СКАНДАЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ! Вижте как Ахмед Доган хариза захарната индустрия в България на Гриша Ганчев, а той наряза заводите на скрап и ги източи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Само в Бургас “запалил” банките и хазната с 65 млн. лв., а Румен Радев се снима с него на прием
След като бе обявен за гробокопача на ЦСКА и за човека, унищожил родната борба (където на последната олимпиада етническите българи спечелиха една-единствена среща за сметка на натурализираните агенти на Путин), Гриша Ганчев има пълното основание да кандидатства за титлата “Ликвидатор на захарната индустрия в България”. Това разказаха пред ПИК съвременници на унищожаването на най-оборотните някога рафинерии за преработка на захар - в Бургас, Девня, Долна Митрополия и Русе.
Оперативни работници, наблюдаващи и щателно документиращи житие-битието на нереализирания борец, споделят, че захарната авантюра не се е пръкнала изневиделица в главата му, а е била грижливо планирана от неговия ментор и закрилник Ахмед Доган. Земеделецът от с. Дръндар му подарява заводите с очакване те да работят, но от алчност микренският разбойник ги нарязва, за да върви контрабандата, в едно с източването на националния и банков ресурс.
Ганчев е назначен за бизнесмен благодарение на една своя доста стара любов. Отново в пряк и в преносен смисъл. Нейното име е Нора Ананиева - покойната червена матрона и негова съгражданка от Ловеч, която изиграва ключова роля в приватизацията на множество структуроопределящи предприятия по време на ранния преход. Дъщерята на Нора Ананиева - Анна, от своя страна пък дълги години беше сочена за душеприказчик и гореща тръпка на самия Ахмед Доган. В знак на отплата за подарените му наслади, по времето на кабинета Орешарски той разпоредил дори да я назначат като директор в дирекция “Закрила на детето”, припомнят си държавни чиновници. А аверите на Гришата го гаврят, че на шефа (Доган) се полагала млада мадама, докато на слугата (Ганчев) - дърта баба, молим за извинение.
С риск да се отклоним от основната тема на днешното разследване, се изкушихме да припомним един меко казано куриозен случай от най-ранните години на боса на “Литекс”. Малцина знаят, че голямата му мечта е да бъде шампион по борба, но така и не му достигат спортсменски качества, за да я реализира. Дрескодът му по онова време обаче изцяло се вписвал в борческата стилистика - лъскав анцунг, хавлиени чорапи и задължителните плетени обувки, не крият иронията си нашите източници. Именно в такъв аутфит го вижда за пръв път Нора Ананиева, която компенсира липсата му на спортен талант, предоставяйки бърза писта към големите далавери. Въпреки всичко, другарката все пак решава да го “преоблече” и не след дълго Гришата става неузнаваем - изтупан в черен костюм от пясъчна коприна, който заради специфичните физически и ръстови дадености изглеждал все едно му е с поне два номера по-голям, като подаден “за Бог да прости”. Към него той добавял риза от същата материя, задължителната вратовръзка с игла и остри лачени обувки, под които обаче се белеели старите чорапи. Виждайки го така изтупан да слиза от черната си S-класа с дипломатическо куфарче, бившите му съотборници по борба за малко да получат инфаркт - от изумление, но най-вече от смях.
Никак не е смешно обаче, че говорейки за преработката на захар у нас, ще трябва да използваме минало време, тъй като “благодарение” на Ганчев предприятия, даващи препитание на стотици български семейства, вече са в небитието - източени, нарязани на парчета и продадени за скрап. За сметка на това хора от най-близкото му обкръжение станаха кредитни милионери. В оперативните среди се спрягат имената на емблематични бивши борци, които Ганчев използвал за подставени лица, които да бастисват заводи и да “пържат” банки. Ако вярваме на стари ченгета, в списъка трябвало задължително да сложим борцови легенди като Али Моллов, Илия Василев, Армен Назарян, Николай Гергов, Бисер Георгиев, Методи Пенев, Иван Мирославов, Данаил Ганчев, Иван Иванов и Николай Паслар, без да броим още десетки “герои” на прехода.
Без значение дали говорим за спорт или за бизнес, схемата била почти идентична и изградена около основната му фирма “Литекс”. С нея той влизал като собственик в различни компании и фирмата-майка започвала да отпуска големи заеми на дъщерните си дружества. Те от своя страна теглели колосални кредити от банки, част от които отивали за погасяване на борчовете към “Литекс”. Накрая новозакупените фабрики изпадали в несъстоятелност, активите им бивали разпродавани (най-често в кеш), мощностите им - разпарчетосвани, а банките оставали с пръст в уста. Олигархът от с. Микре пък трупал все по-несметни богатства, голям процент от които поемали към сараите на покровителя му Ахмед Доган.
