Синята легенда Спас Гърневски пред ПИК след признанието на Киро за манипулация на вота: Докога ще търпим рекета на президентските хищници
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Да, бих могъл за повече яснота да кажа харвардските хищници, но с какво ни е виновен Харвард? С факта, че самозвани аматьори спекулираха с името му? Че президентската клика ни пробута долнопробни ментета във властта, свързвайки ги с престижния университет, в неистовата си жажда да съсипят парламентарната ни демокрация?
Че “Бледоликият ни президент“, в старанието си да “преобрази“ България в президентска република, заплю Конституцията на страната?
Че, изпълнявайки задачата на кремълските си покровители да ни отведе като “жертвен агнец“ в казахските степи, под скиптъра на нашите окупатори, сътвори в родината ни незапомнено бедствие?
Нима ежедневните тегоби и тревогите за утрешния ден на всеки обикновен българин не са плод на безумния преврат, който в лятото на 2020г., президентът Румен Радев обяви и оглави? Нима ще забравим толкова бързо комунистическия метеж и блокираните софийски кръстовища от пияни лумпени и безделници? Псевдо майките на дечица с увреждания, които сред нощ се гавреха с рожбите си помъкнали ги по шествия и протести? А бомбичките и паветата мятани срещу българските полицаи? А запалената слама под краката им? А черните чували, ковчезите и бесилките сатанизирали Софийското ларго и улицата пред дома на премиера в Банкя?
Да изброявам ли всички ненормални за една демократична страна простотии, които бяха сътворени в онова лято от безбожието на една антибългарска авантюра? Не е необходимо, защото вечно ще си спомняме коварното безчестие на оня вдигнат юмрук на 9 юли, 2020г. на площада пред президентството.
На 30 септември т.г. ГЕРБ закри пред изборната си кампания в Пловдив. Присъствах като гост на събитието, а съвсем изненадващо бях поканен да приветствам множеството препълнило залата. В контекста на войната в Украйна заявих, че най-доброто за българските деца е да имат своето преуспяващо бъдеще в цивилизована Европа, а не като пушечно месо в Евразия под диктата на руския ботуш. Споделих, че доста преди да бъдем член на Европейския съюз, големия пловдивски поет Добромир Тонев бе написал: “България не е сърцето на Европа, но е част от нейното сърце“.
След това припомних един рефрен от песен на легендарния Георги Минчев от времето на сините митинги: “Няма вече на къде, или ние, или те!“. Залата избухна в аплодисменти.
В своята обобщаваща реч обаче, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов започна с критика на моето изказване. Очевидно големият държавник съвсем наясно с предизвикателствата надвиснали над страната порица думите ми и заяви: “Тези заклинания – или ние, или те, днес трябва да ги забравим. България е изправена пред огромни рискове, а тях трябва да решаваме всички заедно“.
Явно не съм бил разбран макар, че аргументите ми бяха повече от ясни: или тези, които сме за Европа, или онези които са за Евразия. Замръзнах на мястото си. Почувствах се гузен, като човек, който едва ли не вещае раздори и разединение. Приех изказването на г-н Борисов много тежко въпреки, че десетки хора ми кимаха с усмивки.
От следващия ден спрях всякакви свои публикации. Съзнавах отлично, че Борисов е прав. Давах си сметка, че България е в тежка криза. Че независимо от катастрофата, до която я бяха докарали онези, които се бяха заклели да изчегъртат ГЕРБ и него самия, които го арестуваха незаконно пред внучетата му, които искаха да го унищожат психологически и физически, той бе прав. България имаше нужда от единение, а не от реваншизъм.
Когато извън залата се разделихме ме прегърна и попита: “Спасе, разбра ли ме? Отлично!“, млъкнах. До днес, вече цели два месеца, не съм публикувал и ред...
Предстояха изключително трудни преговори за съставяне на жизнено важно за страната правителство. Не исках дори и с една дума да съм част от причините за евентуален техен провал.
Въпреки, че ги бе победил в изборите, Борисов предложи на своите опоненти политически компромиси и отстъпки, преминаващи всякакви граници. В името на оцеляването на България в предстоящата тежка зима, заложи целия личен и партиен интерес. Стискахме устни защото осъзнавахме, че е за доброто на всички българи.
Във Фейсбук роптаехме метафорично, изтрезвявахме по единично, съгласявахме се и то съвсем не символично, бяхме готови дори да подкрепим отровна прегръдка със сатанинската “ПП-ДБ“ в името на по-малкото зло за страната… Бяхме готови да се прегърнем заедно и с дявола и с ангела, за да няма в зимните дни нито студуващи, нито гладуващи българи. Нямаше никакво значение кой е победителят в изборите. Гласът народен е глас божи, по важното е народът да оцелее…
Да, г-н Борисов, приятелю, разбира се, че ще продължа по този божи път заедно с всички, с които сме ви вярвали и следвали в годините.
В ретроспекцията на успешните управления на България винаги съм правил аналогия между управленията на Стефан Стамболов и Бойко Борисов. И двете са изключително успешни за България, защото цената на успеха и в двата случая, е заложена изцяло в личната саможертва на големи, на истински държавници…
След вчерашните признания на депутата Георги Свиленски от БСП, че лидерът на “Промяната“ Кирил Петков лично им е предлагал сделка с кода на “мадуровките“ срещу изборна измама срещу угнетеният ни народ съм длъжен обаче да попитам:
До кога ще правим метани на тези нагли авантюристи, рекетьори и джебчии на едро? Толкова на едро, че само за седем месеца съсипаха цяла една държава. До кога ще ги търпим? След вчерашният им позор няма вече на къде: Или народът, или те!
Убеден съм, че в Народното събрание има достатъчно отговорни и достойни българи, които да впишат интереса на България до текста над входа му.
