Скандални факти! Само 7% от ябълките и 22 % от доматите на пазара ни са български! Хлябът е от замразени заготовки, млякото и месото и те от чужбина!
Най-стряскащите данни са, че изчезнаха традиционните български продукти, загубихме и вкусната българска храна
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Само 7% от ябълките, които са предлагани на нашия пазар през миналата година са български, останалите 93% са вносни. Причини винаги могат да се изтъкнат, те са факт, но са нюанси, които не променят твърдението. Само 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото /което е скандално - бел.а./ по нашите магазини и сергии са родно производство за 2015 г. Но най-възмутително е, че зърното, което произвеждаме в излишък и изнасяме не се пласира тук, а основно хлябът ни се прави от хлебопекарни смеси и замразени заготовки. Тази информация няма как да я видите в статистиката, за целта трябва да имате оперативните данни от митниците. За 25 г. аграрна политика при нови условия виждаме, че България е парадоксална страна не само в Европа, но и в света по уедряване на стопанствата. Това казва пред БГНЕС доц. д-р Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.
Вторият парадокс е развитието на монокултурното земеделие с основен продукт - зърното, което изобщо не е характерно за Средиземноморския регион. А третият - имаме драстичен спад в производството на традиционни продукти. По повод годишния доклад на нашия Институт за икономически изследвания при БАН, който публикувахме тези дни, за състоянието, тенденциите и прогнозите в аграрния сектор за 2015 г. получихме много обаждания, но принципно нямаме критични оценки, че изводите ни са погрешни. Не само в ЕС, в съседните на България страни, нямат такава концентрация на собственост на земи и такова изкривено монокултурно стопанство като нашето, казва ученият.
Не съм привърженик на теорията на заговорите, но тази ситуация, мисля, в страната се е получила стихийно. Общата селскостопанска политика на ЕС е най-старата политика, тя е и най-скъпата. Половината от бюджета на ЕС отива там. В същото съотношение са и парите, които влизат оттам в България. Но ние не трябва да приемаме тази обща политика като някакъв монарх, който ни разпорежда какво да правим у нас. Нищо подобно. Защото тя дава само една рамка - казва какво може, какво не може, как да стане, но вътре всяка страна сама се позиционира, смята доцентът.
По думите му, за разлика от другите бивши социалистически страни със сходна на нашата съдба реформите в сектора там приключиха около 1993 г., а нашата едва през 1998 г., дори още продължава с дела в съдебната система. Много помощ, много донори, средства от фондовете на общата селскостопанска политика, от държавата, от общинските бюджети, от самите земеделци и какво е положението в момента? Ясно се очертава неефективността на избрания модел на развитие по отношение на интереси и поведение у стопанските агенти.
Най-стряскащите данни са за това, че в България се получи монополизация на земеползването, че изчезнаха традиционните български продукти, че у нас не може да се намери качествен домат и др. Но Европа не ни е виновна, в никакъв случай. Точно обратното. Дори и тези, които аз наричам условно феодали и те не са виновни. Просто резултатът е следствие от държавната политика в този сектор. Защото перспективното направление не е да се изнася зърно, а да се произвежда брашно и фураж от него. Да се насърчат животновъдите и млекопроизводителите да покрият вътрешния пазар с качествено месо и мляко. Сбърканата политика доведе до загуби на наши традиционни пазари, на традиционно производство, работни места и добавена стойност, загубихме и вкусната българска храна, посочва Боюклиев в анализ, изготвен специално за агенцията.
Ето какво още казва той:
Обръщат се към нас като към автори на доклада за икономическите тенденции и ни питат дали анализът ни има характер на стратегия. Аз от 1990 г. се занимавам с наука, тогава бях редовен аспирант и мога да ви изброя по памет около стотина стратегии за развитие на земеделието в България. Не е никакъв проблем и аз да седна тук и с един сравнително грамотен журналист да напишем стратегия, която да изглежда много добре. Не е това проблемът. Да, такава стратегия може да има, но тя трябва да е неотменна част от стратегията за развитие на България. Тогава земеделието ще си намери и правилният път, защото то има подчинена роля. В тази координатна система е и туризмът. И искаме да знаем какъв ще е той, защото туризмът е и храна - вкусна, българска. А туристът идва у нас не само заради чистото море и яркото слънце, но и за да опита от нашите вкуснотии. Тогава питам - ние какъв туризъм ще правим? За високия клас туристи или за ниския? Нека кажат. Ние аграрниците няма как да знаем това.
Второ, три пъти на ден се сблъскваме с чинията храна - ами нуждаем се и от продоволствена политика, не само от аграрна. А продоволствената политика е свързана със здравето на хората - какво яде българинът, с какво се хранят нашите деца? Ядем ли истинско българско сирене или някакви вносни заместители? Всички тези неща опират до качеството на храните. В тази редица мога да изброявам много примери. Силата на нашия икономически институт е в това, че имаме освен макроикономисти, но и финансисти, и експерти по регионите.
Лошото е, че използват знанията ни повече дипломатите, посланиците, чуждите организации, които се нуждаят от консултации, представителите на бизнеса, а не тези, които конструират държавната политика в този сектор. А перспективите в развитието на аграрния сектор при сегашната му структура и организация открояват съществени рискове и препятствия за разгръщането на неговия потенциал като фактор за растеж.
Ако политиката на държавата е такава, че да стимулира предприемачите да произвеждат не само зърно, но да продължат до крайния земеделски продукт, който слагаме в чинията на туриста, ще е само за добро. Така добавената стойност ще нарасне 40 пъти. Ето такива схеми трябва да се разработват, защото нещата са дълбоки и сериозни. Ще повторя - изследванията, свързани с произведените аграрни стоки доказват, че производството на традиционни български храни осигурява в пъти по-голяма добавена стойност.
Следователно България би трябвало да се стреми към изграждане на модел на „Средиземноморска диета” на организацията на производството и търговията с храни. Дали са поправими тези неща? Всичко е поправимо. Не е поправимо унищожението на природата - примерно, съсипването на българските курорти. Но в земеделието имаме резерви - чиста земя, млади хора с афинитет към нея, имаме потенциал. Кои са отговорните фактори, за да има обрат - естествено министърът на земеделието, Министерски съвет, парламентът. Нашата работа е експертна, можем само да даваме съвети, казва още доц. д-р Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН.
