Синята легенда Спас Гърневски гневно в ПИК: Прокремълският президент Радев и руската генерал-губернаторка Митрофанова оскверниха Съединението
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Срам и позор под тепетата! Срам и позор пред делото на дейците на Съединението.
Във вторник вечер Пловдив не вярваше на очите си. Осемдесетвековният най-жив град в Европа, извършил през 1885 г., и то самостоятелно, обединителния акт на разпокъсаната си родина, стана свидетел на една политическа гавра. В нея на официалната трибуна на паметника на Съединението, срещу гордите и достойни пловдивчани, застанаха политици, общественици, дипломати и представители на партии. Много от тях обаче по принцип са носители на идеологическо наследство, отричало и оспорвало този национален успех на следосвобожденска България, а именно нейното Съединение.
От трибуната „грееха“ в предизборен ентусиазъм лица и мутри, за които тържественото честване бе единствено удобна възможност да бъдат забелязани от избирателите, макар че повечето от тях стърчаха като плашила в необран бостан. Това беше по-малкият гаф от „селекцията“ за присъстващите на трибуната.
Питам аз кой е официалният домакин на честването и кой кани гостите, които в условията на решителна за страната ни предизборна кампания да застанат на трибуната на българското Обединение. Не е задължително оратор на този национален форум да бъде държавният глава. Обратно, в тази байганьовска политическа шарлатания президентът дори да е поканен, би трябвало да се въздържи от участие. Та той е основната причина за разделението в обществото.
Днес, когато фалирала България спешно се нуждае от обединение пред непосредствените опасности за оцеляване на народ и държава, пред паметника на Съединението като основен оратор заедно с кмета на Пловдив трябваше да застане националноотговорен историк, общественик свързан с историята на съединението, национално обединителна личност и прочие варианти.
Най-големият български акт за политическа самостоятелност, който днес би трябвало да е Национален празник на страната ни, не може така безцеремонно да бъде експлоатиран със спекулативни политически цели. Откъде накъде 3 седмици преди изборите реч на тази велика дата ще държи националният предател - президентът Румен Радев, който през лятото на 2020 г. организира и оглави антиконституционния преврат срещу правителството на Бойко Борисов? Национален предател, който в нарушение на конституцията пробута в управлението на страната отвратителни аферисти, които само за седем месеца фалираха държавата.
Какво прави на трибуната вицепрезидентката до шефа си? Ами ако в този момент се случи извънредна ситуация, кой ще поеме контрола върху президентските задължения? Къде сте видели в цивилизованите страни президент и вицепрезидент да участват ръка за ръка, като пионерчета, в обществени мероприятия? Какво правят на трибуната световнонеизвестните членове на служебния кабинет, кой ги познава, какво са направили за страната си в своите 20 дни слава, та окупираха историческата трибуна? Нима служебното правителство в тази всестранна българска криза и по времето на трагедиите с наводненията в Карловско трябваше да хвърля държавни средства за десетки лимузини и венци до Пловдив? След драмата на хиляди българи вследствие на стихиите не бе ли редно тържественият коктейл в хотела на червения олигарх Гергов да бъде отложен, а средствата - дарени на бедстващите хора?
Как така г-н президентът през деня е „съпричастен“ пред камерите с тегобите на хората на терен, а вечерта разпуска в елитна компания в шик обстановката на Парк хотел „Санкт Петербург? Докога с това лицемерие?
Най-позорното в цялата тази бутафорна сцена бе, че зад гърба над прокремълския ни държавен глава стърчеше с хищнически взор руската генерал-губернаторка Митрофанова. Да, посланичката на страната, проявила се през 1885-та като най-върл противник на Съединението на България. Посланичката, която през ден проклина волята ни за европейска интеграция. Посланичката, която не минава ден, без да ни обвини, че сме неблагодарни за петдесетте години под родния й руски ботуш. Посланичката, която, ако имаше истинска власт в България преди година, щеше да е качена на първия самолет за Москва…
Когато в онези времена след 6 септември 1885 г. българите ликуват единението си, Русия насъсква сръбските си подлоги да нападнат в гръб България и осуетят Съединението ни, Захари Стоянов изрича пророческите си думи: „Всяко тържество за България е нож в сърцето на Русия“.
Както ни бе демонстрирано във вторник на площад Съединение в Пловдив май трябва да изпитваме вина, че през 1885-та България въстана, а не остана пожизнена Задунайска губерния.
Спас Гърневски
