САМО В ПИК: „Добрите сили“ са в гладна стачка. Какво щеше да се случи, ако във Вашингтон беше Калин Калпакчиев или Лозан Панов, а не Гешев?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Името на Иван Гешев задави българската „демократична общност“ и обслужващите я медии. В опит да го сдъвчат за това, че е поканен от група конгресмени във Вашингтон на традиционна молитвена закуска, на която домакин е президентът Джо Байдън, се стигна до такива височини на фалцета, че слушателите започваме да се чудим ние ли оглушахме или те са скъсали гласна струна.
Хлипания, трудно преглъщане, истерия, питания – кой плаща, защо точно Гешев, кой му носи куфарите, яйца ли ще закусва или само ще го почерпят едно бистро кафе америка́но.
Тази зловонна смес ни заля от деня, в който пресцентърът на главния прокурор анонсира посещението му в САЩ, в синхрон от ребрандиралата се в марката „добрите сили“ демократична общност. Под команда политици от двете партии на „розовите“, пардон „добрите“ – „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, писнаха пред медиите какво правел Гешев там, пък колко скъпо било да се пътува до Щатите, нищо че той си плаща.
Пропуснаха само да се загрижат за здравия му сън заради часовата разлика.
Едновременно се разляха еднотипни статии, коментари и шаржове в „Свободна Европа“, „Сега“, „Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“, „Клуб Z”, за да може максимално да се изясни колко лошо им е станало на „добрите“ от новината за визитата на обвинител №1.
И докато „добрите сили“ плачат и се канят, че повече хапка няма да хапнат на закуска, не видят ли Гешев на родна земя, или поне докато някой от тях не го замести, държавата ще е в блатото.
Кой има интерес от тази истерия? Не и хората. Защото вместо да се гордеем, че представител на българската държава е приет като брат от американските конгресмени, поканен и посрещнат достойно във Вашингтон, ние хабим енергия да се давим в собствената си жлъч. И дори да нападаме самите американски политици за това, че са приели главен прокурор на страна от Европейския съюз.
Нека сега затворим очи и си представим, че не Гешев беше на посещение в САЩ, а някой от любимите съдии на нашите бодри бойци за свалянето на главния прокурор и овладяване на прокуратура – Калин Калпакчиев или Лозан Панов. Може и Христо Иванов или Надежда Йорданова да идат, ако другите двама са заети да освобождават предсрочно убийци като Джок Полфрийман. Тогава щяхме да станем свидетели на есета, оди на радостта, щеше да се измисли дори химн, а ако се намери една съвременна Райна Княгиня, може би и знаме щеше да бъде извезано с ликовете на героите. Можеше и тема в Chat GPT да се отвори.
Жалко, но поне за момента не ставаме свидетели на такава радост. Защото в САЩ е Гешев и той представя независимата българска прокуратура пред американски конгресмени. Знаем, че това вбесява софийските жълти павета, но това е реалността. И заради това ще продължаваме да си хапваме от злобата на местните политици, чийто кръгозор стига само до това да повтарят като латерни, че съдебната реформа е Гешев да го няма. Мисленето им стига само до там да се атакува прокуратурата, за да имат все пак някакъв враг.
Какво щяха да правят, ако го нямаше обвинител №1 ли? Щяха да си го измислят. От самолет се вижда, че днес прокуратурата им е „лоша“, защото разтури седянката на фирмата - спонсор и скоро няма да може да трансформират токените в пачки. За тези хора – Киро, Асен, Христо и Прокопиев, прокуратурата ще е „добра“, само когато обвинява тези, които те посочат.
А, ако някой още не е разбрал, че безумието на новите спасители от „добрите сили“ да осмислят съществуването си с името на Гешев отдавна е достигнало дъното, нека да изчакаме предизборната кампания, за да видим още колко злоба има за изливане. Нямаме никакво съмнение, че онези „независими“ медии ще ни информират обилно за мнението на любимите им „добри“ политици. До тогава обаче излизат в гладна стачка заради Гешев, поне докато не го видят да си закусва вкъщи.