ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Започналото примирие в Сирия може и да е рискована стъпка, но то е единственият приемлив вариант. Ако сега Америка и Русия успеят да си сътрудничат, в Сирия може да настъпи дългоочаквания мир, съобщава "Индипендънт"
Войната в Сирия продължава толкова дълго, а всички дипломатически усилия се оказаха толкова неефикасни, че сега е твърде трудно да се поддържа надеждата, че този конфликт ще може да бъде регулиран или най-малкото да бъде взет под контрол. Въпреки това прекратяването на бойните действия, с което се съгласиха всички воюващи страни, явно се е спазвало през почивните дни. Повечето наблюдатели са настроени твърде оптимистично и далеч не заради внезапните промени в позициите на страните (почти всички страни в този конфликт продължават да се ненавиждат), а защото е очевидно, че ключови играчи са заинтересовани да постигат своите цели по друг начин.
Този начин изобщо не изключва насилието, но неговата роля в конфликта може съществено да спадне. Освен това сирийската война е толкова сложна и опасна, че дори държавите, които се бият една срещу друга, разбират, че им се налага да си сътрудничат, за да избегнат опасностите, с които не могат да се справят поединично.
Сирия напомня транспортна ситуацията, при която в лошо време може да стане масова авария всеки един момент. Трябва веднага да се каже, че споразумението за примирие до голяма степен е продиктувано от руските условия, че то е изгодно на режима на президента Башар ал-Асад, че вече бяха регистрирани нарушения, че те ще се случват и в бъдеще и че остават опасността от непосредствен сблъсък между Русия и Турция.
Всъщност заплахата от по-мащабна война бе главният стимул за преговорите, които бяха увенчани с това споразумение за примирие. Кралят на Йордания Абдула заяви, че военната намеса на Русия е „разклатила дървото“ и няма никакви съмнения, че решението на президента Владимир Путин да изпрати войски в Сирия промени ситуацията в тази страна.
Първоначално тази стъпки бяха възприети от някои с насмешка, защото руските самолети и танкове не можеха изначално да променят военния баланс между режима и бунтовниците. Но след известно време отношението към руската военна кампания в Сирия се промени. Русия спаси режима от поражение и засили позициите му дотолкова, че сега идеята за неговото отстраняване вече изглежда твърде нереалистична. За един миг бунтовниците бяха лишени от главната си военна цел. Въпреки това успехът на Москва донесе и редица проблеми. Да се воюва е по-лесно, отколкото да се търсят пътища за политическо регулиране. Най-вероятно Русия изобщо не желае безкрайно да подкрепя режима на Асад във военно отношение и още повече да воюва за него. Крайната цел на Русия изглежда е съхранението на стабилна сирийска държава като съюзник и клиент, но тази цел е несъвместима с подкрепата за президента Асад и подпомагането му да си възвърне пълния контрол над Сирия – именно такава задача си поставя Асад.
Москва беседваше с редица опозиционни представители и вече добре разбира, че повечето от тях няма да се съгласят на включването на предишния режим в управление. Както и че ще трябва да се върви към такова сирийско споразумение, което да устройва сунитското арабско мнозинство и кюрдите, а не само онези сунити, които от самото начало подкрепяха президента Асад. Съвместното настъпление срещу „Ислямска държава“ с участието на сили на режима и бунтовническите групировки и при подкрепата на западната коалиция също е твърде трудна задача. Освен това събирането на парчетата от Сирия след всичко случило се дори в рамките на едно федеративно устройство с широки пълномощия на субектите е почти невъзможно. Държавният секретар на САЩ Джон Кери достатъчно добре разигра слабите карти на САЩ. Америка се лиши от влияние в Дамаск преди няколко години, когато прибързано се обяви срещу президента Асад.
Тя загуби още повече, когато президентът Барак Обама отказа да бомбардира позиции на сирийския режим през 2013 година, след като той бе използвал химическо оръжие. Кампанията, която САЩ започнаха срещу „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия, се оказа твърде вяла, а влиянието й върху бавния прогрес в Ирак – неубедително. Джон Кери се опита да внесе в предложението на Русия такива изменения, че те да съответстват на интересите на Америка, Европа и други страни. Русия и САЩ се нуждаят един от друг и в същото време се опитват да се възползват една от друга. Във всеки един момент нещата могат да тръгнат в погрешна посока, но това е единственият приемлив вариант, който в крайна сметка може да донесе облекчение за страдащия народ на Сирия.
