Големият български литературовед сътворил зад решетките труд за фолклора
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Явлението „Досиета“, което все още продължава да играе противоречивата си роля в българското
общество и политика, не е от вчера. Още преди 9 септември 1944 г., т.е. „по фашистко време”, те са
съпровождали зад кулисите известни българи. Човек с две досиета е и бележитият български
литературен историк, фолклорист и етнограф академик Михаил Арнаудов, известен и в чужбина със
забележителни научни публикации, монографии и книги. Той е доктор хонорис кауза на германските университети в Хайделберг и Мюнстер. „Ученик съм на Гьоте, ако не беше Гьоте, не бих бил „аз“, казвал българският литератор.
Академикът е автор на повече от 50 ценни творби и задълбочени научни изследвания, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Той е изключително компетентен познавач на творчеството на класиците на българската литература Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други. По време на своя 99-годишен житейски и професионален път Михаил
Арнаудов е поддържал лични връзки и приятелства с мнозина от тези колоси на българската литература. Участвал е и в литературни спорове за художествената стойност на едно или друго произведение на свои съвременници.
Сред необикновените истории на неговия дълъг и смислен живот е и осъждането му от Народния съд през 1945 г. на доживотен затвор само защото от юни до септември през 1944 г. е бил министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. Близки на семейството на академика са споменавали, че той е приел поканата за този пост под силния натиск на съпругата си. След Деветосептемврийския преврат на учения са му отнети академичните длъжности в Софийския
университет и в БАН, забранено му е да публикува трудовете си и е арестуван. Премиерът Багрянов и повечето министри са екзекутирани, но на академика му се разминало, защото не се намерили
доказателства за фашистка дейност. Това било ясно и от подробното досие, което фашистката власт
надлежно събирала и съхранявала за неговото ежедневие, връзки и контакти. Това е разказано в
изследването на българския литератор и историк на културата Емил Ив. Димитров „Досието на Михаил Арнаудов“, издадено през 2007 г. на фона на публикуването на досиета на съвременни български политици. Проучването е и показателно за превратните политически ситуации и тежките им последици за българите през 20. век.
Освобождаването на Михаил Арнаудов от затвора e любопитна история ....
Цялата история и още други интересни четете в Retro.bg
