Знаех 7 думи на немски, но си живеехме царски с мадамите в Созопол
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Веднага признавам – бях „гларус” по времето на соца и си спомням с голям кеф за тези години. Ами какво искате - студент на 21 години, с атлетична фигура и великолепен плувец, защо да не вкуся и аз от благините на безотговорната младост, за която морето е до колене.
Всяко лято се цанех за спасител в Созопол. Парите – мизерни, ядене няма. Цял ден се пържехме с партньора ми Калчо от Мездра под един дрипав чадър на плажа. Ама пък си беше лайф, не е за разправяне! Едни чехкинки, немкинки, прелестни рускини – момичета като капки по бански пърхаха покрай нас със загадъчни усмивки. На всичкото отгоре и... сговорчиви. А ние с Калчо, нали сме си полиглоти – аз знаех 7 немски думи, той 3 на развален чешки, а двамата си въобразявахме, че плещим руски (пълни глупости!), ставаме разногледи от това дамско ревю на плажа. Тъй че не се маехме излишно, а си отживяхме като достойни български „гларуси” – така им викаха тогава на българанците - любовчии по морето. Всякакви ставаха „гларуси” – освен спасители, разни шофьори или момчета, цанили се за келнери от близките села, дето не могат да обелят и дума на майчиния си език, камо ли на чужд, хамали в хотелите и чистачи на басейни. Няма лошо – свят голям и всеки с късмета си. За да не плащаме квартира, с Калчо си бяхме опънали една избеляла войнишка палатка сред още десетки други на летовници над заливчето Коринята. Тогава там нямаше и следа от бетонен строеж – диво и красиво! Никой не ти иска пари, живей си живота и си свиркай. Само че по нужда – търсиш пристан в близката горичка, тогава не бяхме и чували за химически тоалетни.
Цялата история и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
