по хирургия и гръдна хирургия. Специализирал е в Белгия, Италия, Хърватия, Румъния. За висок професионализъм и отношение към пациентите д-р Цанков е включен в националния каталог „Лекарите, на които вярваме“. Специално за ПИК той сподели своите виждания за т.нар. здравна реформа, ситуацията в родното здравеопазване и пътищата, по които трябва да се тръгне, за да се спаси онова, което е останало от него.
- Д-р Цанков, защо избрахте тази професия?
- На човек трябва да му харесва. И тогава се получават нещата - когато това, което правиш, ти носи вътрешен заряд. То е като хобито. Човек го прави не защото е задължен да го прави, а защото има вътрешна потребност да го прави. Когато тези две неща се съчетаят, работата ти носи постоянен ежедневен интерес. При мен е така - за мен няма значение кого оперирам - какъв е социалният му статус или материалният. При всеки един човек това нещо може да ти донесе някакъв професионален интерес. И аз го виждам това нещо, аз не изпитвам отегчение от работата. Това е много важно, според мен, аз така съм го оценил - това е условие за успех - когато не изпитваш отегчение от работата. Всъщност това е основната причина за този срив, който е в България за много колеги. Защото те са обезверени от системата, отегчени са, изморени са, не вярват в нея. И от там следва всичко друго.
- Как да ги степенуваме нещата? Откъде идва този срив - от моралния или материалния аспект?
- Ако започнем да се връщаме назад, много назад, ще стигнем пак до устройството на държавата. Защото тези неудачи, които се случват, а те са много, това е всъщност катастрофата. Аз не знам някой как си представя катастрофата в здравеопазването. Но ние в момента сме в катастрофа, която може да стане и още по-голяма! Но това е катастрофата - когато за болните хора не може да се оказва адекватно лечение. И това медиите го скриват. Вие знаете какво е в провинцията, виждате какво е тук. Да, тази болница е по-различна, но смисълът на здравеопазването е да стига еднаква по форма и по качество помощ до всички граждани на България. А това не се случва. И няма да се случи. Политиката е такава, че това нещо да е невъзможно да се случи.
- А каква е целта?
- Няма цел. За мен целта е някъде в по-висшите среди, където се разпределят някакви пари. Това нещо не се прави с някаква цел. То е геноцид в някаква форма. Но той не е умишлен геноцид. Просто парите се крадат за други направления и за тази сфера не остават достатъчно пари. И от там следва геноцид. А не че някой замисля да избие част от населението насилствено.
- А може би некадърни и неподходящи хора са били поставени "там" - по високите етажи на властта?
- Това е другата тема - доколко човек е отговорен и честен пред себе си, за да изпълнява някаква политика. Когато е марионетка и някой му нарежда, а това нещо се повтаря - много пъти и при много правителства, и политиката куца. Слагаме един човек, който не е за това място. Той притежава някаква форма на нарцисизъм. Сутрин се оглежда в огледалото и си казва: "Бре, аз съм бил много велик! Как досега не ме бяха открили - такъв бисер!". И започва според собствените си виждания да прави нещо. Правят разни дребни промени, които наричат реформи. А всъщност реформата в България още не е се е състояла. Няма такова нещо! Ако това нещо стане в този вид, то няма да се роди нищо, нищо добро. И това го осъзнават много хора. Но то се скрива. Ние сме тръгнали в една грешна посока и всички се опитват уж да реформират здравеопазването. Няма реформа! Всичко това, което е сега, трябва да бъде хвърлено в коша и да започне сериозно отначало.
- Като при хирургията - всичко да се изчисти - до здраво...
- Да, всичко да се изчисти. Иначе няма промяна. Това е метафора, но това трябва да се направи. Защото нещата не са толкова сложни. Те са много прости, стига човек да иска да го направи. Но замисълът е друг - да не се прави нарочно. И от там идва философията на т.нар. неразбории. Защото има много здравни системи по света - няма нужда да измисляме нещо друго. Просто трябва да го прекопираме. Ние вървим стъпки след тях. Хората са минали отдавна по тоя път, видели са му плюсовете, видели са му минусите. Ние трябва да го направим. Но не го правим. И си тъпчем в нещастието.
- А ако вие бяхте здравен министър, откъде бихте започнали реформата?
- О, това е много сложен въпрос. Защото аз съм малко краен. Бих спрял изтичането на парите. от там започва всичко. Парите за здравеопазване изтичат в друго направление. В други канали. Тук навлизаме в друга политика, ако щете - и във външна политика. Аз не казвам, че нещата са прости! Трябва да могат да стигнат пари за здравеопазване. И заедно с това - да се решат вътрешните неразбории. Защото нашата система е направена да се краде. Да се краде и то яко - да се краде от държавните болници, от всичките други.
