СЕНЗАЦИОННО! Депутатът от ДПС Кърджалиев: Не съм убеден, че трябваше да се откажем от властта през 2014 г. или Местан стана надменен, помисли се за безгрешен. Сам написа декларацията за самолета
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Д-р Тунджер Кърджалиев е зам.-председател на ДПС и един от най-ценените хора в партията след позорното изгонване на изменника Лютви Местан. Интересното е, че той е бил изборът на Доган за лидер на партията, но пословично скромен д-р Кърджалиев се отказва, с което предизвиква искреното възхижение на създателя на националната партия.
Предлагаме ви позицията на д-р Тунчер Кърджалиев за случващото се в ДПС, разпространена днес, със заглавието „Казусът в ДПС":
Като че ли стана естествено явление всяка дума, изречена, макар и вече по-рядко, от един аналитичен ум, да предизвиква изключителен обществен резонанс и политически трусове.
Какво разбрах аз от последната реч на А. Доган? Приемайки, че политическото време е с ускорен ритъм и че съвременните предизвикателства и реалности създават полицентрична тенденция за развитието и структурирането на света, където не една и две държави колоси имат нарастващи претенции, а ЕС изостава като формална супер общност, стигнах до извода, че е проклета съдбата на една малка държава да попада на "бойното поле"на държавите гиганти - винаги е ощетена. Особено, ако в по-глобален мащаб се идентифицира и криза на толерантността - тогава уязвими стават дори категориите, свързани с живота и смъртта, а именно мирът, сигурността и стабилността в една държава.
Разбрах, че когато, създавайки една партия, си заложил на ясен проспект в суверенното й развитие и на последователна грижа за избирателя, който отговаря почти константно с изборно доверие, и когато с упорит труд съумееш да дадеш своя безспорен принос за изграждането на общество, в което наглед несъчетаемите категории сигурност/права и свободи да не са вече само екзистенц минимум, стигаш до извода, че за "колективното тяло" на една политическа сила трябва да се мисли с приоритет.
И накрая разбрах, че умът няма родословие, няма етническа принадлежност, когато генерира безпощадни констатации и безспорни истини със съответния ефект върху обществото - независимо че то е обрасло с предразсъдъци. Върху тази обществена рецепция и реакция няма значение и фактът дали познаваш феномена "морфичен резонанс" или не, дали приемаш тезата, че в политиката "всичко е във всичко" и няма "изолирани действия"...
Всичко това, гарнирано със съответните детайли, доведе до смъкване на доверието от председателя на ДПС и избор на 3-ма съпредседатели. Лидерът е бил винаги един и същ - и той с единодушното решение на Централния съвет на ДПС рестартира партията.
Като логично продължение на този казус, а не с обичайната протоколна тържественост, както е всяка година, беше обръщението на ЦС към симпатизантите по повод 26 г. от създаването на ДПС. Трябва да се подчертаят потребността, поради която е създадена партията - като реакция на една нехуманна политика в период на екзистенциална нужда от мирен етнически модел в държавата и, разбира се, безспорният принос на ДПС. На фона на геополитическите реалности и съвременните предизвикателства пред страната няма по естествено действие да подчертаем правото на развитие на партията, протектирано от силна"имунна"защита. Това включва дори болезнения процес на отърсване и раздяла с всичко онова, различаващо се от основополагащи идеи и ценности на ДПС, но с мъдро и зряло поведение.
Широката публика, а най-вече пристрастните към ДПС хора се питат - кое наложи това развитие на нещата. Още повече, че за партията се говори през последните години, че е "незаобиколима сила", а също че на всички избори резултатите в сравнение с другите партии са като числото константа "пи"...
Причината не е една. Причините са комплексни...
На тези теми съм говорил с бившия ни председател - той е безспорен интелект и интелектуалец визионер, четящ задълбочено и постоянно, със завидно словесно изящество, за което - признавам - съм казвал, че се гордея, като го слушам. Заблуждавал съм се, че това е достатъчно...
За съжаление той не излъчва енергия, свързана с избирателя. Вярно, не е манипулатор спрямо него, но беше председател със самочувствие - честолюбив и със самочувствие на безгрешен. На база само на житейски опит съм забелязал, че когато позволим това себеусещане да еволюира -дори и спорадично - до надменност и комуникация с назидателен тон, това те отчуждава от колективни органи по презумпция или поне силно ограничава числеността на тези органи (на база пък политически опит - съм твърдо убеден!). Опитът за компенсиране, за "погасяване" на този процес с прекалена медийна активност води - парадоксално - често до обратен ефект. На всичкото отгоре това не подобрява лицето на ДПС дори и с помощта на няколкото"6лагоразположени"към партията анализатори...
