Социолог: Разликата между ГЕРБ и БСП се увеличава! На изборите ще гласуват 60% от българите

Оптимистите в страната стават все по-малко, твърди Юлий Павлов

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Доста трайни са нагласите 3 месеца преди парламентарните избори, нагласите не са съществено променени спрямо тези, които бяха преди евроизборите. Това каза пред БНР социологът Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг.

Той каза, че в тяхното изследване са питали и за това доколко хората са повярвали, че кризата е реална. 2% са тези, които смятат, че кризата е засегнала цялата банкова система. Това не е висок процент, ясно е, че нещата са локализирани около една банка. Разположението на силите е подобно на това, което беше на европейските избори. Разликата е, че през октомври ще гласуват над 3,5 млн. души. Тоест около 60% от реално живeeщите в България избиратели. Този по-висок процент на гласуващите увеличи разликата между първите две партии (ГЕРБ и БСП - бел.ред.). Разликата не намалява, а се увеличава между първите две партии. Този процент желаещи да гласуват не е нито висок, нито нисък. На парламентарни избори гласуват около 60% от избирателите – между 3 и 4 млн. души. И сега не очаквам да бъде по-различно. Можеше да е по-различно ако политиците бяха направили глупостта да организират избори през лятото. Октомври е съвсем нормален сезон за избори, допълни Павлов.

Той посочи, че над ¾ от хората, които ще гласуват, вече са си решили и твърдо са избрали за кого ще гласуват, останалите също имат фаворит, само че в някои случи се колебаят. "Но много големи промени по време на кампанията няма да настъпят. Тенденцията за отлив от БСП ще се запази, тъй като независимо от доминиращите нагласи, че Станишев трябва да бъде сменен, между симпатизантите на БСП това не е така. Само 1/3 от симпатизантите смятат, че Станишев трябваше да подаде оставка. Така че нагласите на обществото и нагласите на симпатизантите на БСП са различни неща", уточни Павлов.

Той допълни, че през последните 3-4 месеца песимизмът още се е повишил, а броят на оптимистите намалява. Песимизмът е свързан с усещането за политическа криза, че цялата политическа класа, като че ли не може да изведе страната от тази морална криза, в която се намираме. Оттам и оценката за икономическата ситуация, която е доста ниска, въпреки че реалните данни показват друго, въпреки че знаем колко успешно бяха продадени емисията облигации на правителството. Оценката за българската икономическа ситуация е добра, а вътрешната оценка на хората е лоша, каза още Павлов.