ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По професия съм учител, спомням си с какъв мерак и амбиция започнах кариерата си. До септември на 1957 г. бях войник. Уволних се по-рано, защото получих заповед за назначение. Селото, в което отивах на работа, дотогава не го бях и чувал - Тросково. На 7 септември пътувах за Симитли и рано сутринта слязох на гарата. Един младеж ми показа пътя към селото. Ходихме повече от час. Като стигнахме, видях училището. Привечер дойдоха няколко от новоназначените учители. Те били на обиколка по махалите - такава беше структурата на селото. Махали на по няколко километра една от друга. На следващия ден проведохме първата сбирка и решихме - разделени на групи, да обиколим всички ученици и да ги осигурим за първия учебен ден, а те бяха повече от 140. На 15 септември всички бяха дошли.
Следващата учебна година за мен стана още по-трудна и отговорна - бях назначен за директор. С много труд и много работа успявахме не само да задържим учениците, но не допускахме и повтарящи. Преобразихме и училището, и двора. Направихме го приятно място за обучение и спортуване.
За учебната 1964/65 г. бях назначен за директор в с. Долно Осеново. Тук ги нямаше битовите трудности на Тросково, но селото беше българо-мохамеданско. Обучавахме и младежите от селото, и родителите. Работеше се и в събота. Шестдневна работна седмица. Нямаше никакъв държавен транспорт. Принудени бяхме по-късно да си купим мотори. И така се придвижвахме до Симитли.
В Долно Осеново родителите не допускаха децата им да продължават обучението си в Симитли и Благоевград. Това се промени с много труд и постоянство. С момичетата беше много трудно, почти невъзможно, но след няколко години първите опити бяха направени.
Работехме много, макар че възнагражденията бяха толкова малки, че ми е неудобно да ги споменавам. Но ми е много болно, че сега тези учители получават пенсии около 200 лв.
Йордан Костов
Още интересни четива вижте само на retro.bg!
