СЕДЕМ СЕДМИЦИ ПРЕДИ ВЕЛИКДЕН: От днес започва Великият пост - почитаме и велик светец, борил се с вяра за християнската истина и църковните обреди
Последвайте ни в Google News Showcase
1. От днес, седем седмици преди Великден и ден след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост. Този пост е най-важният от четирите постни периода през годината. През тази година Възкресение Христово (Великден) е на 5 май.
Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни - най-вече на тези от животински произход, и не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.
Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март. Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. На вечерните богослужения, които са различни от тези през останалото време на година, от понеделник до четвъртък се чете Покайният канон на свети Андрей Критски.
През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица (Лазаровден) на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар - Иисус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.
Шестата неделя (Цветница, Връбница, Неделя Вайа), е посветена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
2. Св. Кирил Йерусалимски (около 315 - 386 г.) - той е роден около 315 г. в Йерусалим или неговите околности.
След като прекарал част от живота си като отшелник и подвижник, бил приет в клира и посветен първоначално в дяконски и презвитерски чин, а през 346 г. тогавашният Йерусалимски епископ Максим го избрал да подготвя оглашените за кръщение и да наставлява новопокръстените.
Прилежното и плодотворно изпълнение на това свещеническо задължение станало причина през 348-351 г., след смъртта на епископ Максим, св. Кирил да бъде избран за негов наследник.
Заради своята твърдост и ревност към чистотата на православната вяра по време развихрилата се арианска ерес Йерусалимският светител бил свалян три пъти от епископската катедра. Св. Кирил се ползвал с голямо уважение от цялата църква и взел дейно участие на II Вселенски събор (381 г.). Доживял до дълбока старост и починал през 386 година.
Църковните отци и писатели го наричат "мъж със свят живот" и "защитник на апостолското учение".
Св. Кирил Йерусалимски оставил 24 осветителни слова или поучения за готвещите се към св. Кръщение, които в древната Църква се наричали "оглашени". Тези слова съдържат изложение на догматите и обяснения на църковните обреди. Те са твърде важни за нас, защото доказват как чисто и неизменно Православната църква запазила наредбите на древната Църква. Запазено е и писмото на св. Кирил до император Констанций за чудесното явление на Христовия кръст.
