Последвайте ни в Google News Showcase
Защо заедно с Деня на Европа трябва да празнуваме и Деня на Победата?
Най-простият отговор е - защото без Ден на Победата нямаше да има Ден на Европа.
Знаем, че историята се пише от победителите и по-късно се променя от силните на деня, но който не помни миналото, няма настояще, няма да има и бъдеще.
Лицемерието на Запада стигна дотам да “забрави” нечовешките престъпления на Третия райх, породени от манията на чистата кръв. Не е тайна, че редица неприятелски настроени към Русия страни дълги години напразно се борят да пренапишат историческите събития и да подменят историческата истина за ВСВ, превърнала се във Велика Отечествена война за СССР.
Каквото и да е мнението ни към сегашните политически лидери на Русия, не бива да забравяме подвига на руския народ, дал 27 милиона жертви в борбата с нацистка Германия, поне защото все още има живи свидетели на онова време и на почти тригодишната окупация на Ленинград, довела до гладна смърт близо 1 милион мирни жители.
Каква Европа имаме в момента, че да празнуваме?
• Ислямизирана насилствено Европа, в която имигранти колят учители, свещеници и журналисти, и изнасилват по централни площади момичета и жени.
• Европа, която посяга на традиционното и благословено от Бог семейство от мъж и жена, налагайки силово Истанбулска конвенция, гейбракове и осиновяване на деца от гейдвойки.
• Европа, която въоръжава, а не призовава за мир в Украйна.
• Европа, която говори за геноцид в Украйна, а извършва такъв над собствените си европейски граждани, като въвежда самоубийствени санкции срещу Русия, забранявайки вноса на газ и нефт.
• Европа, която притиска съюзниците си да се откажат от историята, езика и героите си за сметка на страни, които кандидастват за членове на Съюза.
• Извратена Европа, която забранява на родителите да се нарекат майка и баща и да кръщават децата си, оставяйки ги, като пораснат те сами да изберат момче или момиче искат да бъдат.
• Европа, която “грижейки” се за здравето на своите граждани, ги задължава силово да приемат експериментални течности с недоказани странични ефекти.
Това не е Европа за която мечтаехме през 1989, за която гладувахме през 90-те и за която след 33 години все още оставаме излъгани.