Емблематично е бастисването на захарния завод в общ. Камено, обл. Бургас и си струва той да оглави класацията на днешното разследване, най-малкото защото източеният ДДС от дружеството е 39 091 519 лева. Това е една от фирмите с най-големи и дефакто несъбираеми задължения към НАП - 65,49 млн. лв., според новата рубрика "Прозрачно управление" в сайта на приходната агенция. “Бургаски захарни заводи” АД няма имущество, върху което може да се наложат обезпечителни мерки, няма банкови сметки и ценни книжа, няма вземания към банки и трети лица. За капак е регистриран не в бургаската община, а във …. Велико Търново. Там се помещава в необитаемо жилище в центъра на града, на ул. “Никола Габровски” 9, ет. 1, ап. 1. След смъртта на другия Доганов любимец- Илия Павлов, тя отива в ръцете на покровителствания от него ловешки олигарх.
Производствената база в Камено, общ. Бургас пък се води собственост на фирмата „Бългериън шугър къмпани”, чийто управител по документи е Илия Василев Георгиев. Не е тайна обаче, че това е една от фирмите на ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев. През 2016 г безславно затваря врати, когато изненадващо са съкратени работниците. Мощностите й последваха съдбата на останалите фабрики, управлявани от олигарха - нарязани за скрап.
Не по-малко драматично е ликвидирането на друг захарен комбинат, собственост на Гриша Ганчев - този в Русе. Някогашната Захарна фабрика също бива закупена от “Литекс Комерс“ на ловешкия бизнесмен. Тя оперира под името “Захар Био“ АД до 2009 r. През 2010 г. основните производствени мощности също бяха нарязани за скрап и изнесени. По-късно основните сгради бяха съборени, а теренът - разчистен.
През март 2014 г. “Литекс Koмepc" взе решение за тотална продажба на всичките си активи в Русе, но изпълнението на този план се забави и претърпя трансформации. Промени се и собствеността. Основен акционер в “Захар Био“ стана първо офшорката “Балабан Лимитид“, регистрирана на Британски Вирджински острови, представлявана у нас от Христо Христов. В последствие пък 67,43% от акциите отидоха у друга офшорка - ,,Ксампо Лимитид“, отново от Британски Виржински острови, представлявана от Мирослав Маринов. Кой е действителният собственик на тези фирми изглежда очевидно, но официално не е оповестено.
Така се стига до 2019 г., когато сто семейства останаха на улицата след фалита на завода в Русе, чийто дълг надхвърляше 14 милиона лева. До 20 юни 2019 г. кредиторите трябваше да заявят претенциите си. За покриване на задълженията бяха продадени материалните активи, включително и ведомствените жилища, което освен без препитание, остави и без покрив работниците, живеещи в тях от десетилетия. Заради нарушения на квотите за внос на сурова захар от захарна тръстика, Държавен фонд „Земеделие" санкционира предприятието с 8,5 милиона лева. Междувременно Гриша Ганчев натрупва задължения към Агенцията по приходите от неплатени местни данъци към Община Русе и други фирми. Притежаваният от олигарха „Литекс комерс“, който е краен собственик, демонстрира класическа схема за източване на предприятието чрез “опити” да събере вземанията си от собствения си захарен завод в Русе, като предлага за продажба активи на предприятието чрез частен съдебен изпълнител. Освен с нетрадиционния начин за уреждане на дългове между свързани предприятия, случаят е любопитен и с няколкото прехвърляния на задълженията на продавания завод, припомнят си запознати.
Заводът в Долна Митрополия е сполетян от същата злорадостна съдба и копира 1:1 съдбата на останалите си “събратя”.
Девненският захарен завод ще остане в историята като неразривна част от акция “Захар”, проведена през 2012 г., след която също пусна кепенците, последвайки съдбата на останалите си “сладки” събратя в портфолиото на покровителствания от Ахмед Доган олигарх.
Именно акцията в офисите на Ганчев от 2012 г. повдигат въпроса защо му е било на нереализирания борец да ликвидира захарната индустрия в България, вместо да управлява един общо-взето печеливш бизнес. Отговорът е прост и циничен - от контрабанда се печели десетки, дори стотици пъти повече. Собственикът на горнооряховската рафинерия Георги Узунов обрисува схемите на олигарха към оня момент по следния начин: “Около 200 000 тона захар се въртят годишно на пазара в България. Върху тях се начисляват 70 милиона лева ДДС. Средният дял на сивия сектор на пазара е приблизително 35 на сто, което приравнено в пари ще рече, че в страната се укриват данъци за най-малко 25 млн. лв. В силните сезони обаче (като есенните месеци, когато се варят компоти и ракия), количествата захар, за която не са платени акцизи, е над 50 процента“, посочва Узунов, който е председател на Надзорния съвет на „Захарни заводи“ АД. По думите му Данък добавена стойност се краде основно по веригата на вътрешнообщностните доставки с прекупвачите. „Няма теория, според която в магазина да се продава килограм захар на цена от 1,69 лв., а и да му е платен ДДС. Тази цена е нереална и значително под себестойността. Пазарът на захар в България е превзет от фирми, които нямат нищо зад гърба си. Изникват от въздуха и изведнъж стават ключов играч“, коментира Узунов.