Натрупали са се много фирми - фармацевтични, доставчици и т.н., където вървят някакви печалби, но не се вижда изходът от това. И те всъщност изяждат принадената стойност. Това пък е другият проблем. Те изяждат принадената стойност, която трябва да се разпредели за заплащане на персонала, който работи в болниците. И понеже това нещо от 20 години не се случва, заплащането е изключително ниско, липсва мотивацията, липсва стимулът, липсва абсолютно всичко. И това нещо за 20 и повече години срина здравеопазването до неузнаваема степен.
Защото тук в тази болница, във всички други държавни и общински болници човек ако си каже - аз ще бъда много усърден, много работлив, няма да излизам от болницата, ще давам дежурства, ще се грижа за болните..., пари от тази болница той не може да спечели. Той не може да спечели! Остава си там на една мизерна заплата 600-700 лева. Докато един пицар, дето мята пици, взима над 1000. Първо философията трябва да се промени - от върховете до населението.„
- А има ли такова желание за промяна?
- Няма такова желание. И това е другият проблем. Защото структурите, които трябва да се борят това нещо да се промени, те са безкрайно пасивни, защото и те са купени. Има един президиум, има няколко десетки човека, които раболепничат и спират възможността за всякаква промяна. Защото не може да се намери лекар, който да е доволен (изключвам десетина души) или медицинска сестра, която да е доволна в България от заплащането. Значи имаме една армия, която е недоволна, обаче въпреки това, това недоволство се потиска. Защото няма ефективна структура, която да обедини желанията на тази гилдия за промяна.
Има Лекарски съюз. Той да е направил нещо за подобряване благосъстоянието на българския лекар?! Сещаме се на 7 април, бием един тъпан, едни фанфари, голяма сме работа. И толкова. На следващия ден ги бият лекарите и нещата са така. Същото е със сестрите. Те също имат съсловна организация, но и там е така. Иначе като излязат в медиите, започват да говорят - за проблемите, какви са. Някой да е направил нещо?! Ако имаше стойностна организация, тя досега да е направила реформата. Със собствени документи. Да ги е тупнала на масата и да каже: Искаме това нещо да се случи. Ако то не се случи, има друг начин. И цялата гилдия стои зад нея. Това би бил достатъчен ултиматум нещата да бъдат приети. Но това нещо не се случва 20 години. Иначе сега ако ги попитате, ще ви кажат - как сме готови, как искаме промяна, че еди-какви си проблеми съществуват...
- Тази толкова прокламирана реформа - през последните месеци и година?
- Това не е реформа! Това са някакви промени, които ние наричаме реформа, за да оправдаем действията или по-скоро бездействията си. Иначе ги виждате болниците какво представляват и как те се опитват да се нагаждат. И всичките недоразумения, които сътвориха с тези неща, те са видни. Съществуват фиктивни лекари. Едни извършват дейността, другите стоят само на диплома. Защото някой е спуснал, че трябва да има еди-каква си бройка, за да можеш да изпълняваш еди-какви си функции като болница.
Това нещо не е възможно да стане, защото вече личният състав започва да липсва. Няма го. Няма достатъчно специалисти - няма анестезиолози, няма патоанатоми, хирурзите и те не са много. Има други специалности, които започват да се изтриват. И те не достигат. А пък законът е направен, че той изисква определена бройка. И поради тази причина болниците започват да се нагаждат към ситуацията. И това е известно - от санитария до министъра - че това нещо се случва във всички болници в България, не в една.
И проверяващите органи го виждат! Има Здравна каса, които минават и проверяват. Обаче те казват - има ли го написано на хартия, добре! Документално вие сте изрядни. Документално сме изрядни, обаче практически не сме изрядни. И това е бутафорна държава! Бутафорно здравеопазване! Има лъв, ама е картонен. И в крайна сметка практически нещата са губещи. Защото практически пациентът не получава това, което трябва да получи, защото то е бутафорно! И вие го видяхте на практика какво се случва. И поради този недостиг на финанси, защото постоянно се набива на личния състав - че виждате ли, болницата ще загуби, трябва да се спазват определени финансови рамки, защото иначе ние трупаме загуби и вие няма да получите заплати.
Мизерните заплати от по 400-500 лева за сестрите и 600-700 за лекарите. И това нещо, този страх като ти го набиват ежедневно, започваш да влизаш в определени рамки. Казват ти - изтече ти пътеката - ставаш и си заминаваш. Ама колко си излекуван, колко не си, важно е да се завъртят едни пари. Защото може да се устои на тази система единствено, ако тя е бутафорна. Т.е. ако ние кажем, че сме извършили нещо, но ние не сме го извършили - не сме похарчили нищо за вашето лечение, а сме взели едни пари.
