СИЛНА ВЯРА: Побеснели езичници мъчили жестоко тези трима светии, а след това...
Последвайте ни в Google News Showcase
Светите мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт живели през третия век, когато християните били преследвани от езичниците. През времето, когато управител на град Антиохия бил фанатикът езичник Атик, наречен още Илиодор, тук било устроено шумно празненство в чест на езическите богове. Това празненство било придружено с различни безчинства. Идолопоклонниците буйно ликували.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
На тоя ден в Антиохия пристигнали двамата благочестиви мъже — Трофим и Саватий. Свещено разгневени от духовното заслепение на езичниците, те застанали сред тях и насочили молитвен поглед нагоре към небето
Идолопоклонниците разбрали, че тия чужденци са християни, заловили ги и веднага ги отвели при градоначалника Илиодор. Управителят най-напред се обърнал към Трофим и го запитал за името, званието и вярата му. Трофим отговорил:
– Името ми е Трофим. Син съм на благородни и свободни родители. Бях роб на греха, но чрез Христовото кръщение получих истинска свобода.
– От каква вяра си? – запитал го пак управителят.
– Вече ти казах от каква вяра съм – заявил Трофим. – Аз съм християнин, служител на Христа Бога. Готов съм да се принеса в жертва за Неговото име.
Илиодор започнал да обяснява на Трофим, че е забранено изповядването на Христовата вяра. Правел опит да го убеди да се отрече от нея. Но увещанията му останали безплодни. Тогава заповядал да мъчат жестоко Трофим, да го бият, да стържат тялото му със железни остриета. Изповедникът понасял, с търпение мъките, като повтарял с тих глас:
– Господи, помогни на Твоя служител! Помогни ми, Господи!…
Управителят чул тия думи и подигравателно запитал мъченика:
– А где е твоят Христос, Трофиме?
– Христос е с всички, които Го призовават – отговорил Трофим. – Той е неотлъчно при мене. Бих ли могъл да понасям търпеливо мъченията, които превишават силите на човека, ако Бог не ми помага?
След тия жестоки мъчения Трофим бил отведен в затвора. Управителят повикал при себе си приятеля му Саватий. Запитал го за званието, отечеството и вярата му. Саватий отговорил:
– И сан, и достойнство, и отечество, и богатство, и слава – всичко за мене се заключва в едно: аз вярвам в Христа, Сина Божи, чрез Когото всичко е станало и става, чрез промисъла на Когото вселената съществува и се управлява.
Управителят ударил плесница на Саватий и поискал от него да се поклони на боговете. Но Саватий, пламнал от ревност по истинския Бог, разобличил лъжливостта на идолите.
По заповед на кръвожадния Илиодор се заредили страшни мъчения за смелия и безстрашен изповедник Саватий – мъчения, които довели до блажена смърт.
Трофим продължавал да стои в тъмничния затвор. След някое време управителят на Антиохия решил да го изпрати на Дионисий, управител на Фригия, когото познавал като човек още по-зъл и още по-свиреп. Надявал се, че при тоя жесток човек Трофим ще се откаже от вярата си. Целият път до Фригия бил страшно мъчение за Трофим. Обут в железни обуща с остри гвоздеи отвътре, той вървял подир войниците, които яздели на коне. Бил насилян да не изостава назад.
Тежките страдания по пътя не сломили твърдостта на Трофим. Ревността му към Бога не охладняла. Той бил доведен в град Синад и изправен пред управителя на областта Дионисий. И пред него Трофим изповядал мъжествено вярата си в Христа Богочовека.
– Напразно се надяваш на Христовото име – казал му Дионисий. – Това име е станало причина да бъдат наказани със смърт мнозина.
Ако пък искаш да се избавиш от смърт и да живееш в света, остави суетната си надежда и се поклони на боговете!
– По никакъв начин аз няма да се избавя от смъртта – отговорил Трофим. – Ако ти не ме умъртвиш, законът на природата ще тури край на дните ми. Но смъртта за делото на Христа Спасителя води към вечен живот, несравнено по-добър от тоя временен живот. Аз желая вечния живот!