В потвърждение на думите му, на 10 май 2012 г., при операция “Захар”, прераснала в “Захарно петле”, ченгетата започнат обиски в “Литекс Тауър”, където са офисите на микренския олигарх. “Рутинната” по думите на Гришата операция завършва с ареста на сина му и на още четирима негови приближени. Според официалното съобщение на полицията групата е укривала продажби на захар, като е водила двойно счетоводство. Фирмата купувач е превеждала сумата за цялото количество захар по банков път. Парите са били изтегляни веднага в брой.
Натоварвано е било цялото количество платена захар, като е била издавана фактура само за част от стоката (според МВР на всеки 10-12 камиона е бил фактуриран един). За превоза са били изготвяни необходимите документи, които отразяват реалното количество на суровината. След доставката обаче те са били унищожавани. За да се оправдае захарта,която не е била официално продадена, тя е била доставяна по документи на свързани с “Литекс” търговци и верига от фирми от т. нар. липсващи търговци. Съобщено бе и за подготвян внос на 25 тона захар от района на Чернобил.
Вземайки повод от думите на шефа на “Захарни заводи” Георги Узунов не можем да пропуснем факта, че горнооряховският завод е единственият провал в цялата “сладка” биография на Гриша Ганчев. Неслучайно душманите му оприличават Горна Оряховица на черна котка, която му е минала път. На времето той е имал мераци да сложи ръка и върху рафинерията, за да я употреби в гореописаната схема - източване и последващо нарязване за скрап. Прът в колелата му слага именно Узунов, който тогава е част от работническо-мениджърското дружество, управляващо завода. Щом чува, че той е обявен на търг, Гришата събрал крупна борческа бригада. Яхнали задължителните S-класи, се отправили към Горна Оряховица да “печелят конкурса” и най-вече да всеят ужас у работници и директори. Легенди се носят как пред портала на завода се била изсипала цяла армия борци, начело с Ганчев, които буквално го обсаждат. За да е още по-стряскащо, след като заплашвали часове наред хората с побои, рязане на уши и дори с изнасилване, мутрите се съблекли голи до кръста, по шорти, за да разцъкат футболно мачле в градинката пред административната сграда на предприятието. Потен, сополив, но за сметка на това предусещаш победата си, ловешкият дерибей също повежда атаката с коженото кълбо, пред очите на десетки изплашени до смърт служители.
За негово нещастие, бабаитската визита в Горна Оряховица е била “за тоя дето духа”. Търгът се е провеждал в София, в сградата на Агенцията за приватизация. Георги Узунов и останалите му колеги придобиват захарния завод честно и почтено, а възпитаникът на Ахмед Доган остава с пръст в уста. Ако вярваме на съвременници от онзи период, сделката се провалила най-вече заради разрива между тогавашния премиер Иван Костов и “почетния” от с. Дръндар, който вече не бил в позиция да харизва на довереника си сладки индустриални хапки.
В по-ново време, през 2015 г., вече изтърбушените из основи захарни предприятия в Бургас, Девня, Долна Митрополия и Pyce попадат в ръцете на мистериозен сърбин - никому неизвестният Небойша Дошен тогава изкупува заводите за производство на сладката стока, притежавани от “Литекс Комерс".
Според анализи, отлежаващи в силовите структури, ако вземем само авантюрата “Петрол”, далаверата със захарните заводи и другите бизнес начинания, смело можем да кажем, че заради лошите кредитни експозиции и откровения банков грабеж, извършен от Гриша Ганчев, той е паричен колос в сравнение с Румен Гайтански-Вълка, с неговите 150 млн.лв., “дръпнати” от ББР.
Големият отсъстващ от днешния разказ, както обикновено, е държавата, в лицето най-вече на МВР, ДАНС, Националната агенция за приходи, Столична община, а защо не КПК и КОНПИ. Унищожаването на цял отрасъл от българската промишленост бива удобно проспивано повече от 20 години заради политически протекции от сараите, натиск, лобизъм и откровено рушветчийство по средните и ниски нива на административния и репресивен апарат. Ако институциите си бяха на мястото, може би днес нямаше да гледаме Гриша Ганчев, изтъпанен до Румен Радев в президентството, защото повече му прилича да играе карти с Румен Вълка на столичния бул. “Г. М. Димитров”, възмутиха се хората, помогнали да направим днешното разследване.
