САМО В ПИК! Юрий Асланов: БСП остава апаратна партия от типа БКП. Ако Нинова я разцепи, това ще е краят!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Социологът и член на Националния съвет на БСП Юрий Асланов направи пред ПИК анализ как партията му дълго време ще се занимава с глупости заради предизвиканата криза с така наречената оставка на Нинова. Проблемът на БСП днес е, че тя дезертира от терена на идеите и в погледа и съзнанието на мнозинството от гражданите тя е другата страна на една и съща монета с ГЕРБ, категоричен е социалистът.
- Г-н Асланов, какво се случи на конгреса на БСП, не мислите ли, че голяма част от делегатите, дори членове на Националния съвет, са смаяни, объркани и омерзени?
- Онова, което се случи, лично за мен беше очаквано. За него се говореше преди конгреса, вълната от декларации и молби Нинова да оттегли оставката си подгряваше общественото мнение. Допускам обаче, че някои са се оказали изненадани, особено онези, които започнаха предварително да издигат кандидатурите си за председател.
Мисля, че замисълът от самото начало е бил точно такъв – да се провокира напрежение, за да се демонстрира у кого е силата. Този план сполучи и няма как да е друго: БСП не е променила основната си характеристика от времето на БКП – тя си остава апаратна партия и нито един от нейните досегашни лидери не събра кураж да направи организационна реформа, за да промени тази характеристика. Тъй че, който държи апарата на партията, той налага властта.
Някои изтъкват аргумента, че Нинова е избрана за лидер в битка с апарата срещу действащия преди нея лидер, но това не е вярно. Тя спечели, защото апаратът на партията беше назначен от хората, които тогава я подкрепяха. Тя затова дълго време се занимаваше с уволнения и назначения, докато усети, че владее силата. Случилото се миналата неделя е логично.
- Не е ли шизофренично поведението на лидера Корнелия Нинова, която веднъж подава "оставка", а после – когато конгресът трябва да констатира тази "оставка", оставка няма? Не е ли погазен така уставът?
- Не искайте от мен да си служа с такива думи. Шизофренията е психическо заболяване, а случаят изобщо не е медицински. И Уставът не е погазен, защото Конгресът има неограничени правомощия на върховен орган. Може да реши каквото си поиска.
Проблем обаче има и той е в това, че оттук нататък каквото и да каже Нинова, хората ще имат едно наум, че може да се отметне.
- Защо въобще тогава беше свикан този конгрес, кой ще плати явно безсмислените разходи по него?
- Разходите ги плаща партията, а колкото до първото – да, нямаше смисъл от свикването на Конгреса. Освен да демонстрира кой държи властта заради проблемната ситуация в Националния съвет, където нещата изглеждат различно.
Цената, която партията трябва да плати обаче, може да се окаже по-тежка, защото БСП за първи път през последните 20 години и за четвърти път в своята история се изправя пред опасността от разцепление. Ако се стигне сега до това, с оглед на сегашното състояние на партията, страхувам се, че този път може би това ще е краят.
Тази цена ще я плати не само партията, но и всички хора, защото България може да остане за дълго време без автентична опозиция, а това ще разруши окончателно демократичния характер на политическата система.
Това е голямата опасност. Ако Нинова, която е в по-силната позиция, не потърси диалог с критиците си в партията, а продължи силово и с натиск да ги прогонва, пътят на БСП може да се прекъсне в очакване на появата на нова и различна левица. А това ще изисква продължителен период от време, както го виждаме в цяла Източна Европа.
- Апропо, имате ли отговор на въпроса за изчезналите от партийната каса милиони?
- Не, защото нямам информация. А и парите не са най-важното. БСП е работила и без лев в партийната каса и пак е намирала начин да увлича след себе си хората със силата на идеите. Ако има силни идеи, и световните финанси нямат силата да възпрат обществената енергия.
Проблемът на БСП днес е, че тя дезертира от терена на идеите и в погледа и съзнанието на мнозинството от гражданите тя е другата страна на една и съща монета с ГЕРБ. Хората няма да наградят такава партия с власт, докато са принудени да избират по-малката злина от две възможности.
- Ако партията е нездрава по ред причини, трябва ли да я води болен човек?
- Вече казах, че не става дума за болестно състояние, а за стратегически грешки, за инат, за глупост в някои случаи, както и за идеологическо невежество. Тези неща не могат да се лекуват, а да се поправят. Но без диалог, с придържане единствено към една гледна точка, една истина и едно мнение, няма как да стане.
- Накъде ще върви сега БСП, не се ли залага поредната загуба на предстоящите през есента местни избори, няма ли така да се бетонира ГЕРБ във властта?
- БСП дълго време ще се занимава с глупости заради предизвиканата криза с така наречената оставка. Времето е прекалено малко, за да влезе във форма да печели избори. ГЕРБ, както се видя, също е в слаба форма, в най-слабата си, откакто съществува като партия. Дори и европейските избори ГЕРБ спечели не заради собствената си сила, а заради слабостта на БСП.
На местните избори ще се случи нещо подобно – БСП не може да ги спечели, но ще подобри предишния си резултат, защото той беше най-слабият досега, а ГЕРБ ще запази първото място, но ще намали резултата си в сравнение с предходните избори.
След местни избори всеки може да говори каквото си иска. Отделен е въпросът доколко ще му вярват. Спецификата на тези избори е такава, че всеки резултат сравнително лесно и манипулационно може да бъде представян като успех и всяка загуба като победа в някакъв контекст.
Ако това бяха парламентарни избори, загубата на БСП нямаше да има как да се прикрие, а тя би била много тежка. БСП е тежко разделена – и идейно, и организационно, и докато не потърси и намери път към вътрешна консолидация няма да успее да излезе на успешен терен.
