СТРЯСКАЩИ ДАННИ: Диабетиците в България достигнаха огромен брой, голяма част са с бъбречни увреждания
Последвайте ни в Google News Showcase
Повече от 500 000 души страдат от диабет у нас. Проблемът е, че през последните 10 години броят им се е увеличил драстично – двойно повече са, съобщава „Монитор“. Причината за това основно са стресът и начинът на живот с прием на много калории и обездвижване. При 40% от пациентите със захарен диабет са засегнати и бъбреците. Това значи, че при над 200 хиляди души високата кръвна захар е увредила и бъбреците. Половината от пациентите на хемодиализа са със захарен диабет.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Основната задача на бъбреците е да филтрират отпадните продукти от кръвта, отделяйки ги с урината. Когато те са увредени, не успяват да изпълнят тази функция.
Диабетната нефропатия представлява увреждане на бъбречната функция, развива се бавно, в продължение на години и често протича безсимптомно. „Много от диабетиците не се изследват и не знаят, че са засегнати бъбреците им. Затова е важно да се правят профилактични прегледи. Затова имаме ежегодни кампании за безплатни консултации за диабетна нефропатия, за да информираме обществото за този сериозен проблем“, обясни за изданието проф. Атанас Кундурджиев - началник на Клиниката по нефрология на УБАЛ „Иван Рилски“. Той е и един от най-добрите специалисти у нас в лечението на т.нар. кардио-ренален синдром (лечение на сърдечна недостатъчност в условията на бъбречна недостатъчност), както и на бъбречни усложнения, получени вследствие на диабет.
Профилактиката не трябва да се подценява, защото диабетът, макар да засяга предимно бъбреците, периферната нервна система и очите, повлиява и сърцето и мозъка, и то тежко. Препоръчително е ежегодно профилактично да се изследва кръвната захар. „Понякога минават години, преди да се постави диагнозата, а през това време вече има увреждане на органи и системи, в частност на бъбреците“ , предупреди проф. Кундурджиев.
По-честото и по-обилно уриниране, безпричинното отслабване и загуба на тегло, сухота в устата, чувство на жажда са симптоми, които подсказват появата на диабета. Фамилно обременените, хората с наднормено тегло, пациентите с артериална хипертония са сред рисковите групи за диабет и трябва да следят количеството на белтък в урината. При това изследване наличието на белтък - албумин в урината, показва, че са засегнати бъбреците и ендотела и всички съдове. Това е т.нар. микроалбуминурия. „Засягането на съдовия ендотел показва една склонност към тромбозиране, образуване на плаки и оттам сърдечносъдови инциденти, които са застрашаващи живота на човека“, обясни още проф. Кундурджиев. Той подчерта, че при диабетната нефропатия е много важно да се проследяват функцията на бъбреците и стойностите на белтъка в урината. По този начин може да се наблюдава бъбречната функция и по медикаментозен начин да се забави прогресията на бъбречното увреждане.
80% от диабетиците, които имат бъбречно засягане не достигат до диализа или трансплантация, защото умират преди това от сърдечносъдови заболявания“ обясни още нефрологът. Именно заради това е важно на всеки диабетик да бъде определен сърдечносъдовият риск и да се започне лечение със съвременни медикаменти, които намаляват и този риск, а не само кръвната захар. Трябва да се обърне внимание на всички придружаващи заболявания и внимателно да се прецизират медикаментите, така че да не увреждат други органи и системи. Например често пациенти с артрозни проблеми употребяват медикаменти, които увреждат бъбреците, това са т.нар. нестероидни противовъзпалителни средства.
Диабетиците е важно да разберат, че заболяването им поне засега е болест за цял живот. Болест, която трябва да се контролира заедно с лекуващия лекар. „Със съвременни средства на лечение на диабета много от нашите пациенти си водят съвсем нормален начин на живот. Достига се добра компенсация на диабета, рисковите фактори се компенсират добре. С медикаменти в голяма степен се намалява прогресията на уврежданията“, обясни още специалистът. Диабетната нефропатия също остава до края на живота, но може с медикаменти и добро лечение да се постигне ремисия и показателите да се нормализират. Пациентът трябва да знае, че това не трябва да спира лечението и проследяването на състоянието. Например ако има т. нар. микроалбуминурия и с медикаменти намали до нормални стойностите на този показател, това не значи, че той е излекуван и трябва да прекрати лечението. Напротив, трябва да продължи лечението и контролът.