Дионисий заповядал да бъде подложен Трофим на безпощадни мъчения. Същевременно продължавал да го убеждава да се отрече от вярата си в Христа Господа, макар дори само на думи. През всичкото време мъченикът мълчал и мъжествено понасял ужасните изтезания. От време на време устата му шепнели: „Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави”. Това са думи от псалом 33, стих 20.
– Имаш грешка, Трофиме, казал Дионисий, като чул тия думи, но не ги разбрал. – Никой няма да дойде да те избави от мъченията. Ти обаче можеш да се избавиш сам, като се поклониш на боговете.
– Никога няма да се отрека от истинския Бог – заявил Трофим.
Разгневен до полуда, Дионисий заповядал да се заредят още по-люти мъчения. Поискал да бъде мъчен най-безмилостно. Мъчителите опалвали с огън раните му. Измисляли нови и нови, все по-тежки мъчения. Нищо обаче не поколебало духа на изповедника. Той понасял мъченията с изумително търпение. Като се изморили да го мъчат, мъчителите, по заповед на Дионисий, завели изповедника в затвора.
В същия град живеел знатен и богат сановник, на име Доримедонт. Той бил християнин, но таен, поради страх от езичниците. Като узнал за положението на Трофим, почнал да го посещава в затвора. Донасял му храна и други необходими неща. Превързвал раните му. Непоклатното търпение на Трофим подействувало благотворно на Доримедонт. Той се убедил да не крие по-нататък вярата си.
Настъпил някакъв езически празник, на който присъствувал Дионисий с всички знатни градски сановници. Доримедонт не отишъл на празника. Дионисий забелязал отсъствието му и пратил хора да го повикат. Доримедонт отговорил на пратените, че е християнин и че като християнин не може да присъствува на езическо тържество.
Дионисий пратил за втори път хора да го повикат. Но получил пак отказ. Тогава заповядал да го вземат под стража. Чрез някои свои приближени се опитал да го увещае да не упорствува. Но увещанията не могли ля склонят Доримедонт да отстъпи. На другия ден управителят Дионисий го изправил на съд.
– Какво става с тебе? – запитал го той. – Защо не дойде вчера на празника? Защо не изпълни царската повеля? Защо се отнесе с презрение към боговете? Или ти е омръзнало да бъдеш уважаван от всички и да заемаш между нас почетно място?
– Този, който обича истинския Бог, не желае земните почести и земната слава – отговорил Доримедонт. – Защо ми е почетният сан защо ми са разкошните дрехи, ако за това трябва да се покланям на бездушни идоли? Всичко това е суетно и временно. То откъсва човека от Бога. А човекът без Божия закон си приготвя огнената геена.
Дълго Дионосий говорил на Доримедонт с цел да го убеди да се откаже от вярата си, но не успял. Тогава го предал на мъчения. Доримедонт ги понесъл търпеливо. Колкото по-люти ставали мъченията, толкова по-високо той издигал духа си към Бога. При изтезанията той не мълчал, не охкал, а убеждавал мъчителите си да познаят истината. Думите му разгневили управителя. И той почнал да прави мъченията все по-тежки. Твърдостта на мъченика се оказала непобедима.
Почувствувал себе си слаб да застави Доримедонт да се откаже от вярата си в единия Бог, Дионисий наредил да го затворят в тъмницата и отново започнал да мъчи Трофим. Но и Трофим, както преди, останал непоклатен. Той приемал всяко ново мъчение с благодарност към Бога. След като се посъветвал с приближените си, Дионисий решил да предаде и двамата, Трофим и Доримедонт, да бъдат изядени от зверовете в цирка. При стечение на огромно множество народ, слугите му ги довели в цирка и поискали да бъдат пуснати срещу тях мечка, леопард и лъв. Зверовете ги заобиколили, но не се допрели до тях. Мнозина от присъствуващите там езичници, като видели това, започнали да славят Бога. Те изразявали възхищението си, че истинският Бог по дивен начин пази своите служители.
Жестокият Дионисий упорствувал в неверието си. Хулел Христа Спасителя. Наричал християните магесници. Най-после заповядал да им отсекат главите с меч. Това станало в 278 г. Както Саватий преди това, така и Трофим и Доримедонт дали живота си за прослава на Господа Иисуса Христа. С радост и надежда те приели пратените им от небесата мъченически венци.
