Санкциите срещу Русия се връщат като бумеранг срещу Европа, докато тя по болшевишки преследва руските творци и медии
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Идва ли краят на войната в Украйна? Това се пита целият свят. Защото няма нищо по-жестоко от войната и никакви цели не могат да оправдаят човешките жертви, разрушаването на цели съдби... Няма нормален човек, който да не отрича войната.
Какво обаче всъщност лъсна след тези 13 дни от началото на войната в Украйна? И в случая няма място нито за идеологии, нито за политически симпатии, достатъчно е да се направи един безпристрастен и непредубеден анализ.
Украйна беше използвана за пореден плацдарм на САЩ срещу Русия. Години наред Владимир Путин беше сатанизиран, Байдън го нарече дори убиец. Руският президент стоеше и сякаш чакаше своя момент с калени вероятно от работата му на офицер в КГБ нерви. Искрата пламна, когато НАТО достигна границите на Русия и никакви дипломатически преговори не можаха да разубедят Алианса да се отдръпне. И войната започна. Путин я нарече спецоперация. Според военни стратези, защото още в началото на действията си дава знак, че оставя отворена вратата за дипломатически преговори.
Европа реагира като безпомощно дете. И започна да налага санкция след санкция. И по болшевишки развъртя лов на вещици срещу диригента Валерий Гергиев, оперната прима Анна Нетребко, режисьора Никита Михалков, все гениални творци с огромен принос в световното изкуство. Но за либералния свят са грешници, защото са руснаци. Това не може да се нарече по друг начин, освен болшевизъм. Същото е и затварянето на руските медии. Можеха да се допитат до Източна Европа, че забраненото винаги е най-харесваното. Когато заглушаваха "Свебодна Европа", хората намираха начин да я слушат и вярваха само на нея.
Затвориха Русия и мислеха, че тя ще стои безучастна. Обаче Кремъл, както и с военната си инвазия, отново ги изненада. Този път Путин разпореди да се плаща на международните кредитори с рубли. ЕС наложи на лизинговите компании да върнат всички самолети от Русия. Но как, след като небето е затворено. Русия отвърна "Вземете си ги сами". Москва ще трябва да плаща месечни лизингови вноски, но пак няма начин - SWIFT е деактивиран. Излиза, че е по-лесно да фалират, отколкото да си вземат лизингите. Така излиза, че вместо да загуби от санкциите, Русия печели. Което доказва, че преди да удари в Украйна, Москва е премислила всяка своя крачка.
Украйна остана сама да се отбранява. Колкото и многобройна армия да има, не може да се сравнява с руската. Която пък отгоре на всичко е свикнала да воюва. Европа и САЩ не смеят да влязат в пряка конфронтация с Русия. Тяхното обяснение е, за да се избегне по-голямо кръвопролитие. Други твърдения са, че нямат ресурс да го направят. И затова натикват Украйна и Полша към първата линия на фронта. Варшава се дърпа. Така властта в Киев се оказа сама на света.
И така Зеленски поиска разговор на четири очи с Путин, като намекна, че може да се съгласи с условията на Москва за спиране на огъня, касаещи признаването на Крим, Донецката и Луганската народни републики.
А колективният Запад продължава с мантрите си - "Путин е луд", "Путин е параноик и с увредена психика от времето на работата си в КГБ"...
Ако тези обяснения им вършат работа, техен проблем. Те могат да служат за успокоение.
Огънят в Украйна може да спре. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Защото от него страдат невинните хора, а не политиците. Но тепърва предстоят процесите за установяване на нов световен ред, в който основни играчи са САЩ, Русия и Китай. И те ще продължат дълго. Докато се намери баланс между трите големи сили.
