ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Спортистите участници в Зимните олимпийски игри в Сочи правят всичко възможно, за да не настинат или да се разболеят от грип. За да се предпазят от вирусни или бактериални инфекции, едни носят предпазни маски на лицето, други не се здрависват с никого. Поне един метър отстояние от журналистите, здрависване по никакъв повод, това са две от нещата, които всеки уважаващ труда си спортист спазва в Сочи. Почти всички атлети спазват тези неписани правила по време на пресконференции, в т.нар. „Mixed zone”, където след всеки старт журналистите имат възможност да разговарят със финиширалите състезатели. „ Всички спортисти, които заминават за Сочи малко или много се страхуват да не се разболеят”, казва Кевин Крокет, треньор на корейското чудо в бързото пързаляне с кънки на дълга писта – Санг Хуа-Лий. „ Колкото повече времето напредва и се доближаваме до състезателните дни, толкова по-внимателни стават спортистите. Една бактерия или вирус и всичките ти усилия, както и 4 годишната подготовка, отиват на вятъра.” Топ спортът или спортът за високи постижения е живот на границата между здравословното и нездравословното. Който навлиза върхова спортна форма е доста по-уязвим към различните щамове грип от „обикновените” хора. Предимно затворени пространства, като това в самолети, ресторанти, магазини, но и прес зали са рисови. Няколко дни в леглото могат да се окажат фатални. Стефан Хроотхаус, един от холандските топ кънкобегачи, наистина знае за какво иде реч и споделя своя опит. Преди да потегли към руската черноморска перла Сочи, той държи сина си далеч от детската градина, която е инкубатор на вируси, бактериални инфекции и настинки. Холандецът е научил урока си от преди 4 години. Както сега преди Сочи, така и преди игрите във Ванкувър, той бе сочен за един от потенциалните олимпийски шампиони на дистанцията от 1000 метра в кънки бягането. Но какво се случва тогава: „ В самолета се чудех, как всички могат да се разхождат по фланелки с къс ръкав, като е толкова студено. Питах се не им ли е студено, защото на мен наистина ми беше ужасно студено. Бях се навлякъл като за полярна разходка.” След пристигането на холандската делегация във Ванкувър се оказва, че Хроотхаус е с температура около 40 градуса. Благодарение на лечение с антибиотици, той отново е на крака и се класира четвърти в коронната си дисциплина. Не лош резултат, но в неговите очи Олимпийските игри тогава са пълен провал. Примери подобни на по-горе описания в историята на спорта има много. Това кара спортистите днес да бъдат нащрек и да търсят всякакви възможности за превенция. Трикратният олимпийски шампион по плуване – австралиецът Грант Хакет, преди важни състезания, планира своите полети винаги в различно време от това, в което пътуват останалите състезатели. Той пристига на мястото на проявата винаги по-рано, носи специални ръкавици, маска на лицето и се аклиматизира по-добре от останалите. Докторът на отбора на Великобритания по време на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година, Иън МакКърди, стигнал толкова далеч, че препоръчал на всички британски спортисти да не се здрависват с никого, за да намалят риска от разболяване до минимум. „Всичко зависи от хигиената на ръцете”, е неговото заключение.
