Сензационни спомени на царица Йоанна - за смъртта на Борис, разстрела на Кирил, Народния съд, Хитлер...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Едно от премиерните заглавия в каталога на издателство „Милениум“ е „Спомени“ от царица Йоанна. Книгата е откровен разказ за най-смутните времена в новатаxбългарска история през погледа на съпругата на цар Борис III.
Ето впечатленията от изданието на известния историк и журналист Николай Поппетров.
Спомените на царица Йоанна не са сензационно четиво, а първокласен исторически извор, написан искрено, без преднамереност и себеизтъкване. Тяхната отличителна черта е позицията на авторката – на дъщеря, съпруга и майка, представителка на една от старите европейски династии.
Тази гледна точка е важна, защото позволява да се реконструират настроенията отвътре, да се покаже един поглед към владетелите и към дворцовия живот. Позицията на мемоаристка пък й дава възможност да
представи образите на различни политически личности, дворцови чиновници и сътрудници.
Личността на царя заема средищно място в спомените. Излишно е да се споменава, че царицата изразява силната си привързаност и обич към покойния си съпруг. Написаното от нея за общите им занимания, за споделеното от монарха, за неговите оценки за политици и събития (например за Адолф Хитлер, Втората световна война и комунизма) хвърлят допълнителна светлина върху образа на Борис III.
Българската част на битието на царица Йоанна е затворена между 29 октомври 1930 година, когато стъпва за пръв път на българска земя, и 16 септември 1946 година, когато е прокудена от втората си родина. Тези шестнадесет години са ключови в живота й - тя пристига в България в едно преходно време, заема сравнително лесно своята нова роля и бързо е приета от българското общество.
Царицата не само допринася за позитивния образ на своя съпруг, но и самата тя се радва на симпатии от най-широки обществени среди заради своето ненатрапващо се поведение, дискретно присъствие в делничния живот и в празниците на българското общество и заради нейната сдържаност по отношение на политиката.
За съжаление, скромността на царица Йоанна я е възпряла да отдели място в спомените си на своята изключително интензивна и резултатна благотворителност за подпомагане на болни от туберкулоза и грижи за детски заведения. Царицата често е сред обществото и като участник в културни прояви, на концерти и особено на художествени изложби. Тя е и своеобразен посланик на българския дворец сред широката обществена маса и интелигенцията.
В спомените си авторката не може да не сподели своите представи за такива политически фактори на епохата като ВМРО, Военния съюз и партизанското движение. Характерна за цялата книга е емоционалността, като израз на травмите от смъртта на цар Борис III, Народния съд, разстрела на княз Кирил и последвалото напускане на България. Но основното в тези мемоари е стремежът към възпоменание – издадени за първи път на италиански през 1964 година, те са важен документ на времето и носят всички белези на епохата, в която са писани.
Тези спомени са разказ за живота на царицата, а не нейна стилизирана официална автобиография, което всъщност придава огромна стойност на мемоарите. Те дават отговор и на въпроса как изглеждат българските политици, събитията от българската история и българското общество през очите на един представител на династията. В тази книга епохата на цар Борис III и на царица Йоанна е впечатляващо отразена по един затрогващ начин и остава като своеобразен портрет на времето.
