Синът на пребития до смърт от мургави "европейци" фотограф Динко Георгиев избухна в социалната мрежа
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Синът не пребития до смърт фотограф от Генерал Тошево - Динко Георгиев публикува гневно отворено писмо срещу решението на Добричкия окръжен съд да пусне убиеца на баща му на свобода.
Без да крие емоциите си, Ивайло Георгиев пише на страницата си във Фейсбук:
СЛЕД 124 ДНИ ОКРЪЖНИЯТ СЪД В ДОБРИЧ ПУСКА НА СВОБОДА УБИЕЦА НА БАЩА МИ
След бруталното убийство на уважавания фотограф от Генерал Тошево – Динко Георгиев – Окръжният съд в Добрич освобождава убиецът Ертан Мехмед Али само след 124 дни престой в следствения арест. Според обществено известната информация, след брутално жесток побой, довел до тежки черепно-мозъчни травми и телесни увреждания, несъвместими с живота, човекът, сочен като извършител – Ертан Али – бе задържан, но след 124 дни в следствения арест в гр. Добрич, на 18.12.2025 г., бе освободен с определение на съдия Деница Петрова от Окръжен съд – Добрич. Това се случва на фона на повдигнато обвинение по чл. 124 от НК – „причиняване на смърт по непредпазливост“, квалификация, която за огромна част от обществото звучи в пълен разрез с характера и тежестта на нанесените увреждания.
Още по-тревожно е, че в деня на смъртоносния побой над Динко Георгиев е бил пребит и неговият син – Ивайло Георгиев, а семейство Георгиеви са наричани „гяури”, факти, които разследващият орган в гр. Генерал Тошево умишлено прикрива. Тези обективни обстоятелства пораждат сериозни въпроси относно първоначалната цел на нападението, координацията между участниците - роми и последвалото процесуално „олекотяване“ на случая в посока събиране на смекчаващи вината обстоятелства, за да може да бъде освободен убиецът Ертан Али.
Гражданското общество с право е възмутено как е възможно при толкова тежки последици досъдебното производство да бъде проведено по начин, който допуска бързо освобождаване и потенциална възможност за условна присъда на Ертан Али. Съмненията за опорочени действия, за институционално бездействие или дори за съдействие от страна на отделни длъжностни лица, свързани с подсъдимия, хвърлят сянка не върху един човек, а върху съдебната система в региона.
Допълнително безпокойство буди фактът, че не са разпитани ключови свидетели, близки на потърпевшите, което поражда усещането за липса на прозрачност и усещане за нагласени свидетелски показания, създава впечатление за натиск и предварителна предубеденост, несъвместими с принципите на справедливия процес.
Този случай не бива да бъде „прибран“ в статистиката като пореден акт на насилие без последици. Той е тест за това дали в България законът е над всичко или влиянието, процедурните хватки и удобните квалификации могат да надделеят над истината.
Уважаема г-жо прокурор Великова,
обръщаме се към Вас с настоятелен граждански апел: влезте изцяло във функциите си, прегледайте обективно всички факти и обстоятелства и гарантирайте, че този случай ще бъде разгледан с цялата строгост на закона.
Предубедеността и формализмът са бреме, което младите хора в тази държава отказват повече да носят и казват категорично: „ТАКА НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ!!!“.
Не искаме отмъщение. Искаме истина!
Не искаме показност. Искаме справедливост!
Не искаме страх. Искаме държава, в която никой – нито адвокат, нито институция – не стои над закона.
Ако този случай бъде потулен, поражението няма да е само за едно семейство. То ще бъде поражение за цялото общество и за доверието в българската държавност.