Това всичко е последвано оттрудно позициониране, и то най-вече на партията, ако си на лидерската позиция, до комуникационен дефект, до липса и/или редуциране на партньори, до дефицит на доверие. Аз още не съм убеден дали бяха правилни действията ни през 2014 г. да се откажем от властта, без да сме подсигурили участието на партията в следващото управление или поне трябваше ли толкова изненадващо да е и с толкова бързане. За дълго загубихме и тогавашния партньор във властта...
Трябва и друго да признаем - не помня вече откога не е заседавал оперативният орган на партията ЦОБ. От местните избори до сега не повече от 2-3 пъти ПГ на партията е имала заседания. Дори да пренебрегнем факта, че те така или иначе много се различаваха по протичането си от времето на предния председател сега доминираше монологът на водещия, дебатите често отсъстваха или бяха подчинени и обсебени от същия този монолог.
Конкретна причина за раздялата, разбира се, е прословутата"Декларация..." с която се взема определена страна в конфликта между две държави. За нея А. Доган каза: "Само си представете потенциалния конфликт между тези две държави, за мен беше гаф тази декларация, г-н Местан!" Не видях в помещението на ПГ да се обсъжда в същия ден такъв текст възможно е да е сътворен в по-малката стая на групата. Независимо каква е декларацията, не само ДПС - всяка ПГ съм забелязал, че аплодира председателя си. Обяснението е елементарно - по задължение, не по съвест (особено ако не си запознат предварително с посланията, особено когато по презумпция си се доверил на водача, особено във формат на партия с лидерски профил).
Нямам претенции да съм вещ по тези теми, но рефлексията на политическото и общественото мнение беше почти еднозначна - негативна, с неизменния парещ въпрос: "Защо само и единствено точно ДПС излиза с позиция?" Останалото го казаха анализатори, геополитици и... Ахмед Доган.
Има и индиректни причини за освобождаването на председателя, но както чухме - за тях поне има опит за разумни обяснения. На тях не се спирам в детайли, въпреки че по индуктивен път може да се стигне до интересни емпирични изводи: за престоя"няколко часа"в посолството, за множеството еднозначни обаждания от дипломатически лица (включително външен министър) на активисти и функционери на ДПС; за антуража от 7 дипломатически автомобила в село Могиляне; за разговори между двама премиери в коледната вечер; за това, че Л. Местан беше последван само от депутати, които не са членове на ДПС - поради уважение към него, тезите му, а вероятно и други причини и т.н., и т.н.
Може да греша, но за мен има и неизвестни все още причини. Но както се казва - в политиката истината е безсмъртна, истината е непреходна - винаги може да изчака... От друга страна, това не е много рационално, защото всяко общество, на което се излагат драматични казуси, е склонно да развива конспиративни и параноични версии на случващото се и парадоксално се успокоява, когато се посочи,,злодеят".
А в България, където вече никой не чака спасител, а единствено отмъстител, универсалният"злодей"е ясен. През последните години анти-ДПС клетвата е атестат за благонадеждност, декларация за перспективно бъдеще, тест за легитимност дори (признавам - в някаква част за това вина имаме и ние - ръководството на ДПС).
Факт е, че повечето коментари бяха в подкрепа на действията на А. Доган - имал"морално преимущество", това са,,верни и българофилски тези","учи ни на патриотизъм" и т.н. Имаше и такива, най-вече политици, които с открито неодобрение квалифицираха всичко случващо се. Прозираше фактът, че когато Доган генерира такава политика, че другите се съобразяват с нея - това предизвиква политически комплекси. Трети не пестят злословия и тотално отричане на всичко свързано с ДПС, например има политици и анализатори, които обобщават и напътстват като голямо изключение в свят на идиоти, малко остава да благословят... Наистина, според Айнщайн "нещата трябва да са прости", но... не бива да се опростачват (както направи един не-висок политик). Явно всичко е норма: плурализъм плюс демокрация...
Не знам, а и честно казано - нямам потребност да прогнозирам или знам каква ще е съдбата на новия политически проект на г-н Местан. Дори и да знам, че така и не се появи"партия чудо" при предходни подобни инициативи (Мехмед Ходжа, ГюнерТахир, Осман Октай, Мехмед Дикме, Касим Дал и още няколко по-"неординерни" случая - Адем Кенан, Яшар Шабан, Хюсеин Юмер, Недим Генджев и др.). Знам обаче, че ако този проект спечели повече избиратели, отколкото ДПС на следващите избори - независимо какви са те, ще призная чистосърдечно, че понятие си нямам от политика и може да се откажа дори. Шансовете му биха пораснали, ако последователно се работи върху първата група причини, за които говорих. Но кой съм аз да давам съвети...
