Последвайте ни в Google News Showcase
Бяха години, в които информация за Запада получавахме единствено от списания като „Некерман” и „Бурда”, които малцина притежаваха.
Бяха пълни с всичко, дебели като тухла, която започва с прически и свършва с фитнес уреди и сауни. Те, заедно с филмите, записвани на видеокасети, бяха каналите за информация, чрез които достигаше до нас „гнилият капитализъм”.
Немското „Бурда” беше модната библия за всяка домакиня. Вътре имаше и страници с кройки на някои от показаните модели и всяка суетна домакиня кроеше по тях и шиеше или пък носеше платове на шивачка – някогашната дизайнерка. Тогава това беше много разпространена професия, тъй като в магазините имаше няколко грозни модела българска конфекция и дамите бяха принудени да си шият желаните дрехи. На проба се ходеше 2 или три пъти. Елитните шивачки в нашия град се брояха на пръсти и бяха затрупани с работа.
Помня, че за абитуриентския ми бал приятелка на майка ми ми донесе плат с ламе от Германия – десенът бе последен писък на модата. Естествено, отидохме при най-добрата шивачка Ванчето и тя ми уши прекрасна рокля.
В „Некерман” пък се информирахме за модата в бельото – никога не бяхме виждали толкова красиво, а когато дойде демокрацията и по магазините имаше всичко, вече бяхме стари да се гиздим.
Виолета Ханджийска, Варна