Само така тези пари могат да стигнат - когато ние ги вземем и няма разходи за тях. Защото тези неща, които са направени като цени на заплащане, са безкрайно изкривени. Направен е един конгломерат, една смесица. Някой е написал нещо, без да го е остойностил - там няма мисъл. Направен е сбор от цени, долу-горе едни и същи, за да можем да влезем в някакви финансови параметри. За да стигнат тези при. А не кое колко струва. И по тази причина дори за най-простите заболявания, човек ако прекрачи прага на болницата, трябва да ги изпълнява истински, ефективно, тези пари не могат да стигнат. И той трупа загуби. Затова са тези дефицити в болниците повсеместно. И тук пак отиваме в парадоксални неща. Защото основният принцип, за да спечелиш, е да купиш нещо по-евтино и да го продадеш по-скъпо. А ние, болниците, купуват на пазарни цени - лекарства, консумативи, всичко, а се продават на цени, които някой е определил.
Нашият труд, продуктът, който ние произвеждаме, някой е фиксирал цената му. Не е това, което ние смятаме. И за да ни стигнат парите, когато купуваме консумативи и всякакви материали, които ползваме за болните, след това трудът да бъде по-скъп, за да остане принадена стойност, която ние да разпределим като заплащане. А тук е точно обратното! Проста сметка - която всеки най-елементарен човек, който се занимава с търговия примерно, знае - купуваш по-евтино, продаваш по-скъпо. За да ти остане част от тази разлика за разпределение на труда, който си вложил. Това нещо тук е обърнато обратно. От тук трябва да почнем - че няма още остойностяване.
Защото би трябвало да се направи - кое колко струва, плюс труда. Но това нещо още го няма направено. И от там нататък да се сметне - всички пари - за всички заболявания, което се знае за година, всички консумативи, плюс труд, ще излезе сметката колко струва за една година здравеопазването. И от там трябва да тръгне подреждането - толкова може да даде държавата, другото да остане като доплащане примерно от пациентите. Това нещо не се случва.
Ние имаме едни пари - няколко милиарда и тях ги разпределяме. И който има лоби, си е сложил по-висока цена. Който няма лоби, сложил някаква друга цена. И това унищожи определени специалности. Защото като са нашляпали там едни фиктивни цени от 300 до 500 лева, няма как да излезе печалба от тази дейност. И тези дейности се изтриват. За най-сложните операции са написани малки цени. Което не може да поеме скъпата реанимация, скъпите консумативи, които се влагат. Тези неща не стигат доникъде. И това за 25 години изтри голямата медицина от България. В хирургията малко хора правят големите операции. Всичко се стреми към дребните операции, защото те са комерсиални.
Всичко се върти около херния, жлъчка - дребните неща, които имат някаква комерсиалност. Големите операции са скъпи, водят до усложнения, пролежаването продължава много дни, защото е сложно заболяването - от там всичко абдикира. Даже и професорите, хабилитираните лица, защото тях ги търсят повече хора, тяхната печалба се върти около малката и средната хирургия. В голямата хирургия са малко хората, които са останали ентусиасти. Могат да се изброят на пръстите на ръката.
- Вие не се ли изкушихте да заминете навън?
- Не, аз съм малко шовинист, националист. Не бих го направил за нищо на света. Защото всъщност където и да отидем, си оставаме българи. Може да ни харесват много неща, обаче в крайна сметка сме българи, не можем да си сменим националността. А тук има много голямо поле за професионално действие. Макар че обучението е другият голям проблем. Защото тук няма къде да ги научиш нещата.
Има определени места, където може да се види нещо и то действително много добро. Не са много местата в България, но ги има. Но обучението не е поставено на научна основа, не се гледа сериозно на него. Ние тука обучаваме, но не като методология, по някакъв план - както е направено в другите страни - нещата да следват някакъв строг път. Това нещо липсва. Имаше го, но се разпадна. Когато аз съм бил в началото, тези неща бяха съвсем по друг начин направени. А още по-назад са били още по-добре. Докато съществуваше ИСУЛ. След това се намериха хора, които разбиха ИСУЛ. Докато го е имало, нещата са били стойностни. Човек започва работа и отива там, шест месеца специализира, бива обучаван от професори, които това им е работата - да обучат. Сега това нещо го няма.
Сега е пълна каша и анархия! И няма кой да те обучава. А това е първата крачка. Не може да си неук и след това да станеш изведнъж блестящ. Но и там нещата са изкривени и пак ще се върнем на заплащането. Не може да делегираш едни права, които са толкова важни - като обучението, и да не стимулираш тия хора финансово! Защото в крайна сметка тия неща убиват абсолютно всичко. Преподавателят дава много енергия и в крайна сметка за какво? Разбиват си главата и в крайна сметка - за нищо. Едни асистенти, които са в университетите, получават смешни пари. Смешни! За такива пари някой няма да си мръдне пръста. Но и това опира до философия, до това - обществото да го поиска.