Няколко са факторите, които създават и укрепват уникална "имунна защита" за ДПС в такива случаи. Три са най-съществени:
1. Това е системна партия, създадена като реакция срещу стъпкани права, суспендирани свободи. Страхът, ако не за пълен, то за възможен частичен рецидив на такива порочни дискриминационни актове за жалост персистира - особено в контекста на споменатата разрастваща се глобална тенденция с кризата на толерантността. Естествено следствие от това е рефлексът за принадлежност към уязвената общност. Всички други партии (може би само без една, и то в последните години) досега са били "мащеха" за нея с изключение на ДПС.
2. Респектът, възхищението и дори благоговението пред лидерите на партията, съпътствани и с чувство на гордост заради качествата им, са в основата на приемането с доверие на решенията им.
3. Когато има единно мощно"колективно тяло" зад ръководството и лидерите на партията, това е изключително силна мотивация за генериране на адекватна и одобрявана от тези избиратели политика, за обосновано самочувствие, кураж и дори иновативност при преследване на целите. Когато силата идва от друга посока - извън това "тяло", тогава политиките, които се творят, са наситени с агресия до мъст, назидателност, черно-бял мироглед и фалшиво приповдигнато настроение и усмивки...
Много хора, които не познават добре традиционния избирател на ДПС, не само не знаят, а дори и не подозират, че той също харесва, обича, а при раздяла изпитва носталгия към България, а също грижливо култивира тези чувства чрез възпитание и у децата си!
ДПС е национална, системна, светска, проевропейска и проевроатлантическа партия. Тя има потенциал да се промени, но... много доминираща част от избирателите й няма да допуснат да бъде подменена. Естествено би било развитието да е принципно и неотклонно следване на евролибералния път, а също от партия, подкрепяна от малцинствата, да стане постепенно политическа сила, привличаща всички - особено професионални политици. Това, което предлага нашият лидер в това комплицирано и мултифакторно съвремие, е позициониране на страната в аспекта на националния интерес въпреки стремежа на някои да сатанизират партията. От него съм чувал, че не е важно дали хвърлят камъни по теб, а какво ще направиш с тях - стени или мостове. Съвсем не е случаен фактът, че преди време той, а не друг, посочи като цел развитие на партията в европейска посока, интегрирана в евроатлантическото политическо пространство и ценности. Поради това ДПС стана член на либералното европейско семейство, а отскоро и с колосално признание - имаме представители на висши постове там, членове на ДПС. А генералната цел беше и си остава ДПС да е българска политическа сила, независима и неуязвима от външни фактори.
Нерядко като оценка на парламентарно или на друго институционално равнище чуваме от независими и безпристрастни анализатори, че има впечатляващи професионалисти в различни области, представители на партията, че "ДПС е марка...", че"... ролята на ДПС е винаги да има роля".
Смятам настоящото статукво като преходно, като междинно състояние. Предстои избистряне и преподреждане на силните фактори в партията - особено в контекста на предстоящата Национална конференция през април 2016 г.
Разбрах през годините, че ходът на политиката е синусоида, а не права линия. Точно затова според мен в политиката не бива да се правят тежки клетви и наричания, особено в свой персонален здравословен ущърб...
Бившият председател на ДПС отправи апел към народните представители от ДПС в една от пресконференциите си да не губят човешкото си достойнство. Аз съм много чувствителен към тази тема. Затова ще продължа апела му: Това се отнася за всички - и за убедено стоящите в ДПС, и за другите - убедени! Преди време бившият председател във връзка с други освободени от партията казваше, а сега настоящите съпредседатели в този случай казват едно и също: че достойната постъпка на изключените и отделилите се е една-единствена...
Понеже не един вече подобен казус преживявам и особено в лично качество - емоционално много натоварил се при случая "К. Дал", имам една мечта (почти убеден, че ще си остане такава...) - в цялата тази суматоха да не загубим човешкия си облик!
Знаейки къде ще стигнем в края на краищата всички, потопени в светската суета, понякога се чудя на забързаното темпо, с което вървим натам и пропускаме толкова много, включително и стойностни неща в живота...
д-р Тунчер Кърджалиев
