СИЛНА ВЯРА: Честваме един необикновен светец, който направил нещо немислимо
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Св. преподобни Нил Постник от Синай, ученик на св. Йоан Златоуст - Св. преподобни Нил Постник живял в IV век. Бил родом от Константинопол, ученик на св. Йоан Златоуст. Получил прекрасно образование, още като млад Нил бил назначен на важен пост - префект на столицата Константинопол. По това време Нил бил женен и имал две деца. Блясъкът на придворния живот тежал на съпрузите и те решили да се разделят и да се посветят на иночески живот.
Съпругата и дъщерята на св. Нил постъпили в един от женските монастири в Египет, а преподобният Нил със сина им Теодул се поселил във пещера на Синайската планина, която сами с ръцете си изкопали. Тя била жилище на преп. Нил четиридесет години. С пост, молитва и трудове светецът добивал високо духовно съвършенство. При него започнали да идват хора със всякакво звание и от всякакво съсловие - от императора до земеделеца, и всеки намирал съвет и утешение от светеца.
В своето уединение преподобният Нил писал много. Известни са неговите послания, сред които и гневни изобличения на император Аркадий, изпратил св. Йоан Златоуст на заточение. Достоен ученик на Златоуста, преп. Нил оставил и съвършени по форма, дълбоко православни и изпълнение с искрено чувство и ясна мисъл аскетически творения.
В пустинята преподобният Нил претърпял много несгоди. Сарацините пленили сина му Теодул и намислили да го дадат жертва на езическите богове. По молитвите на светеца Господ спасил Теодул и преподобният го намерил у Емеския епископ, който изкупил младия човек от варварите. Този епископ ръкоположил и двамата пустинници за презвитери. След посвещението те се върнали на Синай, където заедно се подвизавали до смъртта на преподобния Нил. Св. Нил починал в мир около 450 година.
2. Св. Йоан Милостиви, партиарх Александрийски
Всичко за българските традиции и обичаи научете от бестселърите на "Милениум" - „Български църковен и етнокалендар“, „Атлас. Чудотворни икони, свещени места и лековите води в България“, „Домашен молитвеник“.