Подходът трябва да е като за футболен отбор. Защо за футболните отбори се дават пари (препират се някакви пари - той и футболът ни е на същото дередже), и там е бутафория! Иначе преди мача сме същите като другите - и там има химн, и там държим ръката на сърцето, и там се кръстим и влизаме с определен крак. Но като влезем вътре, след това си проличават нещата колко сме назад. И тук, при нас е същото.
Обществото трябва да го поиска. Защото се дават пари за футболисти, които с играта си не дават никакъв резултат. По същия начин трябва да се постъпи, ако те ценят - кое е по-ценното. Защото когато човек се разболее, казва - да бе, здравето е много ценно, ние искаме да сме много здрави. Добре, като искаме да сме много здрави, защо не даваме за това здравеопазване да вървят нещата, както трябва?! Защото няма как да бъде задържан един лекар, особено в провинцията, в една провинциална болница. Какво му предлагаш - 500 лева заплата?!
И затова тези хора бягат навън. Защото там те не са по-добри, но там ги очовечават. Защото там и специализацията ти е пусната в някакъв коридор, който ти като вървиш и го следваш, резултатът ще се види след няколко години. Тука е загубена работа! Ако потънеш в някоя провинциална болница, там няма да мръднеш тези пет години. Защото никой не се занимава с тебе, обучението ти куца, колегите, които те обграждат са долу-горе на твоето ниво и те са се примирили със системата, която ги е победила. Ако тръгнеш да се учиш тук в университетите, срещаш същите проблеми.
Иска се кардинално рязане! Иначе не може да се случи.
- Не виждате ли оправия за нашето здравеопазване?
- Може да се случи някога. Но не за нас, не за децата ни. Защото процесът е бавен, еволюционен. Сринахме се за 25 години... Преди може да не беше най-доброто, но имаше система. И пак стигаме до лошия замисъл - до случайните хора във властта, които гледат да се облагодетелстват и не правят нищо друго. Той гледа на мястото си като нещо временно - каквото мога да отцепя, да го взема и това е. А всъщност никой не прави нищо за системата, за да бъде изградена. И никой не гледа сериозно на това. А те от там тръгват нещата.
И от такива болници всъщност. Защото и тук има големи сътресения, пречки нещо да тръгне да върви. И пак е от високо, защото и тук са борби. Но от тук ще тръгне, защото това е нещо, което е различно от другите болници. И разликата е огромна - от земята до небето. И като техника, и като грижа за пациента. Но това нещо струва някакви пари. Оттатък това нещо може да е безплатно, но и не получаваш нищо.
Всъщност, ако трябва да се вземат цените за услугите в здравеопазването, трябва да се вземат от частните болници. Защото тук не можеш да си позволиш да работиш по другия начин. Другата болница прави дефицити, прави загуби, които плаща общината, а на държавните болници ще ги плати държавата. И това е другият парадокс. Възможно ли е собствена структура, която имаш, да я водиш към фалит?! Държавата да води собствените си болници към фалит. Никъде го няма това - собственик на няколко фирми да води умишлено фирмата си към фалит. И затова трябва да се борим срещу държавното.
Държавното е лошо - няма ли частна инициатива, някой пряко да е ангажиран към структурата, която управлява, не може да има прогрес. Защото болницата може да е най-слабата, да е фалирала и да върви лошо, но директорът й винаги печели! Колкото и да е скапана болницата, директорът й винаги е на печалба. И това обезсмисля абсолютно всичко. Правят се обществени поръчки - това пък са другите такива каламбури, които носят печалбата. Обществена поръчка, нещо купуваме, но за обучение не се дава една стотинка!
А това е нова техника, с нови учебници за нещата, които са се променили. В България нямаме учебници, нямаме книги! Вижте, проблемите вървят един след друг и в крайна сметка като се обедини, прави голям проблем. Тук няма къде да се прочете нещо, книгите са ей така - заради самото издание, някой е написал книга, но в нея няма нещо ново, нещо ценно. Влезте в една университетска библиотека в Германия, ще ви се завие свят. Влезте в нашата и ще видите, че нещата се дъвчат от преди 20 години - информация, издадена с картинки.
Не се дават пари за обучение - някой да отиде навън, да се обучи, да се върне, да предаде този опит. Но иначе купуваме най-съвременна техника, защото там са комисионните. Може да няма тракторист, но трактор ще купим, защото той ще ни донесе комисионна. След това ще обявим по медиите, че сме купили перфектна техника и това е за благото на хората и те ще се лекуват, но всъщност - няма кой да кара трактора. И така върви във всичките специалности. Защото тук обучението, а то е първата крачка, е на много плачевно ниво. Няма къде да отидеш и да бъдеш обучаван методично. Защото и това струва пари. Всичко е на лични амбиции или себеотдаване, но не и на научно ниво.
