ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Завърших Народното смесено среднообразователно училище в Мездра – 12. клас, по петобалната система. Имам още 8 дипломи, които няма да описвам.
Тогава училището ми се казваше Народно основно училище „Тодор Балабанов", защото Балабанов го е построил заедно с читалището. По-късно му изхвърлиха бюста към втория етаж на училището и изчегъртаха буквите „Т. Б.“ заедно с барелефите. Училището бе кръстено на името на един партизанин. Сега отново е с барелефите.
Директор тогава ни бе Нино Алипиев (Алата по прякор). После се смениха много. Дилков го замервахме със снежни топки скришом, защото ходеше с наша съученичка, но той наби жестоко всичките, дори и тези, които не хвърляха снежни топки. Имаше и друг. Запомнил съм му прякора - Шмайзер. Един физик пък съм запомнил, че искаше почивка от събранието, когато станат неудобни въпросите към него. Нищо не се е случило, но това са мръсни номера.
Завуч (завеждащ учебната част) беше Седефка Христова, която накрая стана овчарка в село Долна Бешковица. Минахме със запорожеца с жена ми веднъж край нея. Нищо не беше останало от Човека-звяр, ако мога така да я охарактеризирам.
Едни идват, други си отиват и светът никога не се свършва. След като заляха с червена боя паметника на Георги Димитров пред задния вход на училището, остана само огромният пиедестал. Децата вече излизат от парадния (главния) вход в междучасието, купувайки си закуски. Ядат на поразия. Е, как да не затлъстяват повече и от депутатите, които пък ядат през антрактите на представлението си в кулоарите.
Веселин ДИМИТРОВ, Мездра
Още интересни четива, мнения и коментари вижте само на Retro.bg!
