ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Конфликтът в Близкия Изток има и още едно икономическо измерение. Районът на Персийския залив е един от най-големите производители на азотни торове в света, а през Ормузкия проток преминава между 1/4 и 1/3 от световната търговия със суровини за торове -амоняк и карбамид. Това изправя българските земеделски производители пред ново предизвикателство, цените на подхранващите субстанции да растат, реколтата да е оскъдна и да се наложи внос на зърнени култури.
„Цената на торовете расте главоломно”, казва Милен Коев, който е председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно”.
Той е започнал подготовката за подхранване на около 5000 декара в района на русенското село Тръстеник. В този момент производителите са изправени пред предизвикателството дали ще успеят да наторят пшеницата, ечемика и пролетните култури и на каква цена.
„Много е динамичен сезонът. Малко от производителите се запасяват за цялата кампания. Повечето сме подготвени за предстоящата кампания, но ще имаме още една след месец за подхранване на пшеницата. Голяма част от колегите не са си закупили тор предварително. Който не го е направил, сега ще я купи на много висока цена”, обяснява Милен Коев.
Това пък ще доведе до два негативни фактора.
„Себестойността много ще се качи. Подхранването е основна част от храненето на културите и ако не им дадем това, от което имат нужда, определено добивите ще са ниски”, казва Милен Коев.
А това би довело не просто до икономически загуби за земеделците, но и до трудно снабдяване на индустриалните производители на фуражи и храни, смятат от бранша.
„С тези проблеми с природните ресурси и производството, самите преработки се качват изключително много. Токът поскъпва, горивата”, казва Коев.
Ако българската продукция не достигне, ще се наложи внос вероятно от южноамериканския търговски съюз Меркосур, опасяват се земеделците.
„Европейските производители спазват строги мерки и стандарти. Няма как да сме сигурни каква продукция ще влезе. Това бяха нашите притеснения и при вноса от Украйна, както и в момента това споразумение с Меркосур. Тто първо натисна цената надолу, сега се оказа, че слънчогледът не е годен за консумация. Наистина трябва да бъдем много внимателни с това какво внасяме, от къде го внасяме и как го внасяме, защото се отразява все пак на нашата трапеза”, коментира Коев.
