Последвайте ни в Google News Showcase
Това е истинска сензация - колко време вече Бойко не беше се появявал в студиото на някоя телевизия, не дава интервюта , не се кара на журналистите, не се подиграва на опонентите си, не се хвали с постиженията си. А когато присъства в новините, той се държи сдържано, толерантно, мъдро, балансира като истински президент. „Новият“ Бойко! От негови близки сътрудници научих, че е решил дълго да не дава интервюта. Преди празниците чудото ни осени - той се появи за пръв път от толкова дълго време, но не за да отприщи познатата ни егоцентрична стихия, а кротко и благо да напомни за себе си пред Коледа. Сбърка името на държавния секретар Джон Кери с това на комика Джим Кери, но да не изискваме прекалено от него. Едно тривиално интервю. Но именно в това е сензацията. Борисов вече не търси скандала, не е яростен, публичните му изяви не предизвикват тръпки, смях или гняв, белязани са с знака на обикновеността. Защо той сам се отказва от най-силното си оръжие — медийната си харизматичност? Нима в него е настъпила някаква душевна промяна, някакво ново отношение към света и останалите хора? Ако не, защо тогава? Отговорът може да бъде само един – защото вече не му трябва. Той е победил. Сега е в нова роля - на обединител, на арбитър. Като сам изтъкна в интервюто си, в детството си той е бил „помирителя в махалата“. Макар че, както не пропусна да напомни , се е биел най-добре от всички. Тази му роля съответства на сложната му задача да удържи сложната управленска коалиция, която успя да сглоби. Ако управляваше така архаично, както бяхме свикнали, това ще предизвика центробежни вълни в коалицията, преливаща от суетни, амбициозни и неопитни до инфантилност политици. Картината в парламента е коренно различна от всичко познато до сега. Герберите са най-спокойни, натрупали опит и знания. Реформаторите се задъхват от алчност да завземат повече власт. БСП кротува и ближе рани. АБВ се пъчат пред камерите, да не изпуснат някоя снимка. Патриотите се карат като в цигански катун. ДПС чакат времето си. В тази обстановка Борисов не бърза да взема позиция, оставя да се разгорят споровете и скандалите и когато настъпи пълна безизходица, той се намесва решително. В този смисъл неговата пасивност не е отказ от власт, а придобиване на нова власт - чрез баланс, консенсус и поемане на отговорност в решителния момент. Истина е, че засега неговите намеси по-често са отказ от реформаторските намерения. Познато ни е и от миналото управление, жертва се прогреса за сметка на популярността.
В много отношения това поведение на „новия“ Борисов съвпада с представите ни как трябва да се държи един президент дори при сегашните ограничения от конституцията. Въпреки че отрече да има намерение да се кандидатира след две години за единствения пост в държавата, който още не е заемал, може да се допусне, че той репетира и подготвя избирателите за момента, в който ще обяви, че върховният дълг го зове. Декларациите, че няма такива планове са предназначени да успокоят ревнивите коалиционни партньори. Това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че той е постигнал тайно една от основните си договорки с ДПС - да го подкрепи за президентските избори.
Ще издържи ли Борисов докрай на тази толкова неочаквана за него роля? Той и досега се изпуска да се намесва рязко, диктаторски в актуалните проблеми на коалицията. Дава воля и на грубостта, обидата към политическите противници. Но като цяло засега се справя много, много добре.
Напълно несполучлив е обаче опитът му в международните отношения на България да прилага наученото от общуването му с Тодор Живков като негов телохранител. По бай ганьовски фамилиарен с чуждите лидери, мечешки прегръдки, потупване по раменете, опити за целувки по брежневски, намеци колко сме верни и готови на всичко, което ни се поиска. Само че нито Бойко е Живков, нито Юнкер е Брежнев, нито Меркел - Хонекер.
В нова роля е и Сергей Станишев. Той вече не е лидер на БСП и не е в българския Парламент. Сега той е европейски политик, председател на ПЕС с перспектива догодина да бъде преизбран на този най-висок пост, заеман от българин в новата ни история. Той излиза от калъпа на партиен лидер и влиза в този на европейски лидер. В този смисъл Станишев се идентифицира със социалистическата идея не толкова в тясно партиен контекст, колкото в контекста на европейската политика.
Както подобава на тази нова роля, Станишев също изчезна за известно време от територията на българските медии. Изчезна самият той, но не и името му. Той има в България своите врагове, включително и в БСП, където живковистки и свързани с Първанов кръгове правят всичко възможно да попречат за преизбирането му начело на ПЕС, като го забъркват в местни български интриги. Станишев е почти сатанизиран, както е ставало и с други наши политици, когато слязат от политическата сцена.
В какъв образ ще се появи „новият“ Станишев? Какво ще се промени и какво ще се запази от познатото ни поведение във вътрешните ни битки? Загатна част от отговора в коледното си обръщение към членовете на БСП, в което им се извини за допуснатите грешки. И даде заявка, че няма да се отчуждава от партията, чиито лидер бе в продължение на 13 години.
Няма съмнение, че Станишев ще застане пред нас в образа на европейски политик, който контактува на най-високо равнище в евроинституциите. Политик, който „помага“ на страната отвън, но не забравя БСП и социалните й въжделения. Това предполага спокоен, авторитетен тон, позитивен и толерантен. Дано да не е и скучен, привнесен отвън. Това, с което сме запомнили Сергей Станишев от последните му изборни битки и от периода на кабинета „Орешарски“ е на един полемичен политик, често язвителен и непримирим към своите опоненти. На някои от неговите привърженици това може би допадаше, но Сергей губеше, когато се опитваше да победи Борисов на неговото собствено поле - нападателен и надменен, с простонароден речник. На него не му отива тази роля. Неговият произход, образование и характер извикват по-скоро представата за модерен, образован политик, който е „над нещата.“
Станишев не е безгрешен политик. Достатъчно големи, дори непростими грешки направи с кабинета „Орешарски“. Но аз бях много изненадан, когато го гледах на конгреса на ПЕС в Брюксел, където той бе избран за председател. Много ме впечатли, че там се отнасяха към него с много голямо уважение. А и той се чувстваше там в свои води — ведър, усмихнат, контактен. Това бе неговата среда .Разговарях по този въпрос с някои от моите колеги. Ето някои мнения: „Това не е друга личност, друг характер, друг образ. Аз не вярвам той да играе една роля, когато е в Европа и друга, когато е в България. Ние сме различни. Точно това е проблемът.“ “Ако видите назад в годините нито един интелигентен политик не е имал траен успех у нас. И в дясното - Иван Костов, и в центъра-Сакскобургготски, и в ляво - Сергей Станишев - имат почти идентични политически случки.“
Сигурното е, че ние ще очакваме при първите медийни изяви на „новия“ Станишев поне три неща. Първото е, че той няма да полемизира с Бойко Борисов, поне не както досега, което не означава, че ще игнорира българската политика. Още повече, че има срещу себе си и един „нов“ Борисов. Второто е, че поне публично той няма да се намесва във вътрешнопартийните проблеми на БСП. Вероятно и за АБВ той ще заеме позиция, че тя участва в едно дясно правителство и това не се приема от правилниците на ПЕС и Социнтерна. И третото, най-чаканото, от дистанцията на времето Станишев трябва да каже най-после някои важни тайни за управлението на кабинета „Орешарски“, сдържани досега, може би от етични коалиционни съображения.
В очакване на тези чудеса, ние очакваме медийните прояви на нашите най-важни политически фигури, като част от зимните празници, ние и в забавите си не можем без политика.
