Последвайте ни в Google News Showcase
Противно на завета, оставен ни от Тодор Живков, да се снишаваме, докато попремине бурята ( перестройката), реших да поизчакам докато студентската буря набере сила, за да видя, дали, кога и как ще се изявят същинските субекти на властта, срещу които младежите протестират. Тези субекти обаче толкова са се снишили като верни последователи на своя бивш вожд, че направо пълзят нейде под прага на публичността.
Обикновено, дори от средите на самата БСП, гълчат с приятелски огън Орешарски заради прекалената му мълчаливост. Този път обаче си размениха ролите- Орешарски промълви нещо като готовност за диалог с протестиращите студенти, докато партийните ментори на безпартийния ни премиер никакви ги няма.
Когато някой, толкова важен за държавата, която управлява чрез излъченото по неговата воля правителство, като Станишев или Местан, мълчи като риба цяла седмица по най-бурния политически проблем, бременен с разрастване на кризата, долавяме вмирисване на държавата откъм главата.
Мирише на страх, предизвикал неделната агресия срещу студентите в Софийския университет.
Междувременно партийните ръководства се опитват да приложат още веднъж тактиката на презрителното пренебрегване на проблема, който се надяват да отмре от само себе си. Този номер го приложиха на гражданските протести с войната си на изтощение срещу демонстрантите в София, оставени да си викат колкото си искат на принципа: вие си крещете, ние пък няма да ви чуваме- ха, да ви видим докога ще ви стигне ентусиазмът в пек и студ, докато ние си седим в климатизираните кабинети.
Триумфът на тази тактика, нейният петолъчен връх, беше топката, която им подаде уж големият им враг Борисов, за да му вкарат очаквания гол. С появата си на протеста край парламента на 4 септември той им даде най-после толкова желаното от тях доказателство за тяхната любима интригантска теза, че протестите са в негова угода и под негово ръководство дори.
Самият Станишев тържествуващо обяви тогава началото на края на гражданското публично негодувание след този вододел, знаейки отлично, че голяма част от протестриращите действително не желаят да бъдат употребявани от Борисов по никакъв начин ( именно поради това им го навираше в очите като техен ментор). Ключовото обвинение на Станишев, чието ехо кънти и днес от рупорите на проправителствената пропаганда, е, че в началото може и да е било справедливо да се протестира, но постепенно протестът се политизирал и опорочил: разделяй и се смей!
Само че май все по-малко им е до смях- грейналата напоследък усмивка на Орешарски също се оказва кратка комета.
Вместо да затихва, протестната студентска енергия се разраства и мълчанието на главните субекти на властта в лицето на Станишев и Местан вече не излъчва обичайната надменност. Защото нямат полезен ход и това е видно- ако заклеймят протестите, ще ги радикализират още повече, а да ги одобрят би означавало да мажат въжето, на което ще ги „обесят” собствените им партии.
Пазят „радиомълчание”, както се казва на военен език по отношение на опитите да бъде заблуден противникът. Разчитат обаче на пропагандата да им свърши работата и не се гнусят това да бъде ГПУ ( Главното пропагандно управление), медийната машина на същия онзи Пеевски, който им подпали червеното килимче като символ на управленската им наглост.
Впрочем, една държавна медия не само не изостава в пропагандната война срещу противниците на властта, а направо се е превърнала в пътеводна петолъчка, в национално ефирна бухалка на управляващите.
По този повод мнозина питат: редно ли е държавният радиомикрофон да бъде окупиран безцеремонно от моноспектакъла на екстремисти, пледиращи час по скоро България да се сдобие с крайна левица ( понеже нашенската, която ни управлява през по-голямата част от демократичното ни лутане им се вижда недостойна да запълни нишата на левичарството).И да не се чудят, ако утре демонстранти се появят под прозорците на размахващия тази бухалка, който явно има протекцията да се държи така, сякаш БНР му е бащиния.
Значи окупацията на държавно платения радиоефир от журналист на държавна заплата с данъците на гражданите е в реда на нещата, докато окупацията на автономните от държавата университети била противозаконна?
Ако не се криеше като партизанин, на когото Сталин още не му е заповядал да хване гората, Станишев трябваше вече да е отговорил на въпроса каква е разликата между политизирането на гражданските протести от 4 септември с появата на Борисов и сегашното политизиране с червено-кафявата атака срещу протестиращите студенти в Софийския университет миналата неделя, предвождана от червения депутат Борис Цветков и един съветник на червен депутат.
Мълчанието по този въпрос издава признание за политизирането на контрапротестите, за което малцина са се съмнявали, но вече няма как да бъде отречено.
Самият депутат Цветков и подрастващият червен политик под негово командване може би могат да се „оправдаят” с идеологичeския си плам срещу окупацията ( не и на Уолстрийт, разбира се- нея аплодират със сигурност). В този смисъл те могат да бъдат заподозрени в нещо като „безкористност”- в агресивност от сърце. Но няма как същото да се отнася до доведените за целта на агресията и разминалата се на косъм физическа разправа мутри и медии.
Няма как да повярваме, че станахме свидетели на безплатно упражнение, на обикновен неделен фитнес на едни ученолюбиви студенти по юмручно право- толкова по въпроса за подозренията, че протестите били платени, докато контрите, сипещи подобни обобщаващи обвинения, са безсребърници.
Всеки път, когато столетницата напусне от яд сбръчканата си кожа, това я разголва в истинския й вид. Под благовидното покривало на своята недоказана мъдрост тя крие озъбената си същност на готова на агресия и другарска бойна дружба с кафявите си колеги по манталитет.
Само това да е резултатът от студентският протест, който принуди столетницата да изневери на хитруването и задръжките си на пилона на прехода, за направи поредния си грозен стриптийз, младежите трябва да бъдат поздравени за изобличителния успех на своето начинание- незасимо дали това е била идеята им или не.
Анализът е публикуван в ivo.bg
