ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За Вашингтон е лесно да налага санкции срещу Русия и да натиска европейците да правят същото. Както отбелязва Марго Лайт, професор по международни отношения в London School of Economics, Съединените щати не граничат с Русия и нямат тесни търговски връзки с нея. И наистина, достатъчно е да погледнем цифрите, за да оценим обективността на това наблюдение. През миналата година общият търговски оборот между Русия и европейските държави възлиза на 400 милиарда долара. На този фон оборотът от само 38 милиарда долара между Русия и Съединените щати изглежда доста скромно. Да, Русия ще пострада от икономическите санкции, но ще пострадат и редица държави от Евросъюза. В Германия открито се говори, че около 300 хиляди души ще загубят работните си места, ако пострада търговията с руската държава. Финансистите в лондонското Сити също се чувстват неконфортно, защото руските пари помагаха за процъфтяването на финансовия сектор, а богатите руснаци даваха баснословни суми при закупуването на луксозни имоти в Лондон. Една любопитна подробност: британският премиер Дейвид Камерън много обича да призовава за твърди действия срещу Москва; в същото време се появи информация, че съпругата на бивш заместник-министър от руското правителство е предоставила 275 хиляди долара на Консервативната партия, заради привилегията да играе тенис със същия този Камерън и с кмета на Лондон Борис Джонсън. Държави като Италия откровено казват, че не подкрепят твърдите санкции срещу Русия, защото това би навредило на и без това зле развиващите се техни икономики. И заради тази си откровеност биват наказвани. Италианската външна министърка Федерика Могерини беше отрязана за поста външен министър на Евросъюза, защото не била достатъчно анти-руски настроена.
Да оставим за момент проблемите на държавите от ЕС и да се съсредоточим върху главния въпрос. Какъв ще бъде ефектът от санкциите срещу Русия, ще бъде ли постигната целта Москва да бъде направено по-сговорчива, което в американските представи означава да престане да подкрепя опълченците в Украйна и да й предостави Крим, така както направи Никита Хрущов . Краткият отговор е, че санкциите няма да променят политиката на Владимир Путин, а повечето руснаци ще си обяснят проблемите на руската икономика, а оттам и своите собствени не с действията на Кремъл, а с желанието на Запада и най-вече на Съединените щати да бъде отслабена Русия. В момента в Русия популярност набира тезата, че санкциите са не толкова отговор на политиката на Москва спрямо Украйна, колкото са наказание за цялостното й поведение през последните години. Действително, Русия отдавна не е онази унизена държава от времената на Елцин, която изпълняваше безпрекословно нарежданията на Вашингтон. Днес тя не просто се държи независимо, ами се превръща в притегателен център за всички онези държави, които оспорват американската хегемония. Това положение на нещата няма как да не се хареса на повечето руснаци. Според социологическо проучване на независимя Левада-център, който в никакъв случай не може да бъде заподозрян в особени симпатии към Владимир Путин, рейтингът на одобрение на руския президент в края на юни е достигнал 86 процента. Това е увеличение с 20 процента в сравнение с началото на кризата в Украйна. Тези данни показват, че американската кампания за дискредитирането на руското ръководство в очите на руското население търпи пълен провал. Много точно е наблюдението на Клифърд Геди от Института Брукингс и Бари Икес от Университета в Пенсилвания, според които санкициите укрепват властта в Москва, защото при опасност обществото се обединява около лидера. Двамата учени смятат, че най-големият ефект от санкциите ще бъде окончателното маргинализиране на либералните политици в Русия, на онези, които сочат Запада и Съединените щати като пример за живеене. В същото време американският натиск засилва позициите на ястребите в Кремъл, които не спират да убеждават Путин, че ако Русия не воюва в Донбас, утре ще трябва да воюва в Крим.
По всичко личи, че външната политика на САЩ през последните години е поверена на хора, които нищо не разбират от външна политика. Спомнете си само т.нар. "Арабска пролет", при която подкрепяните от американците бунтове дадоха властта в ръцете на ислямски радикали. Вижте на какво прилича в момента Либия, която американците наскоро "освободиха". Вижте Сирия и Ирак, където в резултат от американската политика джихадистки групировки като Ислямска държава вече си имат халифат. След всички тези провали как да вярваме, че поредният американски опит за "налагане на демокрация", този път в Украйна, ще доведе до нещо добро?
От предаването "Деконструкция" по БНР.
