В село Трънчовица с Гочо изнасяхме представления на улицата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Беше 18 март 1980 г. Късно вечерта, непознат глас, по телефона ми съобщи, че в София е починал Григор Вачков.
С него бяхме другарчета още от детските години. Родени сме през 1932 г. в католическото село Трънчовица от някогашната Никополска околия - той на 26 май, а аз няколко месеца по-късно - на 24 декември, Бъдни вечер. До завършване на прогимназията в родното ни село бяхме заедно в училище и другарчета след конете и и воловете на паша край река Осъм, където пък се къпехме до насита. Най-активни бяхме през летните вечери на улицата пред седянката около пейката на дядо Бънко Проданов, братовчед на Вачко Григоров Проданов, където проявявахме нашите артистични таланти. Наученото в училище прилагахме на улицата, въоръжени със сопи и обработени тояги вместо пушки и саби, за да видят възрастните какви герои сме. Нашето детско въображение ни пренасяше върху кораба “Радецки”, импровизиран с помоща на дъсчените канати от каруцата, а Гочо в образа на Ботев със своето голямо въображение и на висок глас издаваше заповеди като развяваше малката си лятна ризка с думите “Смърт или свобода”. На тази улица бе и родната къща на Гочо-Гришата. Друг път възпроизвеждахме мъченическата смърт на Васил Петлешков.
Спомняйки си за Гришата, връщайки се в Трънчовица, освен тези редове, за него говори скромният “Парк-музей Григор Вачков”, където фототабла отразяват театралните и филмовите му роли. Той си отиде от този свят, който той тъй силно обичаше, ненавършил 48 години.
През 1946 г. Гришата замина за Плевен, а аз - за Никопол, за да продължим своето образование. Но през ваканциите заедно с други младежи и студенти от различни градове, предоставяхме на хората в селото предварително подготвени пиеси. А през лятото на 1948 г. се включихме в местната средношколска бригада и на голямата площадка край река Осъм произведохме необходимите тухли за построяване на нова читалищна сграда. По-късно на фасадата и бе поставена мраморна плоча с надпис “Народно читалище “Григор Вачков” село Трънчовица”. Когато Гочо е в Театралната академия в столицата, той е вече Гриша. Промени се не само името му. Ролите му в театъра и киното го издигнаха на много високо професионално, а и житейско стъпало, а той остана естествен, земен и достоен като личност.
Никола Караджов, София
