Санкциите срещу Русия се връщат като бумеранг срещу Европа, докато тя по болшевишки преследва руските творци и медии
Последвайте ни в Google News Showcase
Идва ли краят на войната в Украйна? Това се пита целият свят. Защото няма нищо по-жестоко от войната и никакви цели не могат да оправдаят човешките жертви, разрушаването на цели съдби... Няма нормален човек, който да не отрича войната.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Какво обаче всъщност лъсна след тези 13 дни от началото на войната в Украйна? И в случая няма място нито за идеологии, нито за политически симпатии, достатъчно е да се направи един безпристрастен и непредубеден анализ.
Украйна беше използвана за пореден плацдарм на САЩ срещу Русия. Години наред Владимир Путин беше сатанизиран, Байдън го нарече дори убиец. Руският президент стоеше и сякаш чакаше своя момент с калени вероятно от работата му на офицер в КГБ нерви. Искрата пламна, когато НАТО достигна границите на Русия и никакви дипломатически преговори не можаха да разубедят Алианса да се отдръпне. И войната започна. Путин я нарече спецоперация. Според военни стратези, защото още в началото на действията си дава знак, че оставя отворена вратата за дипломатически преговори.
Европа реагира като безпомощно дете. И започна да налага санкция след санкция. И по болшевишки развъртя лов на вещици срещу диригента Валерий Гергиев, оперната прима Анна Нетребко, режисьора Никита Михалков, все гениални творци с огромен принос в световното изкуство. Но за либералния свят са грешници, защото са руснаци. Това не може да се нарече по друг начин, освен болшевизъм. Същото е и затварянето на руските медии. Можеха да се допитат до Източна Европа, че забраненото винаги е най-харесваното. Когато заглушаваха "Свебодна Европа", хората намираха начин да я слушат и вярваха само на нея.
Затвориха Русия и мислеха, че тя ще стои безучастна. Обаче Кремъл, както и с военната си инвазия, отново ги изненада. Този път Путин разпореди да се плаща на международните кредитори с рубли. ЕС наложи на лизинговите компании да върнат всички самолети от Русия. Но как, след като небето е затворено. Русия отвърна "Вземете си ги сами". Москва ще трябва да плаща месечни лизингови вноски, но пак няма начин - SWIFT е деактивиран. Излиза, че е по-лесно да фалират, отколкото да си вземат лизингите. Така излиза, че вместо да загуби от санкциите, Русия печели. Което доказва, че преди да удари в Украйна, Москва е премислила всяка своя крачка.
Украйна остана сама да се отбранява. Колкото и многобройна армия да има, не може да се сравнява с руската. Която пък отгоре на всичко е свикнала да воюва. Европа и САЩ не смеят да влязат в пряка конфронтация с Русия. Тяхното обяснение е, за да се избегне по-голямо кръвопролитие. Други твърдения са, че нямат ресурс да го направят. И затова натикват Украйна и Полша към първата линия на фронта. Варшава се дърпа. Така властта в Киев се оказа сама на света.
И така Зеленски поиска разговор на четири очи с Путин, като намекна, че може да се съгласи с условията на Москва за спиране на огъня, касаещи признаването на Крим, Донецката и Луганската народни републики.
А колективният Запад продължава с мантрите си - "Путин е луд", "Путин е параноик и с увредена психика от времето на работата си в КГБ"...
Ако тези обяснения им вършат работа, техен проблем. Те могат да служат за успокоение.
Огънят в Украйна може да спре. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Защото от него страдат невинните хора, а не политиците. Но тепърва предстоят процесите за установяване на нов световен ред, в който основни играчи са САЩ, Русия и Китай. И те ще продължат дълго. Докато се намери баланс между трите големи сили.
