ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Само ако човек прекали с гледане на романтични комедии, съчетани с тежко пиене на шльокавица от личните тайни резерви на цар Киро, вероятно е в състояние да схване всички мисловни, емоционални и психоаналитични дебри на представителите на Реформаторския блок. Много преди ГЕРБ да ги финтират, шутират и бламират с поправките в Закона за съдебната власт, психодясното се намираше в такова състояние, че най-големите световни експерти по психиатрия биха станали академици, ако ги опишат и проучат детайлно.
Но в този текст няма да се спираме на емоционалните гърчове около съдебната реформа или по-скоро около жалките остатъци от това, което е останало от нея. Друга новина привлече вниманието на вашия скромен хроникьор на епохата на хаоса - депутати от РБ предлагат на 1 май да се чества и годишнина от Априлското въстание. Няколко ръбати парламентаристи са внесли точно такива поправки в Кодекса на труда. Според тях, така празника щял да стане двоен и народът да бъде два пъти ощастливен, а след това да благодари на властта със сълзи на очи.
Стоях над новината, медитирах над тайния й смисъл, цъках с език известно време, но така и не разбрах защо реформаторите от последния ден са избрали точно първи май. То въстанието си е наречено Априлско, пък изведнъж да се празнува през май. Да не би пък, казах си удивено, тия да са попили от опита на болшевиките, които наричаха революцията си Октомврийска, а пък я празнуваха на 7 ноември и продължават да я празнуват. Да, наясно съм с гърчовете на календара, с промените и така нататък, но нека да не постъпваме лекомислено, а да възприемем поправката като точно това, което тя е - а, именно, начин датата 1 май да бъде финтирана като реформатор в кабинета на ГЕРБ.
Първи май е коварен празник за душата на един евроатлантик. От една страна, това е толкова презрян пролетарски ден, такъв социализъм лъха от него, но пък от друга, началото тръгва от САЩ, а пък знае ли ги правоверният реформатор какви ли либерални ветрове ги вее сегашната администрация във Вашингтон, да не вземат да спрат грантовете, че това ще предизвика чудовищна криза в десния граждански сектор. И заради това - давай да го замъгляваме, както си можем. Денят на труда и Априлското въстание ще ги съчетаваме. И защо така? Ами, защото имало друг двоен празник - 9 май - Ден на победата и Ден на Европа. Разбира се, има една малка разлика - Денят на Европа нямаше да е възможен без онази велика победа над нацизма, най-малкото защото Европа в този й вид нямаше да съществува. Знам, че сега са други времена. Сега трябва да се говори, че е почти трагедия, че Хитлер не е разгромил гадните путинисти, но, така или иначе, ЕС щеше да е нещо от алтернативна реалност, ако не беше пролятата кръв на тия коварни руснаци.
Но да не се отклоняваме от темата. С какво им пречи на реформаторите 1 май? Че той е обявен за официален празник още през 1939 година. Вярно е, тогавашната власт го прави от отчаяние, за да спре огромните и неразрешени комунистически шествия. Този празник е ляв, но е интернационален и има по-дълга традиция от всички реформатори, събрани накуп.
Тогава обаче загрях. Ами, че Реформаторският блок е приютил всички партии, които оставиха много хора без работа, тоест без труд. Тяхната кошмарна приватизация и до днес се споменава като проклятие в огромни части от страната. Ето защо ги дразни 1 май. Събирането на трудови хора ги ужасява, защото им напомня за техните собствени престъпление, за тяхната огромна вина пред тази държава. Да, разбрах ги. Колкото и да промиваш мозъка на един народ с пропаганда, НПО-та, интелектуалци, които говорят, все едно не са изтрезнявали от 1989-ата година, докато този народ от време на време се сеща за миналото, винаги може да се организира и да потърси сметка. Това е кошмарният сън на реформаторите. Защото под имиджа на небесните се крие реалното озъбено лице на експлоататорите, крадците, мошениците на криминалния преход. Те са тези, които пускат отровните идеологически послания от бунището, че хората на труда не заслужават да имат права, че работодателите са богове, а работниците някаква измет. Заради това презират този ден и се опитват да го овъртолят в своите собствени мрачни фантазии, че да изтръгнат завинаги социалното мислене в България. Нашите лумпен-богаташи са толкова нискочели, че са готови да се опитат да олигавят всеки празник, който ги плаши, а очевидно с 1 май е така.
Тази атака на реформаторите по странен начин съвпадна и с нещо друго, което видях. Един сайт, който бих определил като ходеща психиатрия, нарече Митко Палаузов "терорист". Става въпрос за едно момче на 13 години. То може да е терорист в съзнанията само на толкова озверели хора, които по нищо не се различават от фашистките чудовища от миналото. Тече цяла атака срещу всичко смислено, светло, истинско и почтено, което историята може да ни предложи. Дори един чужденец - англичанинът Джонатан Тейлър, написа песен за Митко Палаузов, но българските неозверове, които пръскат отровни слюнки, не могат да простят на историята. Защото тя не се е развила по начина, по който те я искат да бъде. Защото онази власт, предишната, преди 1944 година, е малоумна, терористична, престъпна и чудовищна. Тя убива деца. Всеки, който нарича Митко Палаузов терорист, всъщност подписва индулгенция на българския фашизъм. Както и всеки, който си мисли, че Денят на труда може да бъде изместен от друго честване. Знам, че ако зависеше от реформаторите, нито труд, нито трудещи се щеше да има, защото ще трябва да им се плащат болшевишки екстри като заплати и осигуровки, но трябва да се радваме, че те са така озлобени. Със сигурност чуват в далечината нещо, което ги плаши.
