ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Военните позиции на Русия в Украйна са много уязвими, тя ги извоюва с огромни усилия, които са несъпоставими с постигнатите политически успехи. Стратегическият бастион Крим е пригоден за отбраната, но той е застрашен от възможна изолация. Позициите на украинските сепаратисти и техните руски привърженици представляват голяма издатина, която може да бъде защитена само с големи военни сили, изискващи и огромни средства.
Това изобщо не помага на Москва за по-важната цел по защита на нейните граници. В тази връзка възниква въпросът ще продължи ли Русия военните действия, за да защити своите интереси в Украйна. В търсенето на отговор на този въпрос "Стратфор" анализира 6 варианта на военните действия, до които може да прибегне Русия, за да потърси решения на своите проблеми по сигурността в Украйна – от малки обезпокояващи действия до завладяването на Източна Украйна до река Днепър (реката дели Украйна на две части – ред.).
При разглеждането на тези сценарии като отправна точка ние взехме предположението, че единственият противник (на Русия) ще бъде украинската войска. Най-често се обсъжда вариантът с придвижването на Русия покрай южното крайбрежие на Украйна, за да се съедини Крим с позициите на сепаратистите, които са в източната част. Ние предполагаме, че планирането на военната операция предвижда създаването на достатъчно широк фронт, за да има достъп до главния водоснабдителен източник на Крим, какъвто е река Днепър. Предполагаме също, че се предвижда отбранителната линия да бъде максимално съсредоточена върху Днепър, защото това е единствената особеност на релефа, пригодена за отбрана.
Русия ще трябва да се придвижи с над 400 км навътре върху площ от 46 620 квадратни километра, а също да подчини население от 2 милиона души. За завладяването на такава територия и потушаването на украинската съпротива ще е необходима групировка от 24 000-36 000 военнослужещи и време от 6 до 14 дни. При това руският щаб ще трябва да отчита риска от помощ на НАТО за Киев. Ако това се случи, на Русия ще й трябва групировка до 40 000-55 000 души, за да задържи тази територия.
Планиращите органи ще трябва да вземат предвид и възможно партизанска съпротива на местното население. При този сценарий, ако населението се държи сговорчиво и податливо, ще е необходимо противопартизанска групировка от едва 4 200 военни. Но ако партизанското движение придобие максимален размах, тази групировка ще трябва да бъде увеличена до 42 000 военни. Разгледан бе и още един, сходен сценарий – завладяването на цялото южно крайбрежие на Украйна, съответно съединяването на Крим и Русия с нейните войски в самопровъзгласилия се молдовски регион Приднестровие.
Логиката на действията тук е Киев да бъде отрязан от Черно море, а всички интереси на Русия в региона ще се съберат под формата на една плътна арка. Русия обаче ще трябва да удвои силите и средствата си в сравнение с първия вариант. Ще е необходима настъпателна групировка от 40 000-60 000 военнослужещи, която ще трябва да преодолее почти 645 километра и за 23-28 дни да завладее територия от 103 600 квадратни километра. За отбраната й ще е потребна групировка от 80 000-112 000 души.
Към това следва да се добави и провеждането на сложна и опасна операция по форсирането на голяма река. Нещо повече, населението на този региона е 6 млн. души и за неговия контрол ще е необходимо противопартизански контингент от 13 000-120 000 военни. Сериозният недостатък за Русия при двата първи сценария е, че нейните позиции ще бъдат крайно уязвими. Те ще бъдат разтеглени върху голяма и предимно равнинна местност, при това ще бъдат прекъснати от река. Удържането на такива позиции при решително настъпление на една съвременна армия ще бъде трудно, че и невъзможно.
Пътищата за снабдяване ще бъдат много силно разтеглени, а при втория вариант снабдяването ще трябва да се извърши и през голяма река. Третият вариант е Русия да завладее цялата Източна Украйна чак до Днепър и създаването на отбранителна линия по левия й бряг. От военна гледна точка този вариант е най-логичен за отбрана на една завладяна територия. На много места Днепър е много широка, тя има малко места за прехвърляне и е още по-неудобна за операции по форсиране. Така отбраната може да бъде съсредоточена върху няколко тесни участъка.
Това е най-разумният сценарий за Русия, ако тя реши да предприеме военни действия и да заеме стабилни отбранителни рубежи. Но при този сценарий ще бъдат необходими огромни сили и средства. За завладяването на такава голяма територия от площ примерно 222 740 квадратни километра и за пречупване на противника ще е необходима от 91 000 до 135-хилядна войска, а настъплението ще се извърши на дълбочина от 402 километра. На територията живеят 13 млн. души и за провеждането на операции срещу партизанската съпротива може да се наложи допълнителен контингент от 28 000 до 260 000 военнослужещи.
Русия разполага с 280-хилядни сухопътни сили и тя ще трябва да ги задейства в пълна степен при активна партизанска съпротива на територията на Украйна. За провеждането на такава операция ще са необходими едва 11-14 дни, макар че те ще бъде извършена на голяма територия, защото Русия ще може да настъпва едновременно по няколко направления.
В същото време такава операция ще изисква огромни мобилизационни усилия и задействането на голяма армейска групировки, а това означава, че плановете на Москва ще станат предварително известни на САЩ и Европа. Ние проучихме още два варианта, които са разновидности на вече разгледаните. Единият от тях е Русия да завладее само южната половина на Източна Украйна, задействайки при това значително по-малко сили и средства. В този случай десният фланг на руснаците ще се окаже незащитен и те ще бъдат лишени от защитата на Днепър. Другият сценарий е незначителното разширяване на сепаратистките територии на север с цялостното завладяване на Донецка и Луганска области, за да придобият те по-голяма самодостатъчност.
Такива операции може да се осъществят, но като цяло те няма да доведат до кой знай какъв резултат. Последният разгледан от нас сценарий е най-ограничен по мащабите си. При него Русия би извършила внезапни нападения по цялата дължина на границата си с Украйна в опит да застрашава различни ключови обекти в района и максимално да разпъва бойната мощ на Украйна. От гледна точка на хвърлените от Русия усилия това ще бъде ефективно и икономично.
Тя ще постигне някои политически и военни цели, макар е неголеми – може да доведе до изтеглянето на украинските войски от сегашната линия на съприкосновение или пък да засили чувството на тревога сред украинските власти, защото украинците ще живеят с убедеността, че Русия ще предприеме мащабно нахлуване, ако Киев не приеме условията й. Всички разгледани сценарии доведоха до еднозначни и логични изводи.
Технически руската армия може да осъществи всеки от разгледаните варианти, но всички те имат сериозни недостатъци. Нито от тях не гарантира постигането на военните и политическите цели чрез разумни сили и средства. Този извод не изключва тяхното осъществяване от руските военни, но той говори също, че при оценката на своите бъдещи действия те ще трябва да извършат по-мащабен анализ на разходите и ползите. Никакво теоретично моделиране не може да предскаже изхода от една война, но то дава представа на ръководителите какви действия да предприемат и дали изобщо си струват да бъдат предприемани.
В рамките на своята аналитична методика агенция "Стратфор" извършва периодично военно имитационно моделиране. В предлаганата серия от статии се анализират сценариите, при които руските и западните сили могат да влязат в пряк сблъсък в Украйна. Тази серия от статии е резултат от подробен анализ на военните възможности на Русия и НАТО. Надяваме се благодарение на тази серия от статии читателят по-добре да разбере разположението на силите и вариантите на действия в украинския конфликт.